Казват, че Жозе Моуриньо е голям треньор. Спор няма. Доказа го в Порто, в Челси, а после и в Интер. Специалния обаче се провали в Реал. С гръм и трясък. Барса му разказа играта, където го свари. Кралската купа е малка утеха за португалеца, но тя бледнее, сивее и мержелее на фона на Примера дивисион и Шампионската лига.

 

Проблемът за провала на двата най-важни фронта не са съдиите, ФИФА, УЕФА и световната конспирация, а самият Моуриньо. Жозе явно се взе на много сериозно, вживя се в ролята на недосегаем и се превърна в палячо, който само мрънка, плюе и недоволства.

 

По-лошото е, че португалецът промени тотално визията и същността на кралския Реал. От онзи Реал, който играеше красиво, нападателно, резултатно, няма и следа. Помните ли как в средата на 80-те години тимът спечели два пъти поред купата на УЕФА? С открит футбол, с невероятни драми и обрати. Почти във всеки кръг по пътя към трофея Реал падаше навън с два-три гола разлика, а сетне буквално отнасяше съперника си на “Бернабеу”. Биеше точно с толкова, колкото му беше необходимо. Ами след това – през 1998, 2000 и 2002 година, когато три пъти триумфира в Шампионската лига? Отново красота, изящество и финес. Продукция, в която наблюдавахме футболен балет, достоен за нарицателното име на отбора, мъжество и гладиаторски героизъм. Типично за кралски клуб.

 

Днес кралското в Реал не съществува. Тимът играе прибрано, грозно, неатрактивно, без грам КПД. А главният виновник за трансформирането на кралската осанка в сгърчено и почти безжизнено тяло се нарича Жозе Моуриньо. Големият коз на португалеца – да залага на дефанзивна, но печеливша тактика, не роди плодове в Мадрид. Навсякъде другаде хвана корени, но не и в кралската почва, където, ако не засееш красивото и атрактивното, си обречен. Реал ще може да съществува, да диша и да радва многобройните си фенове само когато върне своя облик. А за да се случи това, е необходима раздяла със Специалния.