За последните дни група млади мъже се превърна в основна тема за много любители на футбола, а коментарите за тяхната игра бяха подигравателни и направо унизителни. Става дума за националния отбор на Микронезия до 23 години, който участва във футболния турнир на Тихоокеанските игри в Папуа Нова Гвинея.
Отборът на архипелага загуби и трите си мача в турнира с рекордни резултати – от Таити (0:30), Фиджи (0:38) и Вануату (0:46). Последните две поражения последователно счупиха рекорда за най-голяма загуба в официален мач между национални отбори – Американски Самоа – Австралия 0:31 в световна квалификация през 2001 г. Тези загуби няма да влязат в историята на ФИФА, тъй като Футболната федерация на Микронезия не е член на световната футболна централа. Това обаче няма да остави тима на тихоокеанския архипелаг извън историята на футбола.
За три мача отборът допусна 114 попадения или по един гол на всеки 2,5 минути. По време на мача с Вануату зрителите дори очакваха микронезийците да получат 50 гола, тъй като 15 минути преди края резултатът беше 0:42.
Микронезия (ограденото с червено) е държава, съставена от четири различни щати – Чуюк, Косрае, Понпей и Яп, който пък са образувани от 607 острова. Страната заема 2 600 000 кв. км от територията на Тихия океан, но сушата е само 702 кв. км. Населението е малко над 106 000 жители. На територията на архипелага има 500 футболисти, като 150 от тях са ученици от Понпей, Чуюк и Яп. Организираният футбол в Микронезия не е много развит и местните играчи подобряват уменията си с мачове срещу отборите на акостиралите на пристанищата кораби.Микронезия има футболна федерация, която е създадена през 1999 г., но не попада сред членовете нито на Футболната конфедерация на Океания, нито сред тези на Азиатската футболна конфедерация. Поради тази причина страната не получава финансови помощи за развитието на футбола от тях, а разчита само на ООН. Международната организация промотира футбола в Микронезия като здравословен начин на живот.
Футболът обаче бързо трупа популярност в островния архипелаг. Първият мач в историята на националния отбор се игра през юни 1999 г., когато беше записана загуба с 0:3 от Гуам. Само месец по-късно – на 12 юли 1999 г., футболните фенове в Микронезия имаха повод за радост. Техният тим, наричан „четирите звезди“, записа първата си и единствена до момента победа – 7:0 над Северните Мариански острови. Най-голямата загуба на мъжкия национален отбор е с 0:18 от Нова Каледония на 30 юни 2003 г. Тогава тимът записва първо участие на Тихоокеанските игри и допусна 52 гола в 4 мача, а в турнира се състезават мъжки отбори.
Настоящото участие на Тихоокеанските игри в Папуа Нова Гвинея всъщност са първите изяви в историята на националния отбор до 23 години. Начело на тима е австралиецът Стенли Фостър, който признава, че само преди 18 месеца момчетата в неговия отбор не са се занимавали с футбол. При загубата с 0:38 от Фиджи Фостър изуми със смяна на почивката. Той извади вратаря Уолтър Пенгълбю, който през първото полувреме получи 21 гола. През второто полувреме на вратата застана халфът Доминик Гадад. Той за първи път се пробва като вратар само преди три седмици, а сега при загубата от Вануату игра цял мач на вратата.„Цялото ни участие на турнира изглеждаше като мачове между деца и мъже. Съперниците ни бяха много големи. Първо ни смазаха на терена, а след това ни се подиграваха. Беше унизително. Всичко това е много трудно за нас, а ние съвсем скоро започнахме да играем футбол. Разочароващото за нас освен загубите е, че не успяхме да постигнем целта си – да вкараме гол“, заяви 20-годишният Гадад.
„Повечето от тези момчета са от малки селца, където футболът е нещо непознато. Въпреки това мога да се гордея с тях, тъй като много напреднаха. Играчите ми не бяха виждали на живо големи турнири и не бяха излизали срещу обиграни отбори с добри футболисти. Първата загуба от Таити беше истински шок за момчетата, но те се съвзеха. Срещу Фиджи бяхме отчайващи през първото полувреме, но през втората част имаше подобрение, тъй като заиграхме с лична защита. Това се оказа добро решение. Ние сме тук, за да помогнем на развитието на футбола в Микронезия и аз се опитвам всячески да повдигна духа на момчетата“, анализира селекционерът Фостър.Въпреки отчайващо си представяне и постоянните подигравки, играчите на Микронезия се радваха и на подкрепа. В социалните мрежи по време на мачовете се появяваха коментари като: „Боже, надявам се тези момчета да вкарат гол“. Зрителите на стадиона по време на мача с Фиджи пък крещяха „Дузпа“ всеки път, когато футболистите на тима се доближаваха до противниковото наказателно поле.
За мнозина тези млади мъже, които представляваха Микронезия на футболния турнир на Тихоокеанските игри, са истинско посмешище и срам за футбола заради рекордните загуби. Те обаче бъркат и то жестоко. Футболистите на тихоокеанския архипелаг заслужават много по-голямо уважение от това, което се отдава на най-големите звезди на световния футбол. Играчите на Микронезия са пионери, които се опитват да присъединят една държава към семейството на световния футбол. Те са в началото на футболното развитие на своята държава, а нито едно начало не е лесно. Затова респект за Уолтър Пенгълбю, Доминик Гадад и останалите играчи от тима на Стенли Фостър.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ
