Възприятията на футболните запалянковци за стадионите силно се промениха през последните години. Феновете свикнаха да гледат мачовете в луксозни ложи, да се хранят с изискана храна, да пият вино, да гледат повторения на ситуациите на огромни видео екрани. Въобще стадионите не са това, което бяха.

Но... все още съществуват съоръжения, за които не подозирате, игрища, съхранили романтиката на футбола, които ни пренасят през времето, когато на стадиона се ходеше заради самата игра.

Предлагаме ги на вашето внимание
1. Стадион „Ейди“ се намира само на няколко метра от Атлантическия океан. На „Ейди“ играе националният отбор на Фарьорите, който е с полупрофесионален статут. Самият терен не разполага с трибуна и седящи места за зрителите, топките често летят към океана и дори има специален човек, който търси падналите във водата.

Стадионът се намира в село Ейди в северозападния край на Фарьорските острови, а жителите му са 669 души. Гледката дава добра представа за заобикалящата природна красота на Фарьорите.

Районът предлага страхотни гледки, които не можете да си представите. “Ейди” е заобиколен от бреговете на Атлантическия океан и планински склонове.

Макар че със сигурност е новаторско, изграждането на футболно игрище до океана вероятно не е най-добрата идея. И все пак, въпреки липсата на благоприятни атмосферни условия, загубата на топки, ледените температури и силните ветрове, това не спира местните тимове да играят.
Снимка: Flickr

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

2. Стадион „Виктория“ е домът на националния отбор на държавата Гибралтар. Съоръжението е с капацитет около 5000 души и е разположен в подножието на прочутата гибралтарска скала.

Стадионът кръстен на съпругата на известния филантроп и голям приятел на Гибралтар Джон Макинтош, който след смъртта си завещава голяма част от богатството си именно на малката държава.
Снимка: The Guardian
 

3. Стадион „Нуук“ е националният стадион на Гренландия. Макар и страната да не е официален член на ФИФА, това не ги спира да имат собствен стадион, където провеждат уникално по свой род първенство. Мачовете се играят като поредица от местни елиминационни турнири почти всяка седмица, ако времето позволява, защото температурите достигат до -30 градуса през зимата. Шампионатът има три фази. Първата се състои от двубои между клубовете от един град, а във втората играят отбори, които са географски близо един до друг (областна /местна фаза). Победителите от тази фаза играят в националния шампионат.

Теренът е построен през 60-те години на миналия век, а едва през 2016 година получава тревна покривка за пръв път, изкуствена, разбира се.
Снимка: StadiumDB

4. Стадион „Отмар Хицфелд“ е доста претенциозно название за това игрище, намиращо се в швейцарското село Гшпон. Всъщност „стадионът“ е с размери три четвърти от нормално футболно игрище, иначе казано с размерите на терен за 5 срещу 5. Тревата е изкуствено направена, тъй като истинска не би могла да вирее на подобна височина.

Трудно се диша на такава височина, защото въздухът съдържа по-малко кислород и гостуващите отбори трудно се приспособят към условията, но това пък дава предимство на отбора домакин.

Тъй като селцето е трудно достъпно за коли, футболистите пристигат с лифт.

5. Стадион „Госпин Долац“ в Хърватия е един от най-странните стадиони в света. Името му идва от църквата в съседство, носеща името Госпе от Анджела (нещо като Нашата Дева на ангелите). Надвесил се е над езерото Модро (Синьо), което е в съседство с него и е символ на целия район.

Winbet – водещият български букмейкър! (18+)

На „Госпин Долац“ се играят домакинските футболни срещи на местния тим Имотски. Според оригиналния дизайн, трибуните е трябвало да бъдат построени от западната и източната страна, но строежът на източната така и не започва, придавайки му уникален вид. Този терен наистина представлява уникален пейзаж и изумителна природна гледка. Насладете му се!
Снимка: StadiumDB