Основните фаворити на Копа Америка изхвърчаха от турнира. Домакинът Аржентина беше катурнат от Уругвай след изпълнение на дузпи. Настоящият шампион Бразилия сдаде короната по същия начин срещу Парагвай. И тогава милиони в най-голямата южноамериканска страна заплакаха. Като потекоха едни сълзи – от Сао Паоло, Рио, на север към поречието на Амазонка, та чак до Европа и до България дори. По целия свят.

 

Нищо сензационно обаче не се случи. Провалът на “селесао” беше предсказуем. От онази Бразилия, която всички обичат, няма и помен. Правенето на трагедии е напълно излишно. При смяната на поколение падението е нормален процес. Бразилия не може вечно да е на първо място, вечно да играе красиво и винаги да побеждава. Има години, когато спадът е реално и естествено явление. Неймар и Пато са още млади, за да се превърнат в лидери на отбора. Някои ще кажат – ама чакай малко, Пеле е станал световен шампион на 17 години. Да, ама около бъдещия крал тогава е имало доста футболни пълководци и царе. А около Неймар и Пато няма.

 

Въпросът не е защо Бразилия се провали, а дали скоро ще се съвземе. Защото през 2014 година страната е домакин на световното и никой, ама абсолютно никой не иска да преживява най-ужасяващите мигове в историята на местния футбол. Онези от 1950 година и онзи кошмарен финал, загубен от Уругвай с 1:2 у дома.

 

Мъката, голямата мъка обаче е за Аржентина. На домашна сцена, с множество светила и с възможно най-яркото на футболния небосклон – Лео Меси, “гаучосите” нямаха право на грешка.

 

Точно преди година, когато “синьо-белите” си тръгнаха посинени от бой на Мондиала в ЮАР, мало и голямо скочи срещу Марадона. Добре, Дон Диего не става за треньор, каква обаче я свърши Серхио Батиста на Копата днес. Излиза, че и той е същата стока.

 

Аржентина се нуждае от добър, от класен специалист, който да умее да селектира и да определя възможно най-точния състав. Именно тогава си проличава кой става за селекционер, тъй като номерът е сред толкова много звезди да подбереш най-подходящите за стартовата единайсеторка.

 

И най-важното – да разреши най-после прословутия проблем с Меси, който за Барса блести, а за родината си бледнее. Твърди се, че Лео не играел на ниво за Аржентина, защото около него не са Шави и Иниеста. Ще прощавате, ама първо – в аржентинския национален отбор има достатъчно добри футболисти в халфовата линия и в атаката, които не отстъпват кой знае колко на испанските магове от “Ла фурия”. И второ – нали Меси е лидер. Щом е такъв, защо не поведе сам състава към победите и титлите. Нима през 1978 година това не сториха Даниел Пасарела и Марио Кемпес, които бяха на същата възраст, на която днес е Меси? Да не говорим за Марадона през 86-та.

 

Казусът с Лео очевидно е психологически и за да се изпари, е нужно националният селекционер да бъде не само качествен треньор, но и психолог.