Британският таблоид “Сън” направи класация Топ 10 на точно такива играчи, които са назовани от изданието с епитета “недосегаемите”, по аналогия на американския полицейски отряд за борба с чикагската мафия.

 

Мениджърите идват и си тръгват от Челси, но Джон Тери остава непоклатим седмица след седмица. Капитанът на националния отбор на Англия премина през школата на “сините”, преди да измести Франк Лебьоф от стартовия състав.

Той се наложи в тима при Клаудио Раниери и изведе тима до триумфи във Висшата лига, ФА Къп и Карлинг Къп под ръководството на Жозе Моуриньо.

Тери бе пред инфаркт през 2008 г., когато пропусна решителната дузпа на финала на Шампионската лига. При неговия удар топката срещна гредата и най-ценния европейски трофей отиде при Манчестър Юнайтед.

Без съмнение обаче изявите на централния защитник на Челси са повече от впечатляващи не само с екипа на клубния му тим, но и когато облече фланелката с трите лъва на гърдите.

 

Съставът на Ливърпул без Стивън Джерард е нещо, което никой от посещаващите “Коп” не би искал да види. Английският национал пропусна няколко мача заради контузии, но влиянието му върху играта на “червените” е несъмнено.

Зрелищните голове са рутинна част от играта на капитана на Ливърпул, а и той бе сред вдъхновението на своите съотборници за триумфа в Шампионската лига през 2005 г. След успеха в Истанбул изглежда му предстоеше трансфер в Челси, но той остана лоялен на любимия си клуб.

Джерард до такава степен е обвързан с Ливърпул, че едва ли ще се случи друго, освен да приключи кариерата си именно на “Анфилд”.

 

Въпреки че бе само на 18 години, когато се присъедини към Манчестър Юнайтед от Евертън срещу 20 милиона паунда, Рууни вече бе един от най-ярките футболни таланти.

Той незабавно даде индикации, че си заслужава платените пари, реализирайки хеттрик за Юнайтед при дебюта си в Шампионската лига при победата с 6:2 над Фенербахче.

С изключение на ФА Къп, Рууни е спечелил всички възможни трофеи, за които се е борил под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън. Три титли на Англия, Карлинг Къп, Шампионската лига и Междуконтиненталата купа минаха през ръцете му преди да акостират на “Олд Трафорд”.

 

Когато Марк Хюз получи възможност да разполага с огромен бюджет за трансфери, един от приоритетите му бе привличането на Гивън от Нюкасъл.

“Гражданите” платиха 7 милиона паунда за ирландеца през януари и незабавно го сложиха в титулярния си състав със задачата да отбива удар след удар.

Гивън бе толкова постоянен и сигурен в изявите си, че Сити бяха принудени да дадат под наем на Бирмингам Джо Харт, вратарят, който е сочен за бъдещия титуляр на Англия.

В бъдеще със сигурност може да има и още скъпи попълнения на “Ийслендс”, но едва ли някой от някой от тях ще покаже същата стабилност като Шей Гивън.

 

Фабрегас дойде в Арсенал от Барселона една 16-годишен през 2003 г. и не губи много време преди да се превърне от обещаващ тийнейджър в човек определят ритъма на играта на клуба. В момента е един от най-добрите играчи в Европа.

Барселона опитва да го върне на “Камп Ноу”, Реал (Мадрид) не спира да се пробва да го отмъкне от Лондон, но засега той остава лоялен на “топчиите”. Трудно е да си представим тима на Арсен Венгер без него.

Фабрегас е решен да помогне на клуба да сложи край на серията без спечелени трофеи и със сигурност е основна част от плановете на Венгер за настоящия сезон.

 

6. Кевин Дейвис (Болтън)

Дейвис е добър старомоден нападател, който е олицетворение на духа и решителността на Болтън. Той може и да не е най-добрият играч, но мениджърът Гари Мегсън не би го продал за нищо на света.

Когато Болтън запише добър резултат е почти сигурно, че Дейвис е вкарал гол или поне е бил замесен при попадението на тима си.

Трансфер срещу 7,5 милиона паунда в Блекбърн през 1998 г. не се оказа най-доброто решение, но преминаването в Болтън от Саутхемптън преди шест години даде благотворен резултат.

Без него клубът едва ли щеше толкова дълго да се задържи във Висшата лига.

 

Фактът, че през лятото Арсенал обмисляше да привлече Хангеланд е показателен. Само преди година решението на Рой Ходжсън да плати за него 2,5 милиона паунда изглеждаше странно, но Бреде бързо оправда цената си.

Норвежкият национал стабилизира защитата на Фулъм, а самият той се превърна в един от най-постоянните играчи във Висшата лига.

По-големите клубове в Англия проявяват интерес към високия бранител, но от Фулъм не биха се лишили лесно от него. Парите са днешната движеща сила във футбола, но бившият играч на ФК Копенхаген засега показва, че е щастлив на “Крейвън Котидж”.

 

Фридъл изглежда ще играе вечно във Висшата лига и това усещане може би се натрапва заради факта, че играе в Англия вече повече от десетилетие.

Американският вратар се присъедини към Ливърпул от Кълъмбъс Крю през 1997 г., но само три години по-късно се премести в Блекбърн. В Роувърс той получи истински шанс да блесне.

На “Иууд Парк” бързо се превърна в Мистър Сигурност и си спечели популярност на един от най-добрите вратари във Висшата лига. Астън Вила го привлече на старта на миналия сезон и ветеранът показа повече от впечатляваща игра на “Вила Парк”.

 

Австралийският ас Кейхил прекара седем години в Милуол преди да премине в Евертън през 2004 г. и оттогава записва постоянен прогрес.

През миналия сезон дори му се налагаше да играе като нападател заради дългия списък с контузени при “карамелите”. Умението му за игра с глава и реализаторските му способности показани като играч в средата на терена, помогнаха на тима воден от Дейвид Мойс да играе на финал на ФА Къп и да завърши на пето място във Висшата лига.

През настоящия сезон Кейхил отново играе на обичайното си място, но въпреки това продължава да е заплаха за противниковите вратари, не само от игра, но и от статични положения.

 

Брамбъл може и да не се радва на голяма популярност сред всички фенове на клуба, но несъмнено е човекът с най-постоянните изяви в Уигън.

През 2002 г. Нюкасъл го привлече срещу 5 милиона паунда от Ипсуич, а преди две години Уигън го взе като свободен агент. В “Латикс” той започна да играе стабилно и със сигурност ще бъде сред основните играчи на новия мениджър Роберто Мартинес през сезона./БЛИЦ