Драган Шолак не е като останалите хора. Новият собственик на Саутхемптън, който се появи внезапно във Висшата лига през януари от относително непознатия свят на сръбските медии и телекомуникации, е човек с репутация в родината си. За сръбското правителство той е трън в тяхното авторитарно управление. Предприетото му начинание в английския футбол поставя Саутхемтън в нежелания център на голямата политическа игра.

“Светците“, водени от мениджъра Ралф Хазенхютъл, имат само една загуба в първенството, откакто на власт дойде новият собственик, но историята е много по-дълбока. Шолак, наскоро обявен от списание в родината си за третия най-богат сърбин, е от град Крагуевац, разположен в централната част на страната. Той прави богатство, изграждайки първата в Сърбия кабелна телевизионна мрежа в първото десетилетие на XXI век, а след това започва да навлиза в новинарските, спортните и развлекателните медии чрез „Юнайтед Груп“, която основава през 2007 г. Почти всички богати мъже в Източна Европа са обединени от това, че натрупват богатство, използвайки политически връзки и мнозина бързо забогатяват чрез прехвърлянето на държавни средства в частни ръце след колапса на комунизма в началото на 90-те. Това обаче не е историята на Шолак.

200 лв Начален Бонус Спорт от efbet!

“Най-общо казано, богатите стават такива не чрез развитието на собствен бизнес, а чрез приватизация на компании, които са управлявани с добри политически връзки. Драган Шолак е различен. Той изгради своята компания. Нито е бивш политик, нито е политически обвързан бизнесмен. Не е използвал политически връзки, за да приватизира бивши държавни предприятия на ниска цена и да ги използва за бързо забогатяване“, твърди Марко Милосавлиевич – директор на Факултета по комуникации към Университета на Любляна.

Това е съществената разлика. Обикновено в бившите комунистически държавни средствата, използвани за натрупване на богатство, диктуват начина, по който се упражнява властта. Шолак от своя страна се държи настрана от управляващите политици и превърна собствените си медии в единствените в Сърбия, които оперират свободно и нямат протекциите на националния президент. Сърбия е на 93-о място в Световния индекс на свободата на словото. Това до голяма степен се дължи на Драган Шолак и „Юнайтед Груп“, които са единствените в страната, свободно критикуващи правителството. Ежедневникът „Нова“, издаван от групировката, се печата в Хърватия, тъй като нито една сръбска печатница не желае да прави това.

Упоритостта на Шолак разроши перата на една особено високопоставена фигура в сръбското правителство – самият президент Александър Вучич. Наближаващо петата си година, управлението на Вучич се характеризира с растящ авторитаризъм, съчетан със склонност за превръщане във вездесъщата звезда на сръбските медии. Местната пийпълметрия е изчислила, че между декември 2020 и април 2021 г. Вучич е натрупал 50 часа екранно време, 85% от които с положителен аспект.

Според Милосавлиевич, Александър Вучич, бивш министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич, има изявен интерес към медиите.

“Той е личност, която е способна да установи контрол над медиите, не само чрез националните радио и телевизия, но и чрез телевизии и таблоиди, които официално се водят за частни. Често се появява на екрана, за да прави обръщение към нацията, както сам нарича изявите си. Телевизионните програми се прекъсват, за да може президентът да говори за около един час. „Юнайтед Груп“ и Шолак не са толкова благосклонни, за да дадат такава сцена на президента. При нас са разпространени две поговорки: отношенията между независимата журналистика и политиците са като между кучето и уличната лампа, както и, че всички истински новини по дефиниция са негативни, всичко останало е Пи Ар. Има скептицизъм към свободните медии в Сърбия и региона от страна на политици и бизнесмени, които не са свикнали с този критичен и независим дух на журналистика. Просто тя не се толерира“, допълва университетският преподавател.

Върхът на всичко дойде през 2021 г. Основното оръжие на Вучич в медийните войни в Сърбия е държавната телевизия „Телеком Сърбия“. В края на миналата година тя откри нов фронт за нападки към „Юнайтед Груп“ и то не заради отразяването на новините, а заради собствеността на правата за излъчване на английската Висша лига в Сърбия и на Балканите.

Висшата лига беше основният магнит на зрители към медийната група на Шолак и 10-те канала “Sport Klub”, управлявани от компанията. През юли правата бяха измъкнати под носа им, което беше сериозен удар. На всички беше ясно, че просто Вучич изигра печелившата си карта и нанесе двоен удар. Сделката беше за астрономическите 600 милиона евро за шест години, което е увеличение от 700% спрямо предишната сделка. Никой в Сърбия не може да си позволи така сума.

Служител на „Юнайтед Груп“ в Белград, който не иска да бъде цитиран, обяснява: „Преди това ние излъчвахме Висшата лига за 12 милиона евро на сезона. Това беше чисто и просто една бизнес перспектива. Спечели ни доверие и популярност, но от финансова гледна точка нямаше смисъл. Сега Вучич и „Телеком Сърбия“ плащат 10 пъти повече. Всичко, което правят изглежда има за цел просто да изтикат „Юнайтед Груп“ от пазара – не само в Сърбия, но и на Балканите.“

“Правата за Висшата лига бяха като синоним на „Спорт Клуб“. След това „Телеком“ ги взе като част от увеличаване на собствените си апетити към телевизионния пазар“, обяснява Игор Божич от белградската телевизия „N1”, която е част от портфолиото на „Юнайтед Груп“.

Медиите на Шолак са много критични към режима на Вучич и това включва „Телеком Сърбия“. Бизнесменът е откровен враг за хората на президента, тъй като отказва да играе по техните правила.

“Не мога да обясня как всички те са се почувствали, когато Шолак купи Саутхемптън. Това беше голяма изненада в Сърбия. Никой не очакваше да се случи. Поддръжниците на богаташа обявиха, че неговият ход е шедьовър. „Телеком“ плати огромните пари, за да вземе на Шолак правата за Висшата лига, а сега трябва да излъчва в собствения си ефир мачовете на неговия отбор. Много хора се забавляват с този факт. Аз лично се съмнявам, че това е основният мотив, но това е общата нагласа в Сърбия. Така част от 100-те милиона евро, които „Телеком“ плати за правата на този сезон, ще влязат под някаква форма в джоба на Драган Шолак. Президентът коментира Шолак по 5 или 10 пъти при всяко свое интервю. Може да разберете колко голяма е омразата му.“, допълва Божич.

„Юнайтед Груп“ има репутация за бизнес ефективност и контролиран риск, а точно затова аз считам, че става дума за прецизни сметки, които стоят зад купуването на Саутхемптън. Трудно е да приема, сблъсъкът на две личности може да е на цената на инвестиция от 100 милиона евро на година, но вероятно е част от него“, коментира Милосавлиевич.

Това задължава Вучич и неговите медийни инструменти да работят повече за прикриване на публичния си срам.

Шолак често е обвиняван без доказателства в сръбската проправителствена преса за незаконно придобито богатството и за опити да свали президента от поста му. През януари статия, публикувана от сръбския таблоид „Информър“, дори заяви, че покупката на Саутхемпън е част от британски заговор за подкопаване на Вучич и нанасяне икономически щети на Сърбия. Така „светците“ се оказват в ролята на пешка в битката за върха на сръбската политика.

“Опонентите му категорично твърдят, че Шолак е купил Саутхемптън с парите на сръбския народ. Това е абсолютна глупост и част от правителствената пропагандна машина. Очаквам, че сега атаките им към Драган Шолак ще бъдат много по силни отпреди“, признава Блажич.
Робърт О`КОНЪР, „The Times“
Превод и редакция: БЛИЦ