Световното клубно първенство през 2025 г. в САЩ бе и удобен повод за сверяване на часовниците точно една година преди „Мондиал-2026“, който ще бъде в САЩ, Канада и Мексико. И ако от спортно-техническа гледна точка това сверяване се отнася по-скоро към представянето на отделните индивидуалности, тъй като става дума за клубни, а не за национални отбори, то е най-вече по отношение на цялостната организация на турнира.

Не е тайна, че идеята за световно клубно първенство в разширен формат принадлежи изцяло на президента на ФИФА Джани Инфантино, който най-накрая успя да я види реализирана на практика с очите си. Но не е тайна също така, че тя бе атакувана многократно най-вече от водещите клубове, за чиито играчи оставаше съвсем минимална почивка предвид сгъстения състезателен календар. В един момент Реал Мадрид дори бе склонен да бойкотира първенството, президентът на Ла Лига Хавиер Тебас споделяше подобно мнение, други като бившият президент на ФИФА Сеп Блатер също се изказаха подчертано критично. Най-крайна бе оценката на Юрген Клоп, който в прав текст каза, че

„това е най-лошата идея, която някога е съществувала.“

Други, сред които и Христо Стоичков, защитаваха турнира, подчертавайки, че същите тези играчи не се оплакват, подписвайки милионни договори.

Посещението на мачовете бе другият дискусионен момент. Особено в предварителните групи бе тъжно да се наблюдават почти празните трибуни на огромните стадиони в САЩ. Вярно е, че двубои като Ал Аин – Уидад или Мамелъди Съндаунс – Улсан едва ли биха привлекли хиляди зрители, но дори срещи, на които се очакваше по-солидно присъствие, публиката бе твърде малко. След един от мачовете заглавието бе „3 хиляди зрители плюс Джани Инфантино“. Смешно и тъжно… Солидна бе подкрепата на аржентинските, бразилските и мексиканските отбори, които все пак да разсеят тягостното впечатление.

По това време на годината климатът в различните райони на САЩ е твърде променлив и това пряко рефлектира върху мачовете. Не е случаен фактът, че шест двубоя бяха прекъснати и доиграни поради неблагоприятните атмосферни условия. И ако обилните дъждове все пак са сериозна причина, то какво да кажем за срещата между Челси и Бенфика, която бе спряна пет минути преди края само поради предупреждение за евентуална буря, която така и не се разрази. После отборите бяха изпратени в съблекалните, където престояха цели два часа.

Недомислие, което е сигнална лампа в навечерието на „Мондиал-2026“.

А и не мисля, че за последните 30-ина години климатът в САЩ се е променил толкова много, защото подобни проблеми нямаше по време на „Мондиал-94“. Тогава също беше горещо, но никой не протестира против високите температури. За „Мондиал-2026“ ще бъдат използвани стадионите с подвижни покриви. Критики имаше и по отношение на тревното покритие на терените и тяхното поливане, като организаторите обещаха всичко да бъде наред след една година.

Що се отнася до спортно-техническата страна на турнира, като изключим Пари Сен Жермен и Челси на финала, показаният футбол не надмина предварителните очаквания. Въпреки че в крайна сметка се получи европейски финал, повечето отбори от Стария континент не подходиха максимално ангажиращо към първенството след края на изнурителните шампионатни маратони. С това могат и да се обяснят крушенията на тимове като Интер, Ювентус или Манчестър Сити, като

„гражданите“ станаха съавтори на най-голямата сензация,

отстъпвайки на саудитския Ал Хилал. Байерн оказа упорита съпротива на Пари Сен Жермен, но в крайна сметка рухна пред по-голямото индивидуално майсторство на французите. Страната световен шампион Аржентина бе представена от грандовете Бока Хуниорс и Ривър Плейт, но те се превърнаха в най-голямото разочарование, като Бока не успя да победи дори аматьорите от Оукланд Сити. И четирите бразилски отбора преодоляха предварителните групи, но впоследствие отпадаха, като само Флуминенсе достигна до полуфинал. Вечният спор Европа или Южна Америка отново бе спечелен от европейците, въпреки че по това време първенствата в южния материк бяха в разгара си, а и климатичните метаморфози импонираха повече на южноамериканците.

Както сполучливо се изрази треньорът на Челси Енцо Мареска преди финала, двубоят наподобяваше на партия шах. Но ако се изразим с езика на шахматистите, в тази партия дебютът, мителшпилът и ендшпилът се побраха само в рамките на първото полувреме. И ако след подобен развой в шаха губещият се отказва, във футбола той трябва да изстрада още едно полувреме на цугцванг, когато нямаш полезен ход. Не бяха малко тези, които предупреждаваха, че Пари Сен Жермен ще бере ядове срещу Челси. Но това, което се случи, надмина всякакви очаквания. „Сините“ от Лондон буквално парализираха действията на съперника и го сразиха със собствените му оръжия. Показателно бе, че на полувремето при 3:0 за Челси притежанието на топката бе 70 на 30 за френския шампион. С двата си огледални гола и перфектната асистенция за третия Коул Палмър напълно засенчи звездите на ПСЖ, които не приличаха на себе си. Така лондончани за втори път след 2021 г. се окичват със званието световен клубен шампион. Доказа се и неписаното правило, че невинаги печели най-добрият.

Въпреки загубата, трябва да отдадем заслуженото и на Пари Сен Жермен, който след фамозното 5:0 срещу Интер Милано на финала в Шампионската лига, само

в рамките на първенството проведе истинска наказателна акция,

разгромявайки Атлетико Мадрид, Интер Маями и Реал Мадрид с по 4:0, прибавяйки и 2:0 срещу Байерн. Но не само резултатите, а и играта на тима бе впечатляваща. Луис Енрике действително е изградил отличен отбор от звезди, в който колективът е над всичко. В него няма Меси, Неймар или Мбапе, с които всеки трябва да се съобразява. След края на финала треньорът си изпусна нервите, но призна заслужената победа на Челси. Така или иначе, ПСЖ пише славни страници в историята си.

Победителят спечели малко над 122 милиона долара, а финалистът – близо 114 милиона долара. На практика финансовите стимули бяха основният коз на организаторите и магнит за привличането на отборите. Първенството се оказа естествено продължение на турнира за Междуконтиненталната купа, датиращ още от 1960 г., както и на световното клубно първенство в по-малък формат, чието начало бе поставено през 2000 г. в Бразилия. За следващото издание на турнира през 2029 г., за което вече има кандидатури от страна на Бразилия и Испания, би следвало да се помисли и за промяна в регламента за участие, защото от липсата на отбори като Ливърпул, Барселона или Милан, „Мондиал-2025“ само изгуби. Но президентът на ФИФА Джани Инфантино не скриваше радостта си: „Световното клубно първенство беше огромен успех. Започна златната ера на световния клубен футбол.“ Дали обаче е така, бъдещето ще покаже…
РУМЕН ПАЙТАШЕВ