Има ли значение националността за намирането на треньорска работа в големите европейски първенства? Определено да. Вариациите са няколко. Във Висшата лига си с предимство, ако си чужденец, даже и английският ти да е много развален. В Германия, Италия, Франция и Испания пък на почит продължават да са най-вече местните кадри. Изключенията са грандовете, където приоритетът продължава да е визитката, а не националността.

Шокът от Брекзит още не беше преодолян, когато дойде следващият паметен провал за Англия - отпадането на 1/8-финалите на Евро 2016 срещу футболното джудже Исландия. Естествено, след това започнаха и злобните коментари. "Изглежда, се опитваме да напуснем Европа по всички възможни начини", отсече черногледо легендата Гари Линекер. Парадоксално обаче, особено по отношение на треньорите, Висшата лига обединява Европа и света като никоя друга елитна футболна дивизия на планетата.

Така в момента от топ 5 на първенствата на Стария континент Висшата лига е единствената, която може да се похвали с двуцифрено число треньори, или мениджъри, както им казват там, които са чужденци. 20-те мениджъри идват от 9 различни страни - четирима са италианци, французите и испанците са по двама, Холандия, Германия, Португалия, Аржентина и Хърватия имат по един представител.

Британците са 7, но сред тях има двама уелсци, така че англичаните са само петима.

В никое друго от големите първенства в Европа местните кадри не са толкова малко. Но защо точно в родината на футбола положението е такова? Причините са много - от една страна, са многото пари от тв права, които ще влязат в клубовете до лятото на 2019 г. - 6,9 млрд. евро.

И в резултат на Острова пристигат не само футболни звезди като Ибрахимович и Мхитарян (и двамата отидоха в Манчестър Юн) или Илкай Гюндоган (Манчестър Сити). Но и най-добрите треньори на света. Такива като Пеп Гуардиола, който напусна Байерн, за да гони титли с Манчестър С. Жозе Моуриньо също се озова в Манчестър, само че в Юнайтед. И задачата му е да върне „червените дяволи” на върха.

Същата мисия има и Антонио Конте. Италианецът, който още през март обяви, че напуска скуадра адзура след Евро 2016, вече си е вкъщи в Челси. Той е петият италиански мениджър, който става мениджър на "Стамфорд Бридж" след Джанлука Виали, Клаудио Раниери, Карло Анчелоти и Роберто ди Матео. Никой от тях обаче не произхождаше от регион на Италия на юг от Рим.

Северняците наричат сънародниците си от Южна Италия terrone (б.р., селяци). Синьор Конте от Лече само се усмихва на подобни коментари. И никога не крие произхода си: "Горд съм, че съм първият южняк селекционер на Италия", обяви той преди Евро 2016. Освен Конте (Челси), Гуардиола (Сити) и Моуриньо (Юнайтед) сред чужденците по пейките във Висшата лига са още имена като Юрген "Нормалния" Клоп (Ливърпул), Арсен Венгер (Арсенал), Клаудио Раниери (Лестър), Маурисио Почетино (Тотнъм) и др.

Повече от ясно е, че Висшата лига отдавна се е превърнала в мултинационална лига по отношение на треньорите. Вече далечният сезон 1998/1999 беше първият, в който чужденците (12) преобладаваха пред местните кадри. Повече от ясно е и че целта на тази тенденция е връщането на позагубения блясък на английските клубове в Европа. И към момента местните кадри изобщо не могат да се докопат до големите отбори. Това е така, защото на обучението им от години не се обръща почти никакво внимание.

Ситуацията започна да се променя заради перманентните неуспехи на националния отбор на Англия, заради които през 2012 г. стартира проектът "Треньор на бъдещето", който ще струва 120 млн. евро и трябва да се погрижи за обучението на бъдещите треньори на Англия.

Докато дойдат първите успехи обаче, ще минат години. А и тогава водещите клубове във Висшата лига сигурно ще продължат да се доверяват най-вече на специалисти от чужбина. И на местни кадри ще продължават да се доверяват най-вече по-малките елитни клубове, където се подвизават такива като Еди Хау (Борнмът), Сам Алърдайс (Съндърланд), Алан Пардю (Кристъл Палас), Шон Дайч (Бърнли) и Стив Брус (Хъл).

Тази ситуация обаче не е никаква изненада за специалистите като Дитмар Хаман, които познават отлично английските реалности.

"Защо им е на водещите клубове да взимат местни мениджъри - пита Хаман. - Ако изключим сър Алекс Фъргюсън, в последните години никой друг британец не е печелил титлата!"

Последният англичанин, които успява да триумфира в английския елит, е Рей Уилкинсън с Лийдс през сезон 1991/1992.

"Сегашните британски мениджъри просто не са достатъчно добри в сравнение с колегите им от чужбина", категоричен е Хаман. Един поглед над останалите големи първенства в Европа показва, че в нито едно от тях не работи английски треньор. Германия има един свой във водещите първенства в чужбина (Клоп), Франция и Испания имат по трима, а италианците във водещите първенства са петима. Така Висшата лига затвърждава славата си на първенство на контрастите - гигант по отношение на вноса на треньори и джудже по отношение на износа.

В сравнение с Висшата лига Примера дивисион, Бундеслигата, Серия А и Лига 1 далеч не са толкова шарени откъм треньори. И навсякъде местните кадри преобладават пред чужденците.

В Серия А местните са цели 85%, в Лига 1 са 80%, в Примера са 70%, а в Бундеслигата са 61%. А във Висшата лига местните са само 35%. Иначе няма как да не направи впечатление, че и много от европейските грандове избягват да залагат на местни кадри за треньор. Байерн например избра Карло Анчелоти. В Реал М е Зинедин Зидан, в Атлетико М е Диего Симеоне. В Пари СЖ пък се спряха на баска Унай Емери. Което само потвърждава, че се действа на принципа по-добре чуждо, отколкото наше.
ФАБИАН ИСТЕЛ, ПРЕВОД НА ВЕСТНИК "7 ДНИ СПОРТ"