Днешният осминафинален сблъсък от Шампионската лига между Интер и Ливърпул натрапчиво ни връща 57 години назад, когато двата отбора кръстосаха саби в полуфинал за Купата на европейските шампиони. Какво се случи тогава и как италианците излязоха крайни победители?
През 1965 г. дв
ата състава са ръководени от изключителни треньори. Начело на Интер е Магьосника Хеленио Херера, който предишната година е стъпил на европейския и световен клубен връх с „черно-сините“ от Милано и не скрива амбициите си да повтори това постижение. Срещу него се изправя легендарният треньор на Ливърпул – шотландецът Бил Шенкли, който коренно променя философията на клуба и с неговото име се свързва последвалия възход на мърсисайдци.
1000 лв. Нов начален Онлайн Казино Бонус от efbet
Четири дни преди първия мач на „Анфийлд“ Ливърпул печели купата на Англия след победа над Лийдс и еуфорията в града на „Бийтълс“ е огромна. Англичаните се заканват да детронират Интер от европейския престол. Мачът им тръгва отлично, когато още в третата минута Хънт извежда домакините напред. Само седем минути по-късно обаче Мацола изравнява. Това не смущава ливърпулци и в 34-ата минута Калахан бележи, а в 75-ата Сейнт Джон прави резултата 3:1 за Ливърпул. Настроението е повече от приповдигнато, Шенкли обещава финал и почти никой не обръща внимание на думите на Херера след мача, че крайният победител ще бъде Интер.
Англичаните пристигат в Милано като фаворити, но се сблъскват с непредвидими прегради - както извън терена, така и на него, където в главно действащо лице се превръщат съдиите.
В нощта преди мача тифозите на Интер
устройват истинска звукова вакханалия около хотела,
в който е отседнал Ливърпул. Мощни мотоциклети разкъсват нощната тишина, периодично са възпламенявани бомбички и петарди, ехтят скандирания и песни. В такава обстановка играчите на английския шампион едва ли са мигнали.
А когато излизат на „Сан Сиро“, теренът е обстрелван с осветителни ракети.
Тази атмосфера сякаш зашеметява гостите и още в 10-ата минута те вече губят с 0:2. В осмат
а е отсъден непряк свободен удар, но „щатният“ изпълнител Корсо стреля директно във вратата и бележи гол. Англичаните протестират, че ударът е изпълнен неправилно, но напразно. Само две минути по-късно вратарят Томи Лоуренс тупка топката, за да я изпрати към центъра, но в този момент изникналият зад него Пейро хитро му чуква кълбото и го насочва към мрежата – 2:0. Гостите отново оспорват попадението, но испанският съдия Ортис де Мендибил е категоричен – гол.
Ливърпул е в нокдаун, а Интер не бърза да нанесе решаващия удар. По онова време головете на чужд терен все още не се удвояват и при този резултат би следвало да се играе трети мач. До него обаче не се стига, защото в 62-ата минута Факети бележи красив гол и слага край на надеждите на Ливърпул. 3:0 за Интер! Италианският тим се класира за финала, който печели с 1:0 срещу Бенфика отново на „Сан Сиро“ и дублира европейската си титла от предишната година. А Бил Шенкли си скубе косите, виждайки как мечтата му се превръща в мираж. Две години по-късно по време на шампионския финал между Интер и Селтик в Лисабон той
сипе словесен огън по резервната скамейка на италианците
и лично към Херера, а след триумфа на Селтик прегръща своя сънародник – треньора Джок Стейн, който символично е отмъстил за него.
Години по-късно известният английски футболен писател и журналист Браян Гленвил в съавторство с колегата си Кейт Ботсфорд прави обстойно разследване във вестник „Сънди Таймс“, озаглавено „Златните години на измамните срещи“. В него двамата се спират на дейността на небезизвестния агент от унгарски произход Дежьо Жолти, който играе ключова роля в обработката на съдии за важни мачове през 60-те и 70-те години на миналия век. Един от тях е Интер – Ливърпул, а е публична тайна, че сеньор Мендибил вече си бе изградил име на „неподкупен“ арбитър...
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
