Футболните фенове помнят 40-годишния Оле Гунар Солскяер като головата машина на Манчестър Юнайтед. В продължение на 11 години „убиеца с бебешкото лице“ тормозеше защитите на противниците на „червените дяволи“. След петгодишно отсъствие от Висшата лига норвежецът се завърна в английския елит. Той подписа едногодишен договор начело на Кардиф. Дебютът му начело на тима ще бъде днес срещу Нюкасъл за ФА Къп, а първият му мач като мениджър във Висшата лига е на 11 януари срещу Уест Хям.
Уменията на Солскяер като футболист са добре познати в Англия, но треньорският му почерк е енигма за Висшата лига, въпреки че в периода 2008-10 г. норвежецът беше начело на резервния отбор на Манчестър Юнайтед. В началото на 2011 г. Солскяер пое норвежкия Молде и още в първия си сезон изведе тима до първата му шампионска титла в годината, в която клубът отбелязваше своята 100-годишнина. На следващата година Молде защити трофея, а през 2013 г. беше спечелена и Купата на Норвегия.
През лятото на 2012 г. Астън Вила преговаряше с Оле Гунар Солскяер за наследник на Алекс Маклийш. Тогава норвежецът предпочете да остане в Молде. През миналия сезон той беше кандидат и за мениджър на втородивизионния Блекбърн, след като Стив Кийн беше уволнен. Името му беше сочено като един от вероятните наследници на Сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед.
Хората, които познават Солскяер в личния му живот го описват като умерен и внимателен в поведението си. Треньорският му маниер обаче е съвсем различен. Там той е корав и амбициозен. Прави впечатление, че успява да предаде на играчите си своите виждания и успешно налага атакуващ стил на игра. В Норвегия той е известен с ръководенето на всички футболни процеси в Молде, но не е ясно как ще успее да стори това в едно от най-безпощадните първенства и при един най-странните футболни президенти – малайзийският бизнесмен Винсънт Тан.
Треньорската кариера на Оле Гунар Солскяер в елитен клуб стартира гръмко. Още в първия си сезон изведе Молде до титлата. Това беше първи шампионски трофей за клуба от град с население от 26 000 жители. С тази титла Солскяер сложи край на сериозната доминация на Розенборг, който беше спечелил 16 шампионски трофея за последните 19 години.
Молде е малък клуб, който няма финансовите възможности на Розенборг, и заради това успехът на Солскяер предизвика широк отзвук в Норвегия. В родината си той нямаше начин да вземе скъпи играчи и звезди заради ограничения бюджет на клуба, но въпреки това спечели три трофея за три години. Сега в Кардиф бившият нападател също няма да има зад гърба си голяма финансова мощ и заради това с интерес се очакват резултатите от работата му на „Кардиф Сити Стейдиъм“.
Вероятно най-точното описание на треньорския стил на Оле Гунар Солскяер дава бившият му съотборник в националния отбор на Норвегия Ян Аге Фьортофт, който определя на подхода на новия мениджър на Кардиф като „тактически хамелеон“.
„Под негово ръководство Молде играеше с бързи атаки по крилата, които повечето пъти започваха от собственото поле. Оле обича да залага на млади и бързи играчи. Той добре познава футбола и не е наивен треньор. Умее да нагажда тактиката на тима си според обстановката, конкретния мач и неговото развитие. В Кардиф може да вземе халфа Матс Мьолер Дели и вратаря Йорян Хаскьолд Ниланд. Според мен трябва на намери играчи за Кардиф от пазар, който отговаря на финансовите възможности на клуб“, заяви Фьортофт.
Солскяер не само трябва да подобри представянето на Кардиф и да запази мястото на клуба във Висшата лига, но и ще трябва да се пребори в с негативното впечатление, оставено от норвежките специалисти в английския футбол. Преди него трима норвежци се пробваха с отбори от Английската футболна лига и се провалиха.
През юни 1999 г. Егил Олсен застана начело на Уимбълдън, но се задържа на поста по-малко от година. През 2000 г. тимът изпадна от Висшата лига, след като беше част от английския елит в продължение на 14 години.
От 1 юли 2012 г. Стале Солбакен официално започна работа като мениджър на Уулвърхемптън, който тъкмо беше изпаднал от Висшата лига. Под негово ръководство „вълците“ се оказаха в зоната на изпадащите от Чемпиъншип в края на 2012 г. Той беше уволнен на 5 януари 2013 г. след отпадането от ФА Къп от състезаващия се извън четирите професионални дивизии Лутън.
На 3 ноември 2012 г. Хенинг Берг пое втородивизионния Блекбърн, но се задържа на поста само 57 дни, в които води отбора в 10 мача и спечели само една победа. Той получи неприятен коледен подарък от ръководството на Блекбърн, след като беше уволнен на 27 декември 2012 г.
