На 23 април 1980 година вечерта в Торино е спокойна и човек би могъл да се разхожда дори по къс ръкав, въпреки че повечето хора не биха го направили. Вечер, в която човек или има късмета да се сдобие с билет за мач на Ювентус, или да гледа големия мач пред телевизора. Има огромно въодушевление в града, което се е усещало през целия ден. „Бианконерите“ посрещнаха Арсенал в полуфинален реванш от турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК). Резултатът от първия мач на „Хайбъри“ е 1:1 и всичко изглежда нарисувано за италианците, реализирали така важния гол на чужд терен. В продължение на 25 години Ювентус не е губил домакински мач срещу английски отбор. Какво би могло да провали нещата?

Цели 88 минути изпълненият до краен предел стадион „Комунале“ в Торино всичко изглежда, сякаш нищо не може да се обърка. Резултатът е 0:0 и Ювентус държи нещата в свой ръце, защитавайки се стабилно. Тогава идва моментът на 18-годишния талант, който шокира тифозите. Младият Пол Ваесен, влязъл в игра малко преди това, засича на далечната греда центриране на Греъм Рикс така, че великият Дино Дзоф само напразно се хвърля и не успява да предотврати гола. Облечените в синьо-жълти екипи „топчии“ печелят с 1:0 и се класират за финала. Арсенал има нов герой, който всъщност изживява зенита на своята кариера въпреки малкото си години за футболист.

Повече от десет години по-късно Ваесен си спомня тази сцена и я описва като световна новина така: „С резултат 0:0 щяхме да отпаднем заради правилото за гол на чужд терен. Нещата стояха така, когато треньорът ме изпрати на терена. Знам, че тогава ми каза: „Давай Пол, вкарай един за нас“. Аз отговорих: „Да, напълно ясно““.

Когато Ваесен дава това интервю през 1994 година, неговата кариера вече отдавна е приключила и той е наркозависим. Момчето, което на 16 години е подписало професионален договор с Арсенал и е считано за една от големите надежди на Англия в нападение по онова време, попада на грешния коловоз и не прави кариерата, която много хора са очаквали от него.

Тогавашнитe треньори на Арсенал описват младия Ваесен като „изключителен талант“,  чиято кариера така се изкривява, че не може повече да се изправи. В дербито на Северен Лондон срещу Тотнъм младокът получава сериозен удар в коляното. Той се контузва тежко и впоследствие е опериран многократно. Момчето от футболно семейство (бащата Леон играе като професионалист за Милуол и Джилингам) повече не може да прави това, което най-много обича: да преследва топката и да вкарва голове.

По-късно Ваесен разказва за великата нощ в Торино: „Никога няма да забравя тишината на стадиона, когато реализирах. Фойерверките, песните на феновете, цялата шумотевица – всичко спря. Беше зловещо и призрачно. По-късно компенсирахме всичко в бара. Бутилките с шампанско бяха празни, ние пеехме и се смеехме. Опиянението беше фантастично“.

Това опиянение с адреналин след голове и победи липсва на контузения Ваесен и той намира заместител в дрогата. На 13 години пуши марихуана, но след това се отказва. След контузията се обръща към по-тежки наркотици. И колкото по-често го прави, толкова по-малко се бори за своята кариера. „Всъщност всичко беше наред, но тогава изведнъж той не правеше никакъв напредък“, учудват се на "Хайбъри".

Пол Ваесен не участва в нито един мач през сезон 1982/83 и това е краят на кариерата му в Арсенал. 21-годишният тогава футболист е съкрушен. Неговата мечта се е провалила, той се примирява и слага край на състезателната си кариера. Утешават го някои приятели и все силните наркотици. Ваесен пробва хероин, става зависим и употребява също кокаин. От време на време се изправя на крака, получавайки изгодна работа, но в повечето случаи прибягва до криминални прояви, за да финансира ежедневните си нужди. Съпругата му го напуска заедно със сина му. Ваесен се изправя многократно пред съда и по-късно констатира: „Нямам представа защо не съм влязъл в затвора“.

Ваесен се връща при родителите си, където не издържа дълго, а и те не го търпят. Така той заживява на улицата като клошар. „Понякога заспивах там, където паднех от опиянение“. По този начин считаният за голяма надежда на английския футбол Ваесен пропада тотално, но нещата продължават да вървят надолу за него. По време на провалена сделка с наркотици той е наръган шест пъти с нож и прекарва четири дни в интензивно отделение на болница. След това седмици наред се грижат за него, въпреки че той няма никакво желание за рехабилитация. В главата му са само опияняващи вещества и след напускането на болницата се завръща на улицата.

„Човек не вижда много 60-годишни наркозависими“, казва Ваесен за последствията от наркотиците в един от моментите, в които съзнанието му е ясно. През май 1993 година той иска да пребори зависимостта си и постъпва в клиника, където изкарва седем седмици там. Нещата потръгват в крайна сметка нагоре. Той се запознава с жена на име Сали, която има малка дъщеря. Тримата заживяват заедно и по-късно Пол и Сали имат свой син. Той е роден през 1994 година, когато Пол работи като художник и най-накрая намира нещо, с което иска да се занимава.

Ваесен е изпълнен с емоция и мотивация, а по-късно отново изпада в криза, когато не може повече да упражнява желаната от него работа. Пол се мести в Бристол и живее при брат си, продължава да се бори със зависимостта си към наркотиците и с депресиите. През 1998 година срещу него е повдигнато обвинение за нападение срещу полицай. Адвокатът Андер Пуркис казва тогава в съда за своя клиент: „Това е един много трагичен случай. Преди 20 години моят клиент можеше да покори света и е имал всички основания да се радва на бъдещето. Но на 21 години лекарите му казват, че ще стане инвалид, ако продължи да играе професионален футбол. Целият му живот се срива и той е напълно разколебан. Няма и никаква помощ за него след края на кариерата му. Арсенал му казва тогава: „Довиждане и късмет““.

Ваесен, който е осъден на 90 дни затвор, има малко късмет и в края на 90-те години на миналия век е тотално съсипан. Междувременно е станал зависим от метадон, неговата приятелка Сали го напуска след многократни случаи на домашно насилие, а в началото на август 2001 година идва и неизбежното: Пол Ваесен е намерен мъртъв от приятел в банята на къщата, в която живее с брат си. В кръвта му са установени високи количества на наркотични вещества. Улики за чужда намеса или убийство не са намерени. Ваесен губи окончателно най-тежката си битка. „Това е много, много тъжно. Шокиращо. Когато някой умира при тези обстоятелства, се усеща как един живот е изчезнал“, казва Гари Люин, съотборник на Ваесен от времената им в Арсенал.

Фалко Бльодинг, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев