Паулино Алкантара – азиатската звезда на Барселона

През 1922 г. къса мрежата по време на мач на Испания с Франция

София, България

6 Февр. 201113:29

2992

1 от 1

В момента Барселона гази конкуренция в Испания, чупи рекорди. Звездите на отбора са добре познати на всички. Трима от тях Меси, Шави и Иниеста бяха финалисти в гласуването за „Златната топка” на ФИФА. Откакто световната футболна централа създаде своята награда за Футболист № 1 на година през 1991 г., играчите на Барселона са спечелили 8 пъти отличието (включително и „Златната топка” на Меси за 2010 г.) – повече от всеки друг клуб. През годините с екипа на каталунците са играли различни звезди на футбола – Кройф, Марадона, Линекер, Лаудруп, Стоичков, Ромарио, Хаджи, Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, Самуел Ето`о, Меси и т.н. Феновете почти не си спомнят за една от първите големи звезди на Барса – Паулино Алкантара. Всъщност това е първата и единствена за момента азиатска звезда на „блаугранас”.

Паулино Алкантара Риестра е роден на 7 октомври 1896 г. в град Илойло на Филипините. Майка му е местна жителка, а баща му е испански офицер. Между 13-ата и 14-ата си година се мести заедно със семейството си в Испания. Започва да играе футбол за Галено, но с изявите си прави впечатление на Жоан Гампер и е привлечен в Барселона. На 25 февруари 1912 година дебютира с екипа на „блаугранас” при победата с 9:0 над Катала в мач от първенството на Каталуня. В този мач Алкантара вкарва първите три гола за успеха на Барса, а е само на 15 години, 4 месеца и 18 дни. За четири години в клуба печели два пъти титлата от първенството на Каталуня и веднъж триумфира в Купата на Испания. През 1915 г. дебютира за представителния тим на Каталуня, а през кариерата си носи екипа на отбора в поне 6 мача, като е реализирал най-малко 4 гола. За това няма точна статистика.

През 1916 г. Паулино Алкантара се връща във Филипините, където играе за местния Бохемианс. С този клуб печели шампионските титли през 1917 и 1918 г. В негово отсъствие Барселона не успява да стане шампион нито веднъж. Играе за националния отбор на Филипините на Далекоизточните игри (предшественик на Азиатските игри), където тимът се класира на второ място. По време на шампионата филипинския тим побеждават Япония с 15:2, което и до днес е най-голямата победа в историята на тима. Представя Филипините дори и в състезанията по тенис на маса.

През 1918 г. се завърща в Барселона. Бившият му съотборник Джак Грийнуел, който по това време е треньор на отбора, опитва да го наложи като защитник. Това обаче не дава резултат и още на следващата година Алкантара е върнат на върха на атаката, а клубът печели шампионата на Каталуня. Барса играе и финал за Купата на Испания, но губи с 2:5 от Аренас (Хечо). Година по-късно дубълът е постигнат, а Алкантара вкарва гол за успеха с 2:0 над Атлетик (Билбао) на финала за Купата. През лятото на 1920 г. четирима играчи на Барселона – Паулино Алкантара, Рикардо Самора, Хосеп Самитиер и Феликс Сесумага са избрани да играят за Испания на олимпийските игри в Антверпен. Алкантара отказва, за да остане у дома и да се подготви за последните си изпити по медицина.

Дебютът за национания отбор на Испания идва на 7 октомври 1921 г., когато бележи и двата гола за победата над Белгия с 2:0. Има общо пет мача за испанските национали в периода 1921-23 г. и отбелязва шест гола. Най-знаменитият от тях е на 30 април 1922 г., когато Испания побеждава Франция с 4:0 в Бордо. В един момент Алкантара стреля от 30 метра, топката влиза във вратата и не се спира в мрежата, а минава през нея. Оттогава е наричан El Romperedes – Късащия мрежата. Години наред децата в Барселона искат да подражават на човека, скъсал с удар по топката мрежата на вратата.

На 5 юли 1927 г. прекратява кариерата си, за да стане лекар. В негова чест е изигран приятелски мач между Барселона и националния отбор на Испания. Остава в историята на каталунския клуб като най-добрия реализатор. В 357 мача има 357 реализирани попадения. Паулино Алкантара обаче не се отдалечава от футбола. В периода 1931-34 г. е член на борда на директорите на Барса. Става един от първите футболисти, които пишат книга с мемоарите си. През 1951 г. застава начело на националния отбор на Испания. Води отбора в трите мача през годината и не допуска загуба – победа над Швейцария (6:3) и равенства с Белгия (3:3) и Швеция (0:0). Умира на 13 февруари 1964 г. в Барселона на 67-годишна възраст./БЛИЦ