18 януари бе тъжен ден за европейския футбол. На 88-годишна възраст си отиде големият испански футболист Франсиско Хенто, който е последният мохикан на великия Реал (Мадрид) от 50-те и 60-те години на миналия век. Пако, както всички го наричаха, и до днес си остава единственият играч, който е печелил Купата на европейските шампиони рекордните шест пъти.

Хенто играе в местните Астилеро, Райо Кантабария, Нуева Монтана и Сантандер, преди да облече бялата фланелка на мадридския Реал през 1953 г. В следващите 18 години той е един от ключовите футболисти на белия балет, с който става 12 пъти шампион на Испания и два пъти печели Купата на краля. Пако обаче е във вихъра си в турнира за Купата на европейските шампиони, където рамо до рамо с великия Ди Стефано е

в основата на грандиозните триумфи, когато Реал е безусловният хегемон

на Стария континент. Той печели Купата на европейските шампиони пет пъти подред, което и сега е абсолютен рекорд. В актива си има 88 мача и 30 гола в шампионския турнир на Европа. Наричан е Сеньор европейска купа, защото всички го свързват с европейските успехи на кралския клуб.

Никой не може да си представи състава на Реал без знаменитото си ляво крило. Той е смятан за най-бързото крило в света, което има мощен и точен удар, с който е поставял на колене всички вратари, срещу които се е изправял. Притежава прецизен контрол върху топката, а дрибълът му е неудържим. Затъмнена е славата на испанските тореадори, а стадион „Сантяго Бернабеу“ трудно може да побере 120-те хиляди зрители, идващи да видят поредната порция голово шоу, демонстрирано от вездесъщите Ди Стефано и Хенто. Пако е с огромен принос за успехите на Реал в най-славния период на клуба през втората половина на 50-те и първата половина на 60-те години на миналия век, като изиграва над 800 мача, от които 605 за първенство, в които бележи 256 гола.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

Играе във всичките шампионски финали, спечелени от Реал. През 1957 г. бележи втория гол срещу Фиорентина на „Сантяго Бернабеу“. През 1958 г. на стадион „Хейзел“ в Брюксел Милан оказва сериозна съпротива и на два пъти повежда в резултата. Испанците изравняват и се стига до продължения, в които именно Хенто

натиска фаталния спусък, коронясал Реал за трети пореден път.

Във великия финал през 1960 г., спечелен със 7:3 срещу Айнтрахт Франкфурт, Хенто отстъпва снайперистките функции на Пушкаш – 4 гола и Ди Стефано – 3 гола. В първия финал за Междуконтиненталната купа срещу уругвайския Пенярол той не играе в Монтевидео, но в Мадрид отново е на линия и бележи последния гол за грандиозното 5:1 за Реал, който става първият носител на този трофей. Макар и почти на 38 години, за последно Хенто игра на голям финал за Купата на носителите на националните купи през 1971 г. срещу Челси, като испанците отстъпиха след 1:1 и 1:2. Това бе и неговата лебедова песен във футбола!

Хенто има в актива си 43 мача и 6 гола в националния отбор на Испания, където дебютира на 18 май 1955 г. срещу Англия при равенството 1:1 в Мадрид. За последен път облича червената фланелка на 15 октомври 1969 г. при победата с 6:0 над Финландия в Линеа де ла Консепсион. Като национал участва на световните първенства през 1962 г. в Чили и през 1966 г. в Англия, но без особен успех. За сметка на това обаче при „домашното“ европейско първенство през 1964 г. той триумфира с „червените фурии“ след успеха на финала с 2:1 срещу СССР в Мадрид.

След края на славната си кариера Хенто бе треньор в Детско-юношеската школа на мадридския Реал. Беше начело на Кастельон, Паленсия и Гранада. За огромните си заслуги бе провъзгласен за посланик и почетен президент на Реал Мадрид. Почивай в мир, гранде Хенто! Твоето име остава завинаги във футболните летописи! 
РУМЕН ПАЙТАШЕВ