9 ноември 1989 г. Преди 30 години Стената падна. Хората от Източната Германия гледаха с оптимизъм към ново бъдеще, нов свят, нови възможности и западни стоки. Ситуацията във футбола не е по-различна. През ноември 1989 г. източните клубове очакват с надежда западните пари за телевизионни права, нови спонсори и битки с Байерн и Борусия (Дортмунд).

Такива са били и нагласите на играчи като легендата на Манчестър Сити Уве Рьослер, който тогава е 20-годишен национал на ГДР: „В продължение на години и десетилетия гледахме нашите идоли по западната телевизия, която хващахме на някои места в Източна Германия, а сега получавахме шанс редовно да играем срещу тях.“

Бившият талант на Източна Германия Щефен Фройнд пък извлича голяма полза от промяната и не само защото печели Евро'96: „Вече можех да си позволя апартамент на последния етаж с панорамна гледка. По време на ГДР това беше немислимо.“

Хората от Източна Германия усещат, че се задават вълнуващи времена. Това, което се случва обаче е нещо напълно различно. Повечето фабрики и заводи в ГДР са затворени. Милиони остават без работа. Икономиката на Изтока се срива, а това се случва и с нейния футбол.

Днес, 30 години след падането на Берлинската стена, нито един отбор от Източногерманската първа дивизия (Оберлигата) през 1989 г. не е част от Бундеслигата. Последният шампион на ГДР – Ханза (Росток), е част от трета дивизия. Рекордьорът по спечелени титли Динамо (Берлин) играе в четвъртото ниво, заедно с Локомотиве (Лайпциг) и Рот-Вайс (Ерфурт). А това са бивши участници в евротурнирите. Още по-лошо – бившия отбор на Щефен Фройнд Щал (Бранденбург) в момента е в седма дивизия.

Три десетилетия след падането на Стената е напълно ясно: обединението на футбола се провали. Дали можеше да протече различно? Ситуацията на отборите от ГДР през ноември 1989 г. не е толкова лошо. Шампионът по това време Динамо (Дрезден) само няколко месеца по-рано е играл полуфинал на Купата на УЕФА. Динамо (Берлин) едва не елиминира Монако на Арсен Венгер от КНК. Карл-Маркс-Щадт (сега Кемниц) печели мач след мач в Купата на УЕФА, а националният отбор е близо до класиране за световното първенство през 1990 г., след като записва впечатляваща победа с 2:1 над олимпийския шампион СССР.

ГДР е уважаван съперник в европейския футбол. Как обаче източногерманският футбол достига до днешната си съдба.

„Райнер Калмунд дойде с още няколко човека и купиха най-добрите играчи. Това обяснява много добре защо на отборите от Източна Германия беше трудно да оцелеят“, твърди Фройнд.

Мениджърът на Байер (Леверкузен) Райнер Калмунд сключва първата източно-западна сделка само месец след падането на Стената. Той подписва с Андреас Том от Динамо (Берлин) – най-добрият източногермански нападател по това време. Звездата на Динамо (Дрезден) Улф Кирстен (двамата с Калмунд на снимката вляво) тръгва в същата посока, а съотборникът му Матиас Замер, впоследствие притежател на „Златната топка“, отива в Щутгарт.

„От Бундеслигата дойдоха и отмъкнаха всичките таланти на Изтока. Отборите от ГДР не получиха парите, които наистина заслужаваха, за да възстановят своите клубове и структура“, допълва Рьослер.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

Сънищата за златото на Запада се превръщат в кошмар. ГДР не може да се конкурира на свободния пазар. Всички клубове на Източна Германия са част от обединение и са финансирани от държавата. Те нямат познания в такива сфери като маркетинг, спонсорство и дори в подписването на договори.

Оцелелите компании от Изтока нямат достатъчно пари, за да финансират футбола, а фирмите от Запада нямат интерес от инвестиране в източногерманските клубове.

„Според мен компаниите от Запада имаха интерес към други сфери. Например в имотите“, твърди предприемачът Михаел Кьолмел, който през годините е подпомогнал много източногермански клубове през 90-те години и от началото на новия век.

Той спасява Унион (Берлин) от фалит и помага за възхода на РазенБалшпорт (Лайпциг). Някои от футболните му начинания обаче се провалят. Динамо (Дрезден) е управляван от западногерманският бизнесмен Ролф-Юрген Ото, който впоследствие е пратен в затвора за присвояване на 3 милиона марки от клуба.

„Много отбори взеха грешни решения за използването на парите. Не знаеха какво да правят. Привличаха играчи и треньори от Запада за твърде големи суми“, добавя Кьолмел.

„Наистина имаше лошо управление, липса на инвестиции и инфраструктура. Как обаче отборите от Изтока да се научат на управление на футболен клуб, след като преди това никога не са го правили“, уточнява Уве Рьослер.

Липсата на умения в търговията е основен фактор за провала на обединението на футбола. Друга причина за срива на източния футбол е, че сливането на Бундеслигата и Оберлигата не става по честен начин. През 1991 г. съществуват западногермански футболен елит от 18 отбора и източногерманска елитна дивизия от 14 тима.

Вместо да се обединят двете първенства в едно, всички 18 отбори от Запада запазват своите места, а към тях се присъединяват само два клуба от Изтока – Ханза (Росток) и Динамо (Дрезден). Други шест отбора са пратени във втора дивизия, а всички останали изведнъж се оказват прокудени от източногерманската първа лига в трета дивизия на обединената Германия. Това се случва например с бившия носител на КНК Магдебург и с рекордьора по титли Динамо (Берлин).

„Беше напълно нечестно. Трябваше да разширят Бундеслигата и да запазят формата за 10 години. Тогава щетите вероятно нямаше да са толкова големи“, твърди Михаел Кьолмел.

„Източногерманското футболно семейство се присъедини към Западното в момент, когато ФРГ беше спечелила световната титла. Затова отборите от ГДР трябваше да се задоволят с това, което им предлагат“, счита Уве Рьослер (на снимката вдясно).

Той има трудна съдба в първите години на обединения футбол. Първо играе за Динамо (Дрезден), а през 1992 година подписва със западния Нюрнберг, но престоят му е неуспешен.

„Това беше различно ниво на футбол, друг подход. На Изток финансирането беше общо, договорите бяха еднакви. Изведнъж се оказваш в общество, където се бориш с лакти за собственото си място. На Изток бяха част от колектив и отбор, а на Запад всеки е сам за себе си. Разтваряш лактите, за да останеш на мястото си“, обяснява Рьослер.

„Трябваше сам да се грижиш за себе си. Да се научиш да правиш това. Тогава разбираш колко различен и далече беше източногерманският футбол от западния“, допълва Фройнд.

Въпреки различията Щефен Фройнд успява на Запад. Печели титли и Шампионската лига с Борусия (Дортмунд) и европейската титла с Германия, за да завърши като любимец на феновете в Тотнъм. Същото се случва с Уве Рьослер в Манчестър Сити, където между 1994 и 1998 г. вкарва 50 гола за „гражданите“, за да стане част от Залата на славата на клуба.

В същото време бившите им отбори са в колапс. Щал (Бранденбург) фалира през 1998 г. Динамо (Дрезден) изпада от Бундеслигата през 1995 г. с милиони дългове и оттогава не успява да се върне.

Така се налага изводът, че 30 години след обединението на Германия източногерманският футбол е мъртъв. Но дали е точно така? Вярно е що се отнася за повечето клубове. Но в известна степен Изтокът е доста жив. Например настоящата програма за футболно развитие на Германия, която без съмнение е една от най-добрите в света. Тя разполага със специализирани футболни училища и разширена скаутска мрежа, която подбира играчи още от 10-годишна възраст. Въведена е в началото на 21 век от източногерманеца Матиас Замер.

„Той просто копира много от нещата, които се бяха случили преди десетилетия в Източна Германия. Целият германски футбол спечели от това, а след това дойдоха и златните години. Появиха се много млади таланти“, признава Уве Рьослер.

Като стана дума за Матиас Замер, нека погледнем по-внимателно трите десетилетия след обединението и да видим кои са най-добрите германски футболисти. През 90-те това е самият Замер – роден и израснал в Дрезден (ГДР). Първото десетилетие на 21 век е под знака на Михаел Балак – роден и израснал в Карл-Маркс-Щадт (ГДР). През настоящото десетилетие е Тони Кроос – също роден и израснал в Източна Германия.

„Много играчи от Източна Германия впоследствие играят за германския национален отбор. Става дума за сила на характера, която произлиза от цялата ситуация в Изтока. ГДР беше бедна държава. Трябваше да се бориш и да работиш здраво, за да изпъкнеш като личност или като футболист“, счита Щефен Фройнд.

Източна Германия вече не е бедна. Нещата се подобряват, а след 2005 г. обединената Германия се управлява от канцлер, произхождащ от ГДР – Ангела Меркел.

„Източна Германия беше грозно, неприятно за живеене място. Сега е фантастично място. Футболистите не се опасяват да отидат да играят за Лайпциг, Ауе или Дрезден“, допълва Фройнд.

В лицето на РазенБалшпорт (Лайпциг) Източна Германия най-сетне има отбор, който може да се конкурира с големите грандове от Запада.

„За хората от града е фантастично това, че се появи някой и даде на Лайпциг възможността да участва в Бундеслигата и Шампионската лига. Отборът има сили дори да се бори за титлата“, завършва Рьослер.

Футболното обединение на Германия може да се провали, но Изтокът е още жив.
Константин Щюве, „Дойче Веле“
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ