Какво е общото между Ханс Кранкъл, Макс Меркел, Андреас Херцог и Трифон Иванов? И четиримата са носили екипа на най-успешния футболен клуб в Австрия – Рапид (Виена), който днес празнува своята 110-годишнина.
Раждането на легендата
След като започва живота си като 1.Виенер Арбайтер Фусбалклуб (Първи работнически футболен клуб на Виена), Рапид е официално създаден на 8 януари 1899 г. През 1911 г., само 12 години след създаването си започва участие в австрийския елит и бързо печели първата си титла. Само няколко години по-късно тимът печели и първия си дубъл, след като триумфира в първенството и първото издание на купата на страната.
Тимът от предградието Хютелдорф има 32 титли на Виена и Австрия, като притежава и редица други трофеи, което го прави най-успешният и най-известният австрийски тим. Международниге успехи на клуба включват Купа Митропа (1930, 1951) и участието на финалите на КНК пред 1985 и 1996 г.
Митичните сили
Оставяйки следа в историята на европейския футбол Рапид (Виена) естествено произвежда едни от най-големите австрийски футболисти. Сред тях е лидерът във вечната голмайсторска листа Франц Биндер, Ернст Хапел, Герхард Ханапи и Ханс Кранкъл.
Верните фенове на тима често говорят за Рапидфиртелщунди (Рапидовият четвърт час) и Рапидгайст (духът на Рапид). Тези определения са във връзка с дълготрайната традиция, според която Рапид никога не се примирява със загубите и често е измъквал победите след изоставане в резултата.
Най-известният от примерите за тези митични сили е по време на финала на германското първенство през 1941 г., когато Рапид изостава с три гола от Шалке. За 10 минути виенчани заличават аванса на “кралскосините” и дори повеждат с 4:3, като стават единствения австрийски тим ставал шампион на Германия.
Славата на Рапид бързо се разнася извън немскоговорящия свят и в средата на ХХ в. е считан за един от най-добрите отбори в света. Тимът пътува за приятелски мачове из цялото земно кълбо.
Истинската златна ера за Рапид е през 80-те години. Между 1982 и 1988 г. клубът печели четири шампионски титли, четири купи на страната, три суперкупи на Австрия, а през 1985 г. играе финал за КНК. На финала в Ротердам тимът от Виена губи с 1:3 от Евертън, но преди това отстранява Бешикташ, Селтик, Динамо (Дрезден) и Динамо (Москва).
Единадесет години по-късно, ново поколение играчи на Рапид отстранява Спортинг (Лисабон), Динамо (Москва) и Фейенорд, за да играе за втори път на финал за КНК. На финала виенчани с българина Трифон Иванов в състава си губят от ПСЖ с 0:1.
Настоящето
Световното признание на клуба от австрийската столица си пролича по време на празненствата по случай 100-годишнината ни тима, когато за юбилейния турнир във Виена пристигат Рома, Вердер и Ботафого.
Рапид продължава да играе водеща роля в австрийския футбол, която е подчертана от последната шампионска титла. “Зелено-белите” натрупаха 32 шампионска купи, след като спечелиха австрийската Бундеслига през 2005 и 2008 г.
Българската следа
През сезон 1995/96 при “зелено-белите” преминава Трифон Иванов, който изиграва основна роля за спечелването на шампионската титла. Въпреки ролята си на защитник българинът реализира 7 гола в 30 мача в австрийския шампионат. Взима участие във вече споменатия финал за КНК, загубен от ПСЖ. Добрите изяви на Иванов му спечелват място в идеалната единадесеторка на сезона в австрийското първенство.
В началото на следващия сезон бележи два гола в квалификационния кръг за Шампионската лига при победата с 4:2 над Динамо в Киев, след успех с 2:0 във Виена. През този сезон Туньо изиграва 23 мача и реализира 1 гол в местното първенство. В австрийската столица българинът се превръща в любимец не само на редовите фенове на клуба, но и е сред най-популярните личности в града. Добрите игри на българина през 1996 г. му носят 3 точки и 21-о място в анкетата за “Златната топка” на сп. “Франс Футбол”, като през тази година е единственият българин в класацията. Освен това той става футболист №1 на България.
Стадионът
В края на ХIХ в. основателите на клуба не са съзнавали какъв исторически клуб създават и до 1903 г. играят мачовете си на тренировъчното игрище, когато се местят на стадион “Рудолфсхаймер”.
Рапид се мести на първия си истински стадион 9 години по-късно, когато започва да играе на легендарния “Пфарвийзе” с капацитет 4000 места. По-късно стадионът е реконструиран за 20 000 души и остава дом на тима за повече от 60 години, когато е разрушен, за сметка на по-модерно съоръжение.
Новият “Вестщадион” отваря през 1977 г. и определено играе важна роля в успехите на Рапид пред 80-те години, когато тимът рядко допуска домакинска загуба. Бившият треньор на Щурм (Грац) веднъж нарече стадиона на “зелено-белите” “футболна катедрлала”.
През 1981 г. след смъртта на архитекта на стадиона, бившата звезда на тима Герхард Ханапи, “Вестщадион” е прекръстен на “Герхард Ханапи Щадион”.
Успехите
Шампионска титла на Австрия – 32 пъти (1912, 1913, 1916, 1917, 1919, 1920, 1921, 1923, 1929, 1930, 1935, 1938, 1940, 1941, 1946, 1948, 1951, 1952, 1954, 1956, 1957, 1960, 1964, 1967, 1968, 1982, 1983, 1987, 1988, 1996, 2005, 2008)
Шампионска титла на Германия - 1941
Купа на Австрия – 14 пъти (1919, 1920, 1927, 1946, 1961, 1968, 1969, 1972, 1976, 1983, 1984, 1985, 1987, 1995)
Купа на Германия: 1938
Суперкупа на Австрия – 3 пъти (1986, 1987, 1988)
Купа Митропа – 2 пъти (1930, 1951)
Финалист за купа Митропа – 3 пъти (1927, 1928, 1956)
Финалист за КНК – 2 пъти (1985, 1996)
Клубните легенди
Ханс Кранкъл (1970-71, 1972-78, 1981-86), Ернст Хапел (1938-54, 1956-59), Герхард Ханапи ( 1950-1964), Франц Биндер (1930-49), Йозеф Урудил (1914-25, 1926-27), Валтер Цеман (1945-1962), Хериберт Вебер (1978-89), Антонин Паненка (1981-85), Петер Шотел (1986-2001), Деян Савичевич (1999-2001), Макс Меркел (1933-37, 1946-54), Дитмар Кюбауер (1992-97), Трифон Иванов (1995-97), Андреас Херцог (1986, 1987-92, 2002-03)
