В последните две години във Висшата лига играе отбор, който е типичният пример за английски футбол – може да загуби от последния и да победи кандидат за шампионската титла. Става дума за Борнемут, който през миналия сезон надви Манчестър Юнайтед и загуби от изпадналия Астън Вила. През този сезон ситуацията не е по-различна. Тимът отстъпи на последния Съндърланд, а записа успехи над шампиона Лестър и над претендента за титлата Ливърпул.

Само преди няколко години Борнемут водеше жалко съществуване в трета дивизия. Главната цел на тима беше изплащане на дълговете и спасяването от фалит. Сега отборът може да докара сърдечен удар на своите фенове, но с драматични загуби в последните минути и инфарктни победи – като тази на Ливърпул с 4:3, когато четвърт час преди края изоставаше с два гола и стигна до успеха с попадение в добавеното време.

Клубът от курортния град на брега на Ла Манша пише своята легенда от края на XIX век, но през по-голямата си част тази история въобще не е бляскава. В периода 1890-1987 година тимът не играе по-горе от трета дивизия, въпреки че в началото има подкрепата на заможната фамилия Купър-Дийн, която през 1910 година дарява своята черешова градина, за да може на мястото да бъде построен стадион на Борнемут. Заради това съоръжението получава името „Дийн Корт“ (в момента известен като „Виталити Стейдиъм“), а отборът започва да носи прякора „черешките“.

Първата сериозна искра в историята на клуба проблясва в средата на 80-те години на ХХ век, когато начело на тима застава Хари Реднап, за когото това е първа работа като треньор. Когато през 1986/87 година Реднап класира Борнемут за участие във втора дивизия, това е истинска сензация за феновете на отбора. „Черешките“ се задържат в това ниво на английския футбол само три сезона. Изпадането изправя клуба и на ръба на финансова катастрофа, а самият Хари Реднап напуска през 1992 година, след като претърпява автомобилен инцидент, който едва не отнема живота му. Пет години по-късно паричната криза в Борнемут е толкова задълбочена, че феновете започват да събират пари за спасението.

В края на 2005 година „черешките“ остават без своя роден дом. „Дийн Корт“ е заложен заради дълговете. След още три сезона заради задълженията Борнемут е пратен в четвърта дивизия и е наказан с отнемане на 17 точки. Тук и идва и повратният момент. За мениджър е назначен 31-годишният Еди Хау, който е добре познат в клуба. Две години по-рано той е играещ треньор при мениджъра Кевин Бонд и едновременно с това е поставен начело на втория отбор. Тогава се случва и тежка контузия на коляното, която принуждава Хау да прекрати кариерата си в клуба, в който попада още като 13-годишен.

На 31 декември 2008 година бившият защитник, който има и два мача за младежкия национален отбор на Англия, застава начело на първия отбор на Борнемут след уволнението на мениджъра Джими Куин. Въпреки че в двата му мача като временен треньор „черешките“ губят два пъти като гост, Хау получава постоянен договор. Младият специалист успява да спаси отбора от изпадане въпреки 17-те отнети точки и трансферното ембарго. На следващия сезон Еди Хау извежда отбора до промоция в Лига 1, въпреки че забраната за привличане на нови играчи остава в сила. Работата му не остава незабелязана и е привлечен начело на втородивизионния Бърнли в началото на 2011 година и в края на сезона класира тима на осмо място. През следващия сезон е постигната 13-а позиция, а през октомври 2012 година русокосият треньор напуска Бърнли по семейни причини и се връща начело на Борнемут.

През това време „черешките“ са се сдобили с нов собственик – руският бизнесмен Максим Демин. Той променя целите пред клуба, като се стреми и всичко в Борнемут да работи на необходимото ниво. Въпреки силното представяне на тима в последните години, 47-годишният руснак е сред най-малко известните собственици на клубове във Висшата лига. Много от феновете дори не знаят как изглежда. За него се знае, че има бизнес в Татарстан и бивш член на управата на хокейния клуб Ас Барс (Казан). С идването на Демин Борнемут за първи път се сдобива с търговски отдел, финансов директор и клубен магазин. На първо място обаче Максим Демин си спечели любовта на феновете, като върна „черешките“ в техния дом - „Дийн Корт“.

През сезон 2011/12 вече под ръководството на Еди Хау и управлението на руския бизнесмен Борнемут за първи път от времената на Хари Реднап се класира за втора дивизия. Освен това записва печалба от 2,2 милиона евро, което е огромна сума за такъв скромен клуб. През следващия сезон „черешките“ се утвърждават в Чемпиъншип, като постигат това с по-малък бюджет, от използвания в предишния шампионат в по-долната група. В края на шампионат 2013/14 е постигната промоция за Висшата лига, от където тимът явно няма желание да си тръгва, а и вкусът на „черешките“ често се оказва горчив за съперниците.

„В продължение на 10 години ръководих Борнемут и бях най-успешния треньор в клубната история. Дойде обаче Еди Хау и ме измести от трона. Това е фантастичен младеж. Ако не съм зает през следващия сезон, ще си купя няколко абонаментни карти за Борнемут“, обяви самият Хари Реднап.

Признанието за 39-годишния Хау е напълно заслужено. Той е считан за един от най-перспективните английски треньори и кандидатурата му сериозно беше разглеждана за селекционерския пост на националния отбор на страната. Позиционният стил на игра, който треньорът наложи в отбора си, е считан за най-прогресивният в Англия и дори е сравняван със стила на Пеп Гуардиола.

Още по-впечатляващото е, че младият специалист работи с ядро от играчи, които са част от Борнемут още времето на изявите на отбора в трета дивизия – Стив Кук, Саймън Франсин, Хари Артър, Чарли Даниълс и Марк Пуг. Едва през миналия сезон, след като бяха получени 70,8 милиона паунда за влизането във Висшата лига, „черешките“ започнаха да взимат и по-скъпи играчи. В началото на годината бяха платени 10 милиона паунда за Беник Афобе, а през това лято Ливърпул получи 15 милиона паунда за Джордан Айб (на снимката вдясно), който в момента е най-скъпият играч в историята на клуба. Преди това рекордът се държеше от Калъм Уилсън, който през 2014 година беше привлечен от Ковънтри за 3 милиона.

Предвид разумния подход на управление на Борнемут, няма да е изненада, ако в продължение на още няколко години гледаме клуба във Висшата лига. Вероятно големият въпрос е дали „черешките“ ще успеят да задържат Еди Хау, а интерес към него от по-големи отбори не липсва. Самият той от дете е фен на Евертън, а нещата на „Гудисън Парк“ не се развиват според очакванията. За момента Хау обаче е в Борнемут и ние ще продължим да го гледаме как води един от най-удивителните отбори във Висшата лига, където минималните разходи се компенсират от огромното желание и вяра в работата.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

ВСИЧКО ЗА АНГЛИЙСКАТА ВИСША ЛИГА