Един от най-изветсните футболисти в историята на италианския футбол Роберто Баджо се сбогува с починалия легендарен голмайстор Паоло Роси чрез трогателно писмо, публикувано в “Гадзета дело спорт”. Баджо си спомни за времената, когато е бил на 10 години и се е възхищавал на героя, извел "скуадра адзура" до световната титла през 1982 година с 6 гола на шампионата на планетата тогава.

“Още един голям удар. Велика за италианския футбол личност ни напусна. Паоло, ПАБЛИТО, ПАОЛО РОСИ. Почти винаги трябваше да бъде назован с личното и фамилното си имена. Той не беше Роси, той е и винаги ще бъде ПАОЛО РОСИ. Приятните спомени от времето, когато бях на 10 години, отново се появяват, запазени с десетилетия в един от многото албуми в моята памет. Днес, благодарение на Паблито, аз преглеждам този албум. Спомням си как аз и скъпият ми баща Флориндо, който почина само преди няколко месеца, карахме колело 12 км., за да стигнем от Калдоньо до Виченца. Отидохме до “Менти”, за да гледаме великия Паоло Роси. По време на мача бях сграбчил оградата, за да го гледам как играе и бележи. Мислех си, че един ден аз също ще играя на този стадион, носейки тази красива фланелка с голямото “Р” на гърдите ми. Имитирайки Паоло Роси, можех да реализирам това, което той успя да постигне: да спечеля световната титла с победа на финала срещу Бразилия. Това, което Паоло Роси направи срещу Германия. Да спечеля “Златната топка”, както го стори Паоло Роси. Да спечеля, въпреки страданието на коленете ми, както направи Паоло Роси. Да спечеля в свят, който се нуждае все повече и повече от усмивката на Паоло Роси. Чудесно пътуване до Китай наскоро отново ни събра заедно. Говорихме си за това колко много общи неща имахме помежду си и колко много трябва да направим за едно по-добро бъдеще, особено във футбола. Паоло сбъдна мечтата на милиони италианци - нещо, което аз не успях да постигна. Да разбереш днес мистерията на живота и да намериш причина за нещата, които ни се случват, не е лесно. Също като празнината, която Паоло оставя в сърцата на своята съпруга и на трите си деца, към които са насочени моите мисли. Сбогом, Паоло. Чудя се дали ще носиш своите бутонки, докато си на небето. Надявам се, както и че твоята усмивка също ще е с теб там. Тук ще си спомняме за нея дълго време. Желая ти безопасно пътешествие, Паоло, в безкрайното небе на тихата светлина”, пише в писмото.