Довечера Рома е символичен домакин на Лацио в Столичното дерби на Италия, което е известно като Derby della Capitale, но е наричано и Римското дерби, както и Il Derby Capitolino и Derby del Cupolone. Това е едно от най-ожесточените дербита не само в Италия, но и в света. В родината си е считано за по-свирепо от Derby della Madonnina (Миланското дерби) и Derby della Mole (Торинското дерби).

Мачовете обикновено се играят на „Олимпико” или поне от 1953 г., оттогава само през сезон 1989/90 дербито се е играло на стадион „Фламинио”. Това се налага заради реконструкцията на „Олимпико” заради Мондиал`90. Пърночално Столичното дерби се играе на „Кампо Рондинела” и „Кампо Тестакио”, а след това се мести на стадион „Partito Nazionale Fascista”, построен заради Фашистката партия. Впоследствие стадионът е преименуван на „Национале” и „Торино”, а през 1957 г. е съборен и на неговото място е построен „Фламинио”.

Дербито на Рим е известно с интереса, който предизвиква, със силните усещания, с атмосферата, с битките между агитките, а напоследък и с банерите с расистки обиди. Днес пък е своеобразен юбилей, тъй като се честват 80 години от първото издание на Столичното дерби. Първият мач между Лацио е Рома е на 8 декември 1929 г.

Жителите на Вечния град обичат да казват, че „дербито не е просто един мач”. То е страст, то е отдаденост. Надписи „Forza Roma” и „Forza Lazio” са често срещано явление по стените на града. Сутрин хората сядат на по чаша еспресо в кафенетата и често обсъждат дербито. В седмицата, когато то предстои нещата стават наистина сериозни. Поне 10 радиостанции имат продължителни толкшоута, в които се дискутира само Столичното дерби.

Противопоставянето на двата отбора започва още с основаването на Рома през 1927 г. „Вълците” са създадени след обединяването на Роман, Алба-Аудаче и Фортитудо. Свързването на трите клуба става по инициатива на Итало Фоски, президент на Фортитудо. Той искал в Рим да се създаде силен отбор, който да се противопостави на грандовете от Севера. Според легендата зад инициативата на Фоски обаче стои нареждане на фашисткия лидер Бенито Мусолини. Единственият столичен клуб, който се противопоставил и не участвал в обединението бил Лацио. Пак според легендата това станало под давлението на фашисткия генерал Джорджо Вакаро. Така се родило и дербито на Рим, а неговото първо издание било на 8 декември 1929 г. и е спечелено от Рома с 1:0.

Впоследстивие враждата между двата клуба се разраства. Разделението на града е ясно разграничено. Привържениците на Рома са от южната част на Рим и са предимно с леви политически убеждения, докато тези на Лацио са от северната половина и са привърженици на дясноориентираната политика. На „Олимпико” това разделение също е ясно подчертано, тъй като тифозите на Рома заемат Южната трибуна (Curva Sud), а ултрасите на Лацио са в Северната трибуна (Curva Nord). Любовта към клуба се предава от баща на син и е същинска рядкост в едно семейство синовете да не подкрепят отбора на баща си.

„Веднъж моят дядо попитал своя баща, защо е станал привърженик на Лацио, а не на Рома. Той му отговорил, че когато бил дете Лацио бил единственият отбор. Аз никога няма да подкрепям Рома. Баща ми, дядо ми и прадядо ми са били фенове на Лацио, такъв съм и аз. Това е единственият отбор на света, който ме вълнува”, твърди Франко Спикиариело, спортен журналист от Рим.

Мотото на Рома е „La Roma non si discute, si ama” (Рома не се обсъжда, а се обича). Това е част от една песен на Антонело Вендити, която се изпълнява преди домакинските мачове на клуба. Слоганът е нещо, в което много фенове на клуба вярват. „Аз съм трето поколение фен на Рома. Това е моят живот”, твърди Алдо Панкаро, продавач на зарзават в Campo de` Fiori, известният градски открит пазар.

Противопоставянето и враждата между двата клуба е толкова силно, че в Рим не може да бъде видян човек с фланелка или шалче на някой от двата тима. В миналото заради подобно неблагоразумие много хора са били пребивани. Сега единственото място, където спокойно можеш да носиш фланелката и шалчето на любимия си клуб е около „Олимпико” в деня на мача на клуба.

Заради ограничените успехи на двата клуба, които са далеч по-малобройни от тези на грандовете от северната част на Италия, дербито се явява като право на единия от двата клуба над града да се нарече господар на Вечния град. След като не можеш да си най-големият отбор в Италия, поне да си най-големият в столицата на страната. А това не е толкова маловажно. В страната обичат да казват, че макар и да са обединени в една държава, регионите не са толкова единни, колкото Съединените щати. Човек се осъзнава първо като римлянин, тосканец или сицилианец, а след това като италианец.

В Рим никога не са забравяли максимата на римските императори, че „народа се нуждае от хляб и зрелища”. Няма по-голямо и очаквано зрелище във Вечния град от Столичното дерби. То може да предложи повече интрига, драма и спектакъл от всяка една „сапунена опера” излъчвана по италианската телевизия.

Феновете на двата тима са известни със своите хореографии, но и с битките между двете агитки. Популярен е инцидентът от 1979 г., когато привърженикът на Лацио Винченцо Папарели е уцелен в окото и след това умира от сигнална ракета, която е изстреляна от противоположния сектор. На 21 март 2004 г. Столичното дерби е прекратено след изиграването на едно полувреме (0:0), когато тифозите на Рома пускат слуха, че едно момче е убито от полицаите пред стадиона. Трима привърженици на „вълците” слизат на терена и нареждат на капитана Франческо Тоти да поиска прекратяване на мача със заплахата, че ако такова не последва ще има проблеми по трибуните. Съдията Роберто Розети се свързва по мобилния телефон с тогавашния президент на Италианската футболна лига Адриано Галиани, който нарежда прекратяването на мача. Напускайки стадиона феновете палят трибуните, а по улиците на града се заформят битки между агитките, както и между тифозите и полицаите. Мачът е преигран на 28 март и завършва 1:1.

Ултрасите на Лацио са известни със своите неонацистки прояви. Бившият играч на тима Паоло ди Канио, който се гордее, че е слязъл от Curva Nord на терена, поздравява с изпъната напред дясна ръка агитката на „орлите”, след като вкарва в дербито през януари 2005 г (3:1 за Лацио). Свастиките, фашистките символи и други екстремистки послания са често ползвани от тифозите на Лацио. В седмицата след убийството на Желко Ражнятович на Северната трибуна се появява банер с надпис: „В памет на Тигъра Аркан”.

Заради това, че жителите на града от еврейски произход са привърженици на Рома, през сезон 1998/99 на Северната трибуна се появява 50-метров плакат с надпис: „Аушвиц е вашият град, пещите са вашите домове”. Тъмнокожите играчи на „вълците” често са обект на обиди, подигравки и маймунски звуци. В тази връзка е издигнат банер, който твърди, че Рома е „Отбор на чернилки, подкрепян от евреи”. Този плакат е отговор на такъв на ултрасите на „вълците”, който обявява Лацио като „Отбор от овце, подкрепян от овчари”.

През 2001 г. в навечерието на първата шампионска титла на Рома от 1983 г., феновете на Лацио правят хореография на дербито и със сини и бели панели е изписано „Roma e merda” (Рома е л.йно).

БАЛАНС МЕЖДУ ДВАТА ОТБОРА В СЕРИЯ „А”: 130 мача, 43 победи за Рома, 54 равенства, 33 победи за Лацио, г.р. 154:126

БАЛАНС МАЖДУ ДВАТА ОТБОРА ЗА КОПА ИТАЛИЯ: 16 мача, 9 победи за Рома, 2 равенства, 5 победи за Лацио, г.р. 19:15

БАЛАНС МЕЖДУ ДВАТА ОТБОРА В ДРУГИ МАЧОВЕ: 15 мача, 6 победи за Рома, 3 равенства, 6 победи за Лацио, г.р. 20:19

ОБЩ БАЛАНС МЕЖДУ ДВАТА ОТБОРА: 161 мача, 58 победи за Рома, 59 равенства, 44 победи за Лацио, г.р. 193:160