Един професионалист на 46 – това е Красимир Балъков днес! Плеймейкърът на България от американското лято на 1994-а в момента е лицето на нашата треньорска школа пред света. Бала стана първият български наставник на отбор от Бундеслигата и въпреки натовареното си ежедневие в Кайзерслаутерн, се съгласи да отговори специално на въпросите на „Монитор” със съдействието на пресдиректора на „лаутерите” Кристиан Грубер.
- Честит 46-и рожден ден, господин Балъков! Желаем ви здраве и всичко най-добро - с какви емоции посрещате годишнината?
- Не мисля много-много за това. 46-ият рожден ден не е особен повод за празнуване. Ако мога да си пожелая нещо, то това е Кайзерслаутерн да запази мястото си в елита.
- Осъществихте мечтата да станете старши треньор на клуб от Бундеслигата. Завръщате се в Германия след повече от 5 години, какво се е променило според вас във футбола?
- Клубовете тук са станали още по-професионални, а разликата в класите помежду им става все по-малка. Но аз никога не съм прекъсвал контактите си с Бундеслигата, затова никак не ми беше трудно да взема това решение.
- Как се получи така, че застанахте начело на „Кайзерслаутерн” и бързо ли взехте решение да напуснете „Хайдук”?
- Веднага приех офертата, защото знам, че Щефан Кунц е прекрасно информиран за силните страни и за слабостите ми в треньорската работа. Той знае много добре как се справям в различните ситуации. За мен беше изключително важно, че не се търси пожарникар за спасяване на положението, а комплексно решаване на проблемите в отбора. Дори, ако се наложи, ново формиране на тима, ако нещата не потръгнат. Този подход ме впечатли силно и затова нямаше основание да се двоумя.
- Не се ли поколебахте заради доста неизгодната позиция, която „лаутерите” заемат в момента на дъното на класирането?
- Не!
- Ако не е тайна, получавали ли сте предложения и преди да оглавите клубен тим от елита на Германия – през зимата се говореше например за Херта, където работа започна Ото Рехагел?
- „Херта” търсеше спасителя-пожарникар, в пълния смисъл на думата. А аз не съм такъв. Човек може да влезе в тази роля, ако вече е попадал в подобни ситуации и се е справял успешно при намирането на правилното решение.
- Нямахте шанс в дебюта срещу Фрайбург и загубихте с 0:2. Как видяхте и как оценявате първия си мач като старши треньор в Бундеслигата?
- Има още доста работа да се свърши. В първите дни наблегнахме на най-важните елементи в тактическо отношение. Искахме отборът да е компактен на терена, да оставя възможно най-малко непокрити пространства и от дълбочина да организира бързи контраатаки. Всичко това обаче пропадна след двата ранни гола на противника. Това преобърна цялата тактика.
- Голяма част от съперниците ви в борбата за оцеляване записаха победи и увеличиха разликата пред Кайзерслаутерн. По-тежка ли е сега ситуацията за отбора?
- Трябват ни точки, вяра и самочувствие. Ако аз не вярвам, че можем да излезем от тази ситуация, как мога да искам такова нещо от играчите си? Дори и да загубим сега от Хамбургер, пак няма да се предадем. Може пък след това да спечелим следващите четири мача, нали? Докато имаме теоретични шансове да запазим позицията си в елита, изобщо не стои въпрос за отпадане.
- Как оценявате близо 9-месечния си престой начело на Хайдук (Сплит)?
- Работих с удоволствие в Хайдук. Това е един голям клуб с верни фенове и много история. Сега обаче цялото ми внимание е концентрирано върху едно - „Кайзерслаутерн”.
- Българските специалисти много рядко успяват да пробият в някое от големите първенства в Европа. На какво се дължи според вас отсъствието на наши треньори от елита в професията?
- Трудно ми е да дам обобщен отговор на този въпрос. Обаче ще направя всичко възможно, за да опровергая това твърдение.
- В кариерата си на треньор работихте вече в 4 страни. Каква е голямата ви амбиция и мечта?
- Винаги се старая да живея в настоящето, а в момента то е запълнено от Кайзерслаутерн.
- Следите ли това, което се случва в българското първенство и в бившия ви клуб Черноморец?
- Разбира се. Навсякъде, където съм работил, съм създавал много добри познанства. И не спирам да поддържам редовните контакти с бившите си колеги.
- Когато бяхте футболист, в Бундеслигата играеха половин дузина българи – сега няма нито един. Защо загубихме позиции в едно от най-силните първенства в Европа?
- За последните година и половина доста неща се промениха в положителна посока. В практиката се налагат нови концепции, а хората, които заемат отговорните постове, знаят какво вършат. Аз съм уверен, че скоро отново ще видим млади български играчи в Европа.
- Имате ли наблюдение върху националния отбор и изобщо върху българските футболисти в момента? Бихте ли станал национален селекционер и имал ли сте тази опция до момента?
- Разбира се, че наблюдавам националния отбор на България. Сега обаче съм треньор на Кайзерслаутерн и имам да изпълнявам доста тежки задачи, а за това са ми нужни сили и концентрация.
РАДОСТИН СПАСОВ/МОНИТОР
