Популярният спортен журналист Румен Пайташев отново говори пред камерата на БЛИЦ TV, този път във връзка с Марадона. Легендарният аржентинец става на 60 години днес.

Пайташев има много любопитна среща с Дон Диего, успява да вземе интервю с него, както и автографи, но удря на камък със снимките…

Преди да говори за нея обаче, той съобщи своята класация за най-добрите топ 5 футболисти на всички времена.

"Сигурно ще разочаровам феновете на Дон Диего, но той е на пето място в моята класация. Но все пак е в топ 5. Първи е Пеле, втори - Алфредо ди Стефано, трети - Йохан Кройф, четвърти - Гаринча", заяви Пайташев.  

Winbet - победата е емоция! (18+)

„Срещата ми с Марадона се състоя на първата ми Копа Америка в Бразилия през 1989 година. Диего беше в зенита на славата си. Настоящ световен шампион, същата година с Наполи спечели Купата на УЕФА.

Аржентина се класира за финалната четворка на Копа Америка, тогава се игра по системата от Мондиала в Бразилия през 1950 година – без полуфинали и директен финал. Финална четворка с мачове всеки срещу всеки.

Предният ден играха Бразилия – Аржентина на „Маракана“. Това беше първото ми стъпване на легендарния стадион. Невероятно изживяване – от една страна е Бразилия с Ромарио и Бебето, а от другата Аржентина с Марадона. Невероятна атмосфера. Потръпвам, като си спомня.

На следващия ден реших да си опитам късмета за интервю с Марадона. Разбрах къде са настанени отборите. Аржентина, Уругвай и Парагвай бяха в един хотел - „Насионал“, разположен в един от богаташките квартали на Рио де Жанейро.

Отидох там – хаос, глъч, много хора, но Диего го няма. Питам Роберто Бекантини, големия италиански журналист и мой колега, дали има някакъв шанс да се видя с Марадона, но той ми каза: „Отказвай се! Няма смисъл. Безсмислено е“. Отговорих му: Добре, може да е безсмислено, но нищо не ми пречи да опитам“.

Разбрах, че Марадона и Аржентина са настанени на 27-ия етаж на хотела. Качих се там и виждам Диего в една зала, заобиколен от няколко души. До него беше Ренато Гаучо, известния бразилски футболист, мисля, че бира пиеха. Те са приятели.

По едно време се появи Фернандо Синьорини, който отговаряше за физическата подготовка на Марадона. Аз му споделих молбата си, а той ми каза, че ще отиде да попита Диего. Марадона хвърли един поглед към мен, след което Синьорини се върна и ми каза: „Той е съгласен.  Само че, виждате, в момента не е желателно, зает е“.

Обаче аз се бях подготвил, имах всички въпроси, написани на испански. Помогна ми един мой приятел, на когото благодаря.

„Това е най-добрият вариант. Марадона ще ви отговори. След два дена ще си получите отговорите му“, сподели Синьорини.

Помолих за снимка, отидохме при Диего. Прегърнахме се двамата, заснехме се и… нямам снимка с Марадона. Защо ли? Защото филмът се оказа осветен.  Преди това един бразилски фотограф, когото помолих да  помогне, беше неправилно вкарал филма в гнездото.

Така че – снимки, за съжаление, нямам с Марадона. Но се прегърнахме двамата, припомних му мача с България на световното в Мексико през 1986 година. Той се сети. Всичко беше чудесно.

А след два дни, разбира се, Синьорини и Марадона, удържаха на думата си и получих всички отговори. После интервюто излезе във вестник „Футбол“, където тогава работих, има го и в една от книгите ми.

На следващия ден отидох на тренировката на Аржентина и пак се видях с Марадона. Даде ми поредната порция автографи. Имам поне десетина автографа от Марадона“, завърши популярният не само в България журналист.