Една от легендите на английския футбол и Манчестър Юнайтед Уейн Рууни шокира с признания за прекаляване с алкохола като футболист на „червените дяволи“. Настоящият мениджър на Дарби Канти призна, че се е заключвал и се пиел дни наред, без да излиза от вкъщи.
"Баба почина точно преди да направя дебюта си за Евертън през 2002 г. Бях много близък с нея и бях съсипан. Беше голяма загуба за семейството. Майка ми и баща ми никога не са имали много пари. Беше трудно да растеш в онази среда, постоянно се замесвах в сбивания и скандали. Да премина от такава среда към футбола, да играя във Висшата лига от 16-годишен и да стана национал не беше нещо, за което бях подготвен. Отне ми много време да се науча как да се справям. Направих доста грешки като млад, някои пред пресата, други скрити от пресата, независимо дали ставаше дума за някое сбиване или нещо друго. За мен беше страшно трудно да се справя с нещата във вестниците, с тогавашния ми мениджър, със семейството ми", разказва легендата в документалния филм „Рууни“.
Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)
"По време на ранните години в Манчестър Юнайтед, може би до раждането на първия ми син Кай, аз тотално се бях изолирал. Никъде не излизах. Когато получавах няколко дни почивка от футбола, просто се заключвах и пиех, за да облекча товара от мислите си. Правех не с часове, а с дни!
Хората вероятно знаят, че обичах понякога да пийна или че се е случвало да изляза, но беше много повече от това, ставаше въпрос за нещата, които бяха в главата ми тогава. В днешно време хората биват окуражавани да говорят за нещо такова. Но тогава нямаше как да отида в съблекалнята на Юнайтед и да кажа "Чувствам се така и така", просто не се правеше. И човек страдаше вътре в себе си, вместо да разкрие мислите си. Когато се затварях, успявах да забравя някои от проблемите, с които се борех. Беше си като гуляй. Обикновено го правиш заедно с други хора, но моето беше самостоятелно и ми помагаше да забравя", споделя настоящият мениджър на Дарби Каунти.
"Ставаше въпрос за натрупване на напрежение. Напрежение от това да играеш за страната си и за Манчестър Юнайтед, от някои публикации във вестниците за личния ми живот. Опитвах сам да открия как да се справя, вместо да потърся помощ. Гневът беше там и когато пиех, когато имах тези моменти. Като се научих да го контролирам, загубих нещо от себе си. Сякаш да бъда спокоен отне нещо от играта ми, докато като не бях наред с главата, това ми даваше допълнителната непредвидимост. Когато ми се случеше нещо, винаги беше свързано с алкохола, никога не ставаше, когато съм трезвен. Но сега нямам проблеми с алкохола. Все още пия от време на време, но не колкото преди, докато играех. Сега е под контрол. Никога не съм стигал до фаза, в която да се помисля за алкохолик. Ако имах няколко почивни дни си мислех "Ето, това са дните, в които да опитам да забравя всичко". Но никога не съм отивал на тренировка пиян", категоричен е бившият нападател.
„За последните 15 години сигурно съм имал 10 излизания, но от тях... поне четири или пет дадоха на хората големи ексклузивни истории. Що се отнася до някаква терапия, говорил съм с различни хора, но не за дълъг период. Научих, че мога да почувствам кога идва гневът и се натрупва, за да стигне до експлозия. Просто седях вкъщи два дни и се напивах. На третия ден бях обратно на тренировка. Постоянно беше така в първите 3-4 години от първоначалния период в Юнайтед. А това може би беше периодът, в който играех най-добре. Което беше част от проблема, защото когато играта ти е наред, си мислиш, че можеш да се измъкнеш. Това се отрази на последните ми години в Манчестър Юнайтед, защото като спортист не можеш да си позволиш да живееш така", разказва още Уейн Рууни.
