Бившият испански национал Мануел Санчис е сред легендите на Реал (Мадрид). Преди да сложи край на кариерата си през 2001 г. защитникът изигра 524 мача за Кралския клуб в първенството, спечели осем шампионски титли, два пъти вдигна трофея от Шампионската лига, а в средата на 80-те години взе Купата на УЕФА в два поредни сезона. Санчис игра под ръководството на Юп Хайнкес през 1998 г., когато Реал (Мадрид) спечели европейската клубна титла след 32-годишна пауза. Сега германският специалист е начело на Байерн, който утре играе с “белия балет” в полуфинален реванш на Шампионската лига. Санчис върна лентата на спомените назад в интервю за сайта на УЕФА.
- Триумфът в Шампионската лига през 1998 г. е много важен за всички фенове на Реал (Мадрид). Какви са спомените Ви от този ден?
- Този финал вероятно беше най-важния мач в историята на клуба. Не твърдя, че предишните осем са били по-малко важни, но преди 1998 г. клубът не беше играл на финал за европейската титла от 32 години. През всичките тези години жаждата на феновете, на клуба и на играчите за нов трофей от най-важния евротурнир е растяла. Затова можете да си представите очакването, свързано с мача срещу Ювентус през 1998-а. Никога няма да забравя времето между 66-ата минута, когато вкарахме гола си, и края на мача. За хората отстрани може да са изглеждали като цяла вечност, но за мен всичко беше като едно тупване на сърцето. След като вкарахме, времето сякаш летеше.
- Имаше ли напрежение върху отбора, след като беше достигнат финал след 32-годишно чакане? Какво чувствахте – повече надежда или повече напрежение?
- Напрежението беше огромно. Имаше играчи, които за първи сезон играеха в Реал (Мадрид) и за тях това усещане беше напълно ново. На тях сигурно им се е сторило, че да спечелиш Шампионската лига не е никак трудно. За мен въобще не беше така. Аз бях от 15 години в клуба и не бях печелил КЕШ или ШЛ. Имах опит от полуфинал, където отпаднахме от ПСВ Айндховен заради голове на чужд терен. На всички отгоре, клубът не беше взимал трофея от 32 години. Именно заради това напрежението беше огромно.
- Тогава треньор на Реал (Мадрид) беше Юп Хайнкес, който утре ще бъде на “Сантяго Бернабеу” като треньор на Байерн в мач срещу “белия балет”. Колко важен беше германският специалист за отбора преди 14 години?
- Това беше човекът, който взе най-добрите тактически решения. Това беше една тежка година за отбора, но Хайнкес успя да ни подготви много добре психически. В деня след финала за Шампионската лига аз говорих с него и той ми призна, че е преминал през много трудни моменти. Не вървяхме добре в първенството и ако Реал (Мадрид) не спечели титлата, винаги настъпват тежки времена за всички в клуба. Трудно се работи в такива условия и отборът не може да покаже постоянство в представянето си. Именно затова и нямахме необходимата концентрация за мачонете в елиминационната фаза.
- Кое според Вас е най-важното качество на Хайнкес, кои са най-силните му страни като треньор?
- Той успя да направи много балансиран отбор. Има треньори, които залагат на солидната защита, а има и такива, които предпочитат нападателния стил. Според мен Юп Хайнкес е треньор, който предпочита баланса между дефанзивния и офанзивния стил. Именно затова отборите му играят много силно.
- Намирате ли прилики между тогавашния Реал (Мадрид) и настоящия Байерн?
- Да. Приликата е именно в баланса между защитата и нападението. Хайнкес залага на работата върху това по време на тренировките. Той се стреми да изгради отбор, който може да затвори играта или обратното – да я отвори, когато е необходимо. По този начин играеше Реал (Мадрид) през 1998-а година, а сега го прави и Байерн.
