Пробегът Париж – Рубе. Едно от най-старите колоездачни състезания. Историята му започва през 1896 г. и продължава до наши дни. Провеждането му е спирано само по два повода – двете световни войни. Това близо 260-километрово състезанието е печелено от едни от най-великите колоездачи. След средата на 90-те години на ХХ век надпреварата е доминирана от един италиански тим „Мапей“. През 1996 г. четирима от първите пет финиширали са колоездачи на отбора, включително челната тройка. Окупирането на подиума в този класически пробег се повтаря от колоездачите на „Мапей“ през 1998 и 1999 г. Въпреки успехите си тимът е преследван от постоянни глоби и критики. Шефовете на отбора не приемат употребата на допинг в спорта и създават собствена спортна лаборатория.
Сега тази лаборатория се използва от футболистите на един скромен тим от Серия „А“. Това е Сасуоло. Гордостта на едноименния 40-хиляден град от Реджо Емилия, люлката на италианската керамика. Този град, чието население два пъти може да се нанесе в капацитета на стадион „Джузепе Меаца“, мери сили, при това успешно, с богати на пари и история грандове като Ювентус, Рома, Милан, Интер и Наполи.
Какво е общото? Джорджо Скуинци! 71-годишен бизнесмен, който е собственик на компанията „Мапей“. Заради постоянните си препирни с колоездачните власти в края на 20 и началото на 21 век той напуска разочарован велосипедния спорт. Преди повече от 10 години се премества във футбола. Роден в градчето Чизано Бергамаско, родното място и на Роберто Донадони, Скуинци решава да купи любимия си клуб Милан, но среща отказ от Силвио Берлускони. Затова се задоволява с далеч по-скромния Сасуоло. Тогава бизнесменът заявява: „Един ден може да игра в Шампионската лига и да купя Кака“.
Пътят до Шампионската лига може да е далечен, но „зелено-черните“ вече втора година са в Серия „А“.
Въпреки това през през май 2012 г. Джорджо Скуинци е пред напускане на футбола. Сасуоло губи от Сампдория плейофа за влизане в елита, а бизнесменът заявява: „Няма да подновим договорите на скъпоструващите ни играчи, а по-добрите ще продадем. Това е първата стъпка към напускането ми. Ентусиазмът си отиде“. Два месеца по-рано Скуинци става директор на „Конфиндустрия“ - италианската организация на работодателите. Това още повече отнема от времето му и той все по-малко се радва на футбола.
Но богаташът не напуска Сасуоло. През следващия сезон тимът става шампион на Серия „Б“ и влиза директно в елита. Заслугата е на треньора Еузебио ди Франческо, който е назначен на 19 юни 2012 г. и в първия си сезон класира „зелено-черните“ за историческото им участие в Серия „А“.
Началото на тима в елита обаче не започва добре. Сасуоло е твърдо закован в дъното на класирането. Ди Франческо, кръстен на великия португалски футболист Еузебио, е пред уволнение. Мнозина считат, че единствения начин треньорът да спаси поста си са молитвите. Той обаче заявява, че няма намерение да занимава Бог с футболни въпроси. Тогава идва 12 януари 2014 година. Милан, любимият отбор на собственика, гостува на „Мапей Стедиъм“ и взима бърз аванс от два гола чрез Робиньо и Балотели още до 13-ата минута. Тогава удря часът на Доменико Берарди. 19-годишният по това време нападател вкарва 4 гола. В края на мача Монтоливо успява да върне само един гол за „росонерите“, които губят с 3:4.
Берарди, забелязан от Сасуоло по време на ученически мач на малки вратички, става вторият най-млад играч в историята на Серия „А“, вкарал четири гола в един мач. Рекордът все още се държи от легендарния Силвио Пиола. След края на мача собственикът Джорджо Скуинци влиза раздвоен в съблекалнята. Неговият отбор е спечелил срещу гранд, но любимият му клуб е загубил от футболно джудже. С усмивка на лицето той се обръща към Берарди: „От всички отбори на света точно на Милан ли трябваше да вкараш четири гола“.
След този мач Масимилиано Алегри, бивш наставник на Сасуоло под ръководството на Скуинци, е уволнен от треньорския пост на Милан. Еузебио ди Франческо запазва позицията си. Това обаче не продължава дълго. Последват загуби от Торино и Ливорно и треньорът е уволнен на 28 януари 2014 г. В търсене на негов заместник собственикът сее обръща към Силвио Берлускони с молба да вземе Пипо Индзаги, който по това време е начело на втория тим на Милан. Джорджо Скуинци отново получава негативен отговор от собственика на „росонерите“. Начело на Сасуоло е назначен Алберто Малезани, който в края на 90-те години на 20 век печели Купата на УЕФА, Купата на Италия и Суперкупата на страната с Парма, а в Гърция става известен, след като по време на пресконференция на Панатинайкос цели 21 пъти използва една и съща нецензурна дума. В дните до края на трансферния прозорец новият треньор води 12 нови играчи. Това не помага. След пет изиграни мача тимът няма нито една победа. Малезани е уволнен, а Ди Франческо възстановен на поста.
„Така и не успях да разопаковам багажа си. Ако ще изпадаме, поне ще го направим с борба. Единственият стил, който ще използваме е нападението. Футболът е емоция и феновете обичат да гледат голове. Това е тенденция в Европа и Италия трябва да се адаптира към нея“, заявява пред „Кориере дела Сера“ специалистът, който признава бившия си треньор в Рома Зденек Земан за свой гуру в занаята.
При завръщането си на треньорския пост Еузебио ди Франческо заварва Сасуоло на четири точки от зоната на спасението. Оцеляването в Серия „А“ е постигнато кръг преди края. Берарди завършва шампионата с 16 гола (четири хеттрика) Всичките 42 попадения на тима са реализирани от италианци. След отпадането на Италия в групите на Мондиал 2014 Сасуоло е даден за пример на останалите отбори. Ако „Скуадра адзура“ иска да подобри резултатите си, всички отбори трябва да следват прецедента, поставен от „зелено-черните“. Италианци са играли 84,9% от времето на мачовете на Сасуоло през миналия сезон, докато за Серия „А“ средният процент на останалите клубове по този показател е едва 45,9%. Отборът от Реджо Емилия доказва, че някои неща са възможни и с местни играчи.
„Чисто съвпадение. Това не е някаква идеология. Не съм против чуждестранните играчи, но взимам такива само ако може да направят разлика с останалите отбори“, твърди Ди Франческо, който е бивш играч на съставен изцяло от италианци отбор на Пиаченца под ръководството на Бортоло Мути, Валтер Новелино и Луиджи Кани. Съвпадение или не, но огромното наличие на италианци в отбора помогна на треньора да изгради колектив, в който цари дух и задружност.
Капитанът Франческо Манянели е част от Сасуоло още от времето, когато тимът беше в четвърта дивизия. Паоло Канаваро, недооценен от Рафаел Бенитес в Наполи, донесе опит и се превърна в лидер. Централният защитник Франческо Ачерби се възстановяваше от рак на тестисите, когато подписа с клуба. Когато се завърна в игра, получи подкрепата на своите съотборници, а радостта на всички беше неописуема, когато през есента той вкара гол срещу Парма. Да не забравяме и важната офанзивна тройка. Вече споменахме за Берарди. Друго откритие е Никола Сансоне - син на италиански емигрант в Германия, който продава зарзават. Нападателят е част от юношеския тим на Байерн, в който играят още Диего Контенто и Роберто Сориано (сега в Сампдория). В момента 23-годишният Сансоне е на крачка от националния отбор на Италия.
Вероятно най-голямата звезда на Сасуоло е Симоне Дзадза. Той дебютира преди пет години в Серия „А“, но след това не успя да се наложи в Сампдория и беше пращан под наем в Юве Стабиа, Виареджо и Асколи. През 2013 г. Дзадза беше откупен съвместно от Ювентус и Сасуоло и заигра при „зелено-черните“. През миналото лято Сасуоло откупи дела на Юве, но „бианконерите“ запазиха право да го купят срещу 15 милиона евро през 2015 г. или срещу 18 милиона година по-късно. 23-годишният нападател дебютира за Италия и след това обръсна брадата си. Той възвърна формата си и се превърна в убиец на гиганти, разписвайки се срещу Ювентус, Рома и Милан (по два пъти) и срещу Наполи и Интер (по веднъж).
Попадението срещу Интер беше само преди седмица, когато Сасуоло победи „нерадзурите“ с 3:1 и пребори комплекса си срещу този клуб. За два сезона „зелено-черните“ претърпяха две загуби с по 0:7 от Интер. Трите гола срещу „черно-сините“ бяха дело на Дзадза, Сансоне и Берарди. Те обаче пропуснаха вчерашния мач със Сампдория (1:1) заради натрупани картони. Ако не бяха допуснатите голове след края на редовното време срещу Рома, Палермо, Чезена и Дженоа, сега Сасуоло можеше да бъде и по-нагоре в класирането от 12-ата позиция. Тимът направи равенства с Рома и Ювентус и вече има уважението на грандовете, въпреки това остава скромен в целите си. „Киево е нашият модел за подражание. Целта ни е да оцелеем в Серия „А“, твърди Ди Франческо. Това изглежда повече от вероятно, а стореното от Сасуоло е направо невероятно.
Сега тази лаборатория се използва от футболистите на един скромен тим от Серия „А“. Това е Сасуоло. Гордостта на едноименния 40-хиляден град от Реджо Емилия, люлката на италианската керамика. Този град, чието население два пъти може да се нанесе в капацитета на стадион „Джузепе Меаца“, мери сили, при това успешно, с богати на пари и история грандове като Ювентус, Рома, Милан, Интер и Наполи.
Какво е общото? Джорджо Скуинци! 71-годишен бизнесмен, който е собственик на компанията „Мапей“. Заради постоянните си препирни с колоездачните власти в края на 20 и началото на 21 век той напуска разочарован велосипедния спорт. Преди повече от 10 години се премества във футбола. Роден в градчето Чизано Бергамаско, родното място и на Роберто Донадони, Скуинци решава да купи любимия си клуб Милан, но среща отказ от Силвио Берлускони. Затова се задоволява с далеч по-скромния Сасуоло. Тогава бизнесменът заявява: „Един ден може да игра в Шампионската лига и да купя Кака“.
Пътят до Шампионската лига може да е далечен, но „зелено-черните“ вече втора година са в Серия „А“. Въпреки това през през май 2012 г. Джорджо Скуинци е пред напускане на футбола. Сасуоло губи от Сампдория плейофа за влизане в елита, а бизнесменът заявява: „Няма да подновим договорите на скъпоструващите ни играчи, а по-добрите ще продадем. Това е първата стъпка към напускането ми. Ентусиазмът си отиде“. Два месеца по-рано Скуинци става директор на „Конфиндустрия“ - италианската организация на работодателите. Това още повече отнема от времето му и той все по-малко се радва на футбола.
Но богаташът не напуска Сасуоло. През следващия сезон тимът става шампион на Серия „Б“ и влиза директно в елита. Заслугата е на треньора Еузебио ди Франческо, който е назначен на 19 юни 2012 г. и в първия си сезон класира „зелено-черните“ за историческото им участие в Серия „А“.
Началото на тима в елита обаче не започва добре. Сасуоло е твърдо закован в дъното на класирането. Ди Франческо, кръстен на великия португалски футболист Еузебио, е пред уволнение. Мнозина считат, че единствения начин треньорът да спаси поста си са молитвите. Той обаче заявява, че няма намерение да занимава Бог с футболни въпроси. Тогава идва 12 януари 2014 година. Милан, любимият отбор на собственика, гостува на „Мапей Стедиъм“ и взима бърз аванс от два гола чрез Робиньо и Балотели още до 13-ата минута. Тогава удря часът на Доменико Берарди. 19-годишният по това време нападател вкарва 4 гола. В края на мача Монтоливо успява да върне само един гол за „росонерите“, които губят с 3:4.
Берарди, забелязан от Сасуоло по време на ученически мач на малки вратички, става вторият най-млад играч в историята на Серия „А“, вкарал четири гола в един мач. Рекордът все още се държи от легендарния Силвио Пиола. След края на мача собственикът Джорджо Скуинци влиза раздвоен в съблекалнята. Неговият отбор е спечелил срещу гранд, но любимият му клуб е загубил от футболно джудже. С усмивка на лицето той се обръща към Берарди: „От всички отбори на света точно на Милан ли трябваше да вкараш четири гола“.
След този мач Масимилиано Алегри, бивш наставник на Сасуоло под ръководството на Скуинци, е уволнен от треньорския пост на Милан. Еузебио ди Франческо запазва позицията си. Това обаче не продължава дълго. Последват загуби от Торино и Ливорно и треньорът е уволнен на 28 януари 2014 г. В търсене на негов заместник собственикът сее обръща към Силвио Берлускони с молба да вземе Пипо Индзаги, който по това време е начело на втория тим на Милан. Джорджо Скуинци отново получава негативен отговор от собственика на „росонерите“. Начело на Сасуоло е назначен Алберто Малезани, който в края на 90-те години на 20 век печели Купата на УЕФА, Купата на Италия и Суперкупата на страната с Парма, а в Гърция става известен, след като по време на пресконференция на Панатинайкос цели 21 пъти използва една и съща нецензурна дума. В дните до края на трансферния прозорец новият треньор води 12 нови играчи. Това не помага. След пет изиграни мача тимът няма нито една победа. Малезани е уволнен, а Ди Франческо възстановен на поста.
„Така и не успях да разопаковам багажа си. Ако ще изпадаме, поне ще го направим с борба. Единственият стил, който ще използваме е нападението. Футболът е емоция и феновете обичат да гледат голове. Това е тенденция в Европа и Италия трябва да се адаптира към нея“, заявява пред „Кориере дела Сера“ специалистът, който признава бившия си треньор в Рома Зденек Земан за свой гуру в занаята.При завръщането си на треньорския пост Еузебио ди Франческо заварва Сасуоло на четири точки от зоната на спасението. Оцеляването в Серия „А“ е постигнато кръг преди края. Берарди завършва шампионата с 16 гола (четири хеттрика) Всичките 42 попадения на тима са реализирани от италианци. След отпадането на Италия в групите на Мондиал 2014 Сасуоло е даден за пример на останалите отбори. Ако „Скуадра адзура“ иска да подобри резултатите си, всички отбори трябва да следват прецедента, поставен от „зелено-черните“. Италианци са играли 84,9% от времето на мачовете на Сасуоло през миналия сезон, докато за Серия „А“ средният процент на останалите клубове по този показател е едва 45,9%. Отборът от Реджо Емилия доказва, че някои неща са възможни и с местни играчи.
„Чисто съвпадение. Това не е някаква идеология. Не съм против чуждестранните играчи, но взимам такива само ако може да направят разлика с останалите отбори“, твърди Ди Франческо, който е бивш играч на съставен изцяло от италианци отбор на Пиаченца под ръководството на Бортоло Мути, Валтер Новелино и Луиджи Кани. Съвпадение или не, но огромното наличие на италианци в отбора помогна на треньора да изгради колектив, в който цари дух и задружност.
Капитанът Франческо Манянели е част от Сасуоло още от времето, когато тимът беше в четвърта дивизия. Паоло Канаваро, недооценен от Рафаел Бенитес в Наполи, донесе опит и се превърна в лидер. Централният защитник Франческо Ачерби се възстановяваше от рак на тестисите, когато подписа с клуба. Когато се завърна в игра, получи подкрепата на своите съотборници, а радостта на всички беше неописуема, когато през есента той вкара гол срещу Парма. Да не забравяме и важната офанзивна тройка. Вече споменахме за Берарди. Друго откритие е Никола Сансоне - син на италиански емигрант в Германия, който продава зарзават. Нападателят е част от юношеския тим на Байерн, в който играят още Диего Контенто и Роберто Сориано (сега в Сампдория). В момента 23-годишният Сансоне е на крачка от националния отбор на Италия.
Вероятно най-голямата звезда на Сасуоло е Симоне Дзадза. Той дебютира преди пет години в Серия „А“, но след това не успя да се наложи в Сампдория и беше пращан под наем в Юве Стабиа, Виареджо и Асколи. През 2013 г. Дзадза беше откупен съвместно от Ювентус и Сасуоло и заигра при „зелено-черните“. През миналото лято Сасуоло откупи дела на Юве, но „бианконерите“ запазиха право да го купят срещу 15 милиона евро през 2015 г. или срещу 18 милиона година по-късно. 23-годишният нападател дебютира за Италия и след това обръсна брадата си. Той възвърна формата си и се превърна в убиец на гиганти, разписвайки се срещу Ювентус, Рома и Милан (по два пъти) и срещу Наполи и Интер (по веднъж).Попадението срещу Интер беше само преди седмица, когато Сасуоло победи „нерадзурите“ с 3:1 и пребори комплекса си срещу този клуб. За два сезона „зелено-черните“ претърпяха две загуби с по 0:7 от Интер. Трите гола срещу „черно-сините“ бяха дело на Дзадза, Сансоне и Берарди. Те обаче пропуснаха вчерашния мач със Сампдория (1:1) заради натрупани картони. Ако не бяха допуснатите голове след края на редовното време срещу Рома, Палермо, Чезена и Дженоа, сега Сасуоло можеше да бъде и по-нагоре в класирането от 12-ата позиция. Тимът направи равенства с Рома и Ювентус и вече има уважението на грандовете, въпреки това остава скромен в целите си. „Киево е нашият модел за подражание. Целта ни е да оцелеем в Серия „А“, твърди Ди Франческо. Това изглежда повече от вероятно, а стореното от Сасуоло е направо невероятно.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ, БЛИЦ
(по материали от чуждите медии)
