Утре на стадион “Партизан” рекордьорът по участия в националния отбор Саво Милошевич ще сложи край на футболната си кариера. Повече от десетилетие нападателят е защитавал цветовете на Партизан, Астън Вила, Парма и четири испански клуба – Сарагоса, Селта, Еспаньол и Осасуна. За последно Саво игра в руския Рубин, а негов гол донесе първата титла на клуба в историята на руския футбол.
Саво Милошевич започна кариерата си с два и я завърши с един трофей (две титли с Партизан и шампионска титла с Рубин тази година). Във витрината си има още една Купа на Лигата в Англия и една Купа на Италия. На Европейското първенство през 2000 година стана и голмайстор на турнира.
Срещу България Саво ще изиграе своя мач номер 102 с националната фланелка, а това ще бъде неговият първи и последен двубой с националната формация, която носи името Сърбия, след като в юношеските си години Милошевич играеше за СФРЮ, а при мъжете за Съюзна Република Югославия и Сърбия и Черна гора.
„Усещането е необичайно, защото в един и същи мач ще дебютирам за националния отбор на Сърбия и същевременно ще играя и последния си мач. Предполагам, че досега това не се е случвало на никого и няма да се случи”, каза Милошевич в интервю за сръбското радио “Б92”.
Футболната федерация съобщи, че на церемония преди мача ще изпратят подобаващо национала. “Не знам какво са приготвили за мен, вероятно ще бъде изненада. Във всеки случай е въпрос на чест да играя за националния отбор и се радвам, че приключвам кариерата си по такъв начин, приятелски мач”, допълва Милошевич.
Саво е роден на 2 септември 1973 година в Биелина. Като юноша пристига в Партизан, а 16 години по-късно заявява, че е осъществил всичките си футболни мечти.
“По време на своята кариера три пъти променях мечтите си – веднъж като момче, след това като млад играч и като зрял футболист. Мога да кажа, че са изпълнени всички, до една. Вече искам само здраве и щастие на моето семейство, защото на футболния терен изпълних всичко, което си бях поставил като цел”, продължава Саво.
До момента Милошевич е единственият сръбски футболист, който е играл в трите най-силни европейски първенства – английското, испанското и италианското. И не само това, той прекара там цели 12 години.
“Много съм доволен от това. Предполагам, че постиженията ми трябва да означават, че през цялата си кариера съм поддържал добро ниво. Винаги съм се отнасял професионално към всеки клуб, в който съм играл”, допълва Саво Милошевич.
През първата си година в чужбина Саво има възможността да играе на великия “Уембли”. На финала за Купата на Лигата неговият Астън Вила побеждава Лийдс с 3:0, а голът на сърбина е фамозен.
Това бе един от най-щастливите моменти в моя живот. Да играеш на “Уембли” е нещо специално. Всеки един футболист мечтае да стъпи на този стадион. С моето попадение успяхме да завоюваме трофея, това бе наистина един прекрасен ден”, спомня си Милошевич.
“Имах и лош момент свързан с феновете на Вила, наплюх ги, когато ме обидиха на национална основа. Още не знам какво да мисля след толкова време. Дали съм действал правилно, или съм могъл да им се извиня. Спомням си, че точно тогава на нас сърбите ни бе най-трудно”, разказва Саво.
“Моят идол бе и си остана Марко ван Бастен. Той бе първият модерен централен нападател, типичната деветка, такава, каквато в момента не съществува. Стремях се да бъда като него и мисля, че в модерния футбол няма такъв нападател като Ван Бастен. С подобна игра бяхме аз и Дарко Ковачевич. Надявам се Андрея Делибашич да стане също толкова добър, но до момента той не постигна нищо в кариерата си, което очаквахме от него”, допълва рекордьорът по мачове в сръбския национален отбор.
През 2000 година националният отбор на Югославия участва на европейското първенство в Белгия и Холандия. “Плавите” стартират катастрофално – 0:3 до 60-ата минута и играч по-малко срещу Словения. Все пак крайният резултат бе 3:3, след това югославяните победиха Норвегия и загубиха от Испания с 3:4, но и двете страни продължиха напред за сметка на норвежците. Във втората фаза отборът загуби от Холандия с 1:6, но това е последният път, в който националният отбор преминава груповата фаза на голямо първенство, а Саво бе голмайстор на турнира с 6 гола.
“Емоциите бяха смесени. Не се радвах, че станах голмайстор на европейското не само заради загубата от Холандия с 1:6, а и заради начина, по който паднахме. За мен винаги е било най-важно отборът да върви, а не кой вкарва головете. Завинаги ще си спомням победата ни над Чехия в Прага с 2:0 на 2 април 1997 година в квалификация за световното първенство през 98-а. Със сигурност не искам да си спомням за загубите от Холандия с 1:6 и от Аржентина с 0:6”, разкрива нападателят.
Саво стартира кариерата си в Партизан през сезон 1992/93 – времето на промените, тогава в първенството остават само клубовете от Сърбия и Черна гора. След няколкогодишна тотална доминация от страна на Църена звезда Партизан успява да стане шампион и то по изключително убедителен начин – с 14 точки преднина и със 103 отбелязани гола – рекорд и до ден днешен. Милошевич дебютира този сезон и взима участие в 14 мача. В следващия сезон той е голмайстор на първенството, а “гробарите” печелят дубъл в Сърбия и Черна гора – последните два трофея на Саво в родината. 14 години по-късно той завършва кариерата си също с шампионска титла, само че в Русия с Рубин.
Преди началото на сезона в руската премиерлига малцина вярват, че Рубин ще оцелее в жестоката конкуренция на московските грандове, но в отбора бяха привлечени няколко класни попълнения. Отборът от областта Татарстан обаче постигна целта си и стана шампион. Саво донесе титлата две минути преди края на гостуването на Рубин на Сатурн в Раменское, за крайната победа с 2:1.
“Това е страхотно чувство, титлата на Рубин може би е сензацията на годината. Никой преди началото на сезона не вярваше, че ще успеем, въпреки че през цялото време водехме пред останалите отбори с 6-7 точки.
В неделя бе отбелязана 10-годишнина от съществуването на организацията “Отпор”, която водеше борбата срещу диктатурата на Слободан Милошевич в западната ни съседка. Като част от тази инициатива се включиха много публични личности, като сред тях бе и Саво Милошевич.
“Спомням си отлично този ден. Не помня колко хора имаше на площада, но видях, че там бяха мои роднини. По лицата им имаше усмивка, което ме караше да вярвам, че това, което направихме бе правилно. Онези времена бяха трудни за хората, те бяха уморени от постоянната борба, срещу бедността, всекидневната борба срещу нещо и някого. С времето се оказа, че сме били прави”, разказва Саво Милошевич за управлението на неговият съфамилник Слободан Милошевич./БЛИЦ
