Бяха изтекли 93 минути. Един от италианските журналисти спря да гледа мача и се вгледа във феновете на Ривър Плейт под него. Отборът им губеше с 0:2 от Интер, напускайки безславно клубния мондиал в Щатите, но въпреки това те с пълно гърло доказваха любовта си.
„Белисима, белисима”, дивеше се италианецът, поклащайки глава, но само няколко секунди по-късно играчите на Ривър спряха да гонят чудото на терена и подпалиха двубоя. Монтиел получи червен картон, но същото заслужаваха поне шестима негови съотборници. Акуня пък тръгна да гони Думфрис в съблекалните. Красиво? Чудесно? Не чак толкова! Напротив, беше станало грозно и недостойно. Като символ на целия провал не само на Ривър, но и на Бока Хуниорс.
Да, техните фенове ще липсват, но със сигурност няма да ни липсва футболът (или по-скоро липсата на футбол), който показаха аржентинските грандове. Само ден преди отпадането на Ривър вечните им съперници от Бока не успяха да победят аматьорите от Окланд (1:1) и подчертаха чувството за безцелност, което ги обгръща от месеци и дори години. Връщането на треньора Русо се оказа евтин акт на носталгия, прераснал в груб популизъм. Ривър е доста по-добре, но там липсата на контузения Дриуси се усети, както и шокиращата дисциплина, довела до наказания за цялата средна линия.
Резултатът е болезнено ранно отпадане и за двата отбора от Аржентина, което служи като поредното доказателство за промяната на силите в Южна Америка. Последните 6 издания на Копа Либертадорес бяха спечелени от бразилци (почти винаги с изцяло бразилски финали), а в същото време продължаващата финансова криза в Аржентина докара Бока и Ривър до състояние, в което на клубния мондиал няма да липсват на никого…
The Athletic
