Националният отбор на Колумбия навакса изоставане от три гола срещу Чили, постигна равенство 3:3 в Баранкия и се класира за пети път в историята си на световно първенство. Преди това колумбийците участват на планетарен шампионат в Чили'62, Италия'90, САЩ'94 и Франция'98.

 

След три поредни световни първенства през 90-те години на ХХ век, на Колумбия бяха нужни 16 години за ново класиране. При участието си в Чили'62 тимът е воден от аржентинеца Адолфо Педерсон и прави запомнящото се 4:4 със силния тим на СССР.

 

През 1990 г. в Италия начело на отбора е Франсиско Матурана, който разполага в селекцията си с играчи като Фаустино Асприля, Карлос Валдерама, Фреди Ринкон и вратаря Рене Игита. Именно атрактивният страж е виновник за отпадането на тима на 1/8-финалите, след като позволява на Роже Мила от Камерун да му отнеме топката пред наказателното поле и да класира африканския тим напред.

 

Четири години по-късно Колумбия отива в САЩ с почти същия състав, но там са и Оскар Кордоба, Леонел Алварес, Адолфо Валенсия и защитникът Андрес Ескобар. Последният седмици след световното първенство ще бъде застрелян в един бар в Меделин, след като в мач от груповата фаза си отбелязва автогол при загубата с 1:2 от домакините.

 

Във Франция през 1998 г. начело на тима е Ернан Дарио Гомес, ученик на Матурана. Тимът обаче не успява да преодолее групата, в която са още Румъния, Англия и Тунис.

 

 

Архитектът на сегашното класиране на Колумбия за световно първенство е Хосе Пекерман. 64-годишният аржентинец стана известен с това, че направи от националния отбор на Аржентина до 20 г. трикратен световен шампион (1995, 1997, 2001 г.). След това води първия тим на „гаучосите“ на Мондиал 2006, където беше отстранен от Германия на 1/4-финалите след дузпи.

 

На 5 януари 2012 г. Пекерман беше назначен начело на националния отбор на Колумбия на мястото на Леонел Алварес, след като тимът спечели 4 точки в първите си три мача. Неговото пристигане беше като живително събуждане с кафе за отбор, носещ прякора „кафеджиите“. Аржентинецът смени начина на игра, направи играчите по-дисциплинирани и задружни, а дори успя да им вдъхне увереност в собствените сили. Резултатите не закъсняха. След 15 изиграни мача колумбийците имат 27 точки, 25 отбелязани гола и 12 допуснати.

 

 

След назначението на Пекерман Колумбия няма загуба в домакинските си мачове, които се играят на стадион „Метрополитано Роберто Мелендес“ в Баранкия. За периода от началото на миналата година до момента тимът на аржентинеца записа победи у дома над Уругвай (4:0), Парагвай (2:0), Боливия (5:0), Перу (2:0), Еквадор (1:0) и равенство с Чили (3:3).

 

Ключ към успешното представяне на тима в Баранкия не са само горещият климат и високата влажност, а и феновете, които безрезервно подкрепят националния отбор. Привърженици от цялата страна посещават „Метрополитано Роберто Мелендес“ за мачовете на националния отбор, а на трибуните рядко се виждат други фланелки освен жълтите на националния отбор.

 

 

Дълги години хората в Колумбия мечтаеха за нов силен отбор, който да наследи поколението на Валдерама, Асприля и Игита. Този тим се появи и неговото ядро е от играещи в Европа футболисти като Радамел Фалкао, Джеймс Родригес, Хуан Куардадо, Камило Сунига, Кристиан Сапата, Фреди Гуарин, Джаксон Мартинес и ветеранът Марио Йепес.

 

В последните години титуляр е играещият за Ница Давид Оспина, който измести ветерана Фарид Мондрагон. 25-годишният Оспина също има важна роля за класирането на Колумбия за световното първенство в Бразилия. На 8 юни 2013 г. той направи силен мач при нулевото равенство срещу Аржентина в Буенос Айрес. След края на срещата не само заслужи комплиментите на двамата селекционери Хосе Пекерман и Алехандро Сабея, но и беше определен за Играч на мача.

 

Селекционерът Пекерман залага на схема с трима бранители. Любопитното е, че и тримата играят в италианския елит, което е доказателство за качествата им. Отбраната се ръководи от ветерана Марио Йепес, който преди началото на световното първенство вече ще е навършил 38 години. Той отказа да продължи договора си с Милан, за да отиде в Аталанта, където получава повече шансове за изява. Йепес е известен със силата си в единоборствата.

 

В отбрана играе и Кристиан Сапата от Милан. 26-годишният бранител се доказа в 26 мача в Серия „А“ през миналия сезон, което накара „росонерите“ да го откупят от Виляреал през това лято. Третият играч в защитата е Пабло Армеро, който от няколко години се е наложил в италианското първенство. 26 годишният играч на Наполи е единственият централен защитник в схемата на Пекерман.

 

Аржентинският селекционер разполага и с още няколко опитни и няколко млади защитници. Натрупалите опит в Примера дивисион Луис Переа и Акивалдо Москера в момента играят в Мексико. В тима е 21-годишният Сантяго Ариас от ПСВ Айндховен и връстниците му Стефан Медина от Атлетико Насионал (Меделин), който е трансферна цел на Дженоа, и Ектор Киньонес от Порто.

 

Според схемата на Пекерман Колумбия играе с четирима души в средата на терена. Важно за играта на тима е представянето на Хуан Куардадо от Фиорентина. През миналия сезон той игра за „виолетовите“ под наем от Удинезе, но успя да си спечели трансфер за постоянно във Флоренция след силните си изяви, помогнали на Фиорентина да завърши на четвърто място в Серия „А“.

 

Абел Агилар беше собственост на Удинезе от 2005 г., но предимно играеше под наем в Испания. През това лято той беше откупен от Тулуза. Неговият опит в центъра на халфовата линия е от огромно значение за играта на Колумбия. Партньор му е Карлос Санчес, който през тази година смени френската Лига 1 с испанската Примера дивисион и заигра в новака Елче, и е един от най-ценените играчи от селекционера Пекерман.

 

През това лято Хуан Сунига предпочете да остане в Наполи, въпреки че имаше слухове за негов трансфер в Ювентус. Под ръководството на предишния треньор на „сините“ Валтер Мадзари той играеше като ляв халф, а при Рафаел Бенитес е използван предимно като ляв бек. Четиримата халфове имат сериозна конкуренция при резервите в националния отбор, където са Джеймс Родригес (Монако), Елкин Сото (Майнц) и 20-годишният Хуан Фернандо Кинтеро от Порто.

 

Тактиката на Хосе Пекерман е подчертано офанзивна и аржентинският селекционер залага на двама нападатели и Фреди Гуарин зад тях. 27-годишният играч на Интер без съмнение е един от най-добрите офанзивни халфове в Серия „А“ и е известен с умението си да създава голови ситуации пред съотборниците си. Пред него в националния отбор обикновено играят Джаксон Мартинес и Радамел Фалкао.

 

Мартинес, 27-годишен нападател на Порто, е оценен на 40 милиона евро, а това е достатъчен показател за качествата му. След като през миналия сезон вкара 26 гола в 30 мача за „драконите“ в португалското първенство, през настоящия шампионат той се е разписал 7 пъти в 7 срещи. Неговият партньор Радамел Фалкао е известен по цял свят, а в този квалификационен цикъл има вече 9 гола. След като спечели Лига Европа с Порто и Атлетико (Мадрид), от това лято Тигъра играе за Монако, който плати 60 милиона евро на „дюшекчиите“. Гуарин, Мартинес и Фалкао играха заедно в Порто в продължение на 2 години, а разбирателството им на терена може да се види прекрасно в мачовете на националния отбор.

 

За подсилване на атаката на Колумбия Хосе Пекерман разполага и с още няколко качествени футболисти, които не бива да бъдат подценявани. През това лято Валенсия плати 7,5 милиона евро на мексиканския Монтерей за Дорлан Пабон, който вече имаше опит в Европа с престоите си в Парма и Бетис. В тима е Теофило Гутиерес, който от това лято играе за аржентинския гранд Ривър Плейт, след като през миналия сезон спечели Купата на Мексико с Крус Асул, а през 2011 г. стана голмайстор на шампионата Клаусура в Аржентина с Расинг. 22-годишният Луис Муриел започна силно сезона в Удинезе, като вече има 4 гола за тима (2 в квалификациите за Лига Европа и 2 в Серия „А“).

Вратари: Фарид Модрагон (Депортиво Кали, 21 юни 1971 г.), Давид Оспина (Ница, 31 август 1988 г.), Камило Варгас (Санта Фе, 1 септември 1989 г.)

 

Защитници: Марио Йепес (Аталанта, 13 януари 1976 г.), Луис Переа (Крус Асул, 30 януари 1979 г.), Пабло Армеро (Наполи, 2 ноември 1986 г.), Акивалдо Москера (Клуб Америка, 22 юни 1981 г.), Кристиан Сапата (Милан, 30 септември 1986 г.), Карлос Валдес (Санта Фе, 22 май 1985 г.), Стефан Медина (Атлетико Насионал, 14 юни 1992 г.), Сантяго Ариас (ПСВ Айндховен, 13 януари 1992 г.), Гилберто Гарсия (Валядолид, 27 януари 1987 г.), Ектор Киньонес (Порто, 18 февруари 1992 г.)

 

Халфове: Хуан Сунига (Наполи, 14 декември 1985 г.), Едуин Валенсия (Флуминензе, 29 март 1989 г.), Фреди Гуарин (Интер, 30 юни 1986 г.), Абел Агилар (Тулуза, 6 януари 1985 г.), Карлос Санчес (Елче, 6 февруари 1986 г.), Макнели Торес (Ал Шабаб, 1 ноември 1984 г.), Алдо Леао Рамирес (Морелия, 18 април 1981 г.), Елкин Сото (Майнц, 4 август 1980 г.), Хуан Куардадо (Фиорентина, 26 май 1988 г.), Джеймс Родригес (Монако, 12 юли 1991 г.), Александер Меийа (Атлетико Насионал, 7 септември 1988 г.), Хуан Кинтеро (Порто, 18 януари 1993 г.)

 

Нападатели: Дорлан Пабон (Валенсия, 24 януари 1988 г.), Радамел Фалкао (Монако, 10 февруари 1986 г.), Теофило Гутиерес (Ривър Плейт, 28 май 1985 г.), Джаксон Мартинес (Порто, 3 октомври 1986 г.), Карлос Кинтеро (Сантос Лагуна, 19 септември 1987 г.), Карлос Бака (Севиля, 8 септември 1986 г.), Луис Муриел (Удинезе, 18 април 1991 г.)

 

Боливия - Колумбия 1:2

Колумбия - Венецуела 1:1

Колумбия - Аржентина 1:2

Перу - Колумбия 0:1

Еквадор - Колумбия 1:0

Колумбия - Уругвай 4:0

Чили - Колумбия 1:3

Колумбия - Парагвай 2:0

Колумбия - Боливия 5:0

Венецуела - Колумбия 1:0

Аржентина - Колумбия 0:0

Колумбия - Перу 2:0

Колумбия - Еквадор 1:0

Уругвай - Колумбия 2:0

Колумбия - Чили 3:3