Бившият нападател на националния отбор на Англия Алан Шиърър разкри пред в. “Сън” преживени спомени с Пол Гаскойн, който продължава да има сериозни проблеми с пристрастеността си към алкохола. Легендарният футболист на Нюкасъл сподели, че Газа има нужда от всичките си приятели и непрестанна помощ, за да се пребори със своите проблеми.
“Никога няма да забравя чувството, което изпитах при телефонно обаждане на 27 ноември 2011 г. Не искам отново да изпитвам същото. Тогава един приятел позвъни и ми каза, че мой много близък човек и бивш съотборник – Гари Спийд, е мъртъв! Видях се с него предния ден и продължавам да си мисля: “Забелязах ли нещо тревожно в поведението му?”. Истината е, че нямаше нищо съмнително. Това си беше същият Гари. Какво се е случило след това, не знам”, призна Шиърър.
“Не искам да получа ново обаждане и да разбера, че друг мой приятел – Пол Гаскойн, също е завършил живота си прекалено рано. Разликата е, че в случая с Газа всички тревожни сигнали са ясни и всички знаят за тях от много време. Много хора критикуват Гаскойн, че той имаше всичко, но го пропиля. Аз мога да им отговоря, че Пол опита всичко, за да се пребори с демоните си. Той ходи в САЩ за продължително лечение, след това се премести в Борнемут, за да потърси помощ.”
“Преди година се срещнах с Газа в полет до Нюкасъл. С него имаше човек, който да се грижи за него и да го предпазва от неговите пороци. За съжаление той води борба, която е много по-трудна от тези, които имаше на терена. Той обичаше битките на терена, наслаждаваше им се и те му носеха радост, а не страдание. Те не бяха проблем за Газа, той имаше дарба да ги преодолява.”
“Пол Гаскойн, който всички искаме да запомним, е жизнерадостният футболист. Едно момче, което обичаше футбола. Нямаше стрес и тревоги, само една топка и малко магия. За тези, които не помнят неговия талант, ще кажа: Вижте Лионел Меси, когато е с топката в краката. Газа беше същият като аржентинеца, но с различна физика. Пол показа във футбола неща, които никой друг от неговото поколение не можеше да направи. По това време всички искаха да го имат в своя отбор, а аз бях негов съотборник в националния тим.”
“Гаскойн беше весел и извън терена. Турнири като Евро`96 и гостуванията с националния отбор по принцип са скучни. Това обаче не е така, когато Газа е наоколо. Той те кара да се смееш и да се успокоиш. Той беше най-великодушният човек, който съм срещал. Беше готов да направи всичко за всеки. Когато нов играч идваше в националния отбор, веднага си личеше, че е под стрес. Газа обаче го взимаше под крилото си и всичко вече беше наред.”
“Той винаги приемаше футбола много сериозно. Можеше да се настрои за мача точно преди съдийския сигнал. Заставаше в центъра и викаше “Давай, Англия!”. Със сигурност има времена и неща от кариерата му, за които той съжалява. Всички футболисти знаят, че животът след края на кариерата им може да е труден. Същото е с Гаскойн. Присъствах на това, което изглежда засили Газа надолу по склона. Това се случи в Малага, когато Глен Ходъл му каза, че няма да бъде в отбора на Англия за Мондиал`98. Това отключи всичко. Пол полудя, тъй като го лишаваха от любимото му нещо – да играе футбол на високо ниво.”
“Връщайки се назад, със сигурност можеше да забележим, че подобен срив предстои. Виждахме пристрастеността му към алкохола и цигарите. След това колкото повече кариерата му приближаваше края си, толова по-силно той поемаше в грешната посока. Футболистите сме привилигировани. Докато си в активната си кариера – си на пиедестал, обичан си от хиляди. Когато приключиш с футбола, всичко това свършва. Започва да ти липсва и всеки трябва сам да се справи с това. Всеки има различен подход. На мен също ми липсваше онова време, много ми липсваше.”
“За Газа беше много трудно. Футболът беше бариерата, която го предпазваше от неговите демони и зависимости. Лесно е да се твърди, че ФА, футболният синдикат и футболът като цяло трябва да му помогнат. Повярвайте ми, аз знам, че подобни опити бяха направени. Всички опитахме да му помогнем. Гаскойн има телефонния ми номер и знае, че може да ми се обади по всяко време на денонощието.”
“Неговият проблем е извън футбола. Той е болен. Основният му проблем е свързан с алкохола. Дори да му предложат работа в школата на Нюкасъл, това няма да помогне внезапно. Той има нужда от постоянна помощ. Снимките на Гаскойн, които видяхме през последната седмица, са плашещи. Трябва обаче да направим всичко, за да го върнем към живота. Да върнем стария забавен и великодушен Газа. Всички трябва да намерим необходимата енергия и да му помогнем. Той се нуждае от всичките си приятели”, завършва Шиърър.
