Футболна Естония е позната у нас с квалификациите за Евро 2004, когато правим 0:0 в Талин и печелим с 2:0 в София. В началото на февруари тази година обаче избухна голям скандал - играхме контролна среща с естонците в Анталия. Мачът завърши 2:2 след четири отсъдени дузпи. Заради съмнения за черно тото и манипулиране на резултата от страна на букмейкърски къщи, ФИФА анулира резултата от мача. Естонският футбол в България се свързва с три имена – Йоел Линдпере (играл в ЦСКА) и братята Едуард Ратников и Даниил Ратников. Едуард игра в Берое, като преди това мина тестове на “Армията”, а Даниил от 2010 г. е футболист на Черно море.
 
Скромният отбор на Естония обаче е една от най-големите изненади на приключилата групова фаза на квалификациите за Евро 2012. Балтийците станаха една от осемте държави, които в петък ще участват на баражите за класиране на турнира в Полша и Украйна. Това е най-големият футболен успех за нация от 1,3 милиона души и която заема 47-о място в ранглистата на УЕФА от 53 отбора. Пред естонците дори се намират футболни джуджета като Малта и Лихтенщайн.
 
Футболът отдавна няма в Естония тази популярност, която има в останалата част на Европа. До голяма степен това се дължи на близо 50-годишната съветска окупация, през който период балтийската държава бе известна с представителите си в зимните спортове и в баскетбола. Най-големите спортни постижение на страната до момента са олимпийската титла в десетобоя на Ерки Ноол от Сидни 2000 и трите златни медала в ски бягането от зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г.
 
24.jpgВ петък Естония приема Ейре в първи плейоф за класиране на Евро 2012, като това е най-важният мач за националния отбор на страна от обявяването на независимостта през 1991 г. И е рядък шанс за представителния тим да играе пред пълни трибуни на 10-хилядния стадион “Льо Кок Арена” в Талин.
 
“Това е 10-годишен стадион, който е бил пълен само за двубоите с Холандия, Англия и Бразилия. За нито един друг мач не са продавани всички билети”, разкрива най-голямото име на естонския футбол – Март Пуум (на снимката вдясно), който направи име в Англия като вратар на Дарби Каунти и Съндърланд.
 
До момента Естония никога не е била толкова близо до класиране на европейско или световно първенство. В квалификациите за Евро 2008 тимът завърши на предпоследно място - след него финишира единствено Андора. Този път балтийците изненадаха експертите, завършиха втори след Италия и записаха победи при гостуванията си на Сърбия и Словения – участници на Мондиал 2010.
 
23.jpeg“Преди си мислех, че постигането на добър резултат ще бъде от голямо значение за нашия футбол. Сега, след като постигнахме този резултат, мога да кажа, че той е от голямо значение за обществото, за нацията, за държавата”, признава ексцентричния президент на футболния съюз Айвар Похлак (на снимката вляво). Той заема поста от 2007 г.. Известен е с издаването на детски книги и работата като учител по литература.
 
Само пет естонски клуба могат да поддържат напълно професионален стандарт и играчите им да не трябва да заработват допълнително пари чрез други професия. В местния футболен елит се състезават 10 тима, а в него участва отбор като Ласнамае Аякс, който допусна 192 гола в 36-те си мача през завършилия сезон и спечели едва 4 точки без да запише победа. Този нисък стандарт принуждава играчите от националния отбор да търсят развитие в чужбина.
 
Атакуващият халф Константин Василиев, който с двата си гола срещу Северна Ирландия донесе победата с 2:1 и класира тима за баражите, играе за руския Амкар (Перм). Още трима играчи от националния отбор се състезават в Русия, а другите са в Норвегия, Полша, Дания, Кипър, Съединените щати, Беларус, Холандия и дори Китай.
 
Естонците ориентират интереса си от футбола към баскетбола през Студената война, тъй като местният Калев се представя успешно в шампионата на Съветския съюз. В момента в отбора се състезава българският национал Николай Върбанов.
 
“Няколко поколения загубиха навика си да идват на мачовете. Футболът е бил много популярен преди Втората световна война, когато дори и за нашите стандарти е имало много голяма посещаемост”, признава Пуум, който в момента е спортен директор на местния гранд Флора (Талин).
 
Флора спечели титлата в завършилия шампионат с победа с 4:0 над Вилянди в предпоследния кръг. Въпреки свободния вход за стадиона, на трибуните имаше едва 375 зрители. Малобройната агитка се опита да създаде празнична атмосфера на празния стадион с факли и песни. Контрастът с големите първенства в Европа не може да бъде по-голям.
 
“Малко е странно, когато си играл пред 10 000 души и при пристигането си в Естония виждаш на стадиона 500 фена. Въпреки това трябва да дадеш най-доброто от себе си”, признава норвежкият халф Ерик Мидгарден, който играе във Флора под наем от холандския Витес.
 
През изминалия сезон в естонската лига средната посещаемост е била 160 души - 10 пъти по-ниска в сравнение с първенството на Ейре и останалите шампионати в дъното на европейската класация. За това има обяснение. Според Март Пуум местните хора предпочитат да останат по домовете си и да гледат мачовете от английската Висша лига, а не двубоите от слабото местно първенство.
 
Напоследък се забелязва повишаване на интереса на младите хора към футбола, въпреки че те не идват на стадиона, признава германецът Франк Бернхард, който от 2007 г. е начело на младежкия национален отбор на Естония. По думите му през миналата година хората в страната, които играят футбол, са надхвърлили бройката на тези, които се занимават с баскетбол.
 
Естонските футболни власти се надяват, че успешното представяне на националния отбор в квалификациите за Евро 2012 ще даде тласък и на клубовете. След класирането за плейофите, група депутати оформи лоби за подобрение на футболната инфраструктура в страната.
 
“Не е възможно да говорим за изграждането на футболна култура в Естония, ако нямаме подходящите тренировъчни съоръжения. В момента в страната няма подходяща зала, а това прави тренировките през зимата много трудни”, твърди председателят на парламентарното лоби Денис Бородиц.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ