ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

„Той е роден в засада“. Тези думи принадлежат на прочутия треньор сър Алекс Фъргюсън, казани за италианския нападател Филипо Индзаги, който днес навършва 50 години. Това изречение обаче дава само частична оценка на един от най-опасните европейски футболисти от края на миналото и първото десетилетие на сегашното столетие.

Топ Коефициенти Всеки Ден за Всички Мачове!

Пипо, както е известен на всички, е роден в градчето Пиаченца и е с три години по-голям от своя брат Симоне, който тази година като треньор на Интер изведе „нерадзурите“ до финалния мач в Шампионската лига.



Като нападател започва кариерата си в едноименния отбор на родния си град и изкарва по един сезон в Лефе и Верона. През 1993 г. става европейски младежки шампион и за първи път вкусва от сладостта на трофеите. Истинското му изкачване на върховете започва в Парма, а в Аталанта блясва неговото голмайсторско умение, като в 33 мача бележи 24 гола, което е едно сериозно постижение за страна като Италия и става голмайстор на първенството.

Съгледвачите на „Старата госпожа“ вече са по петите му и през лятото на 1997 г. той преминава в редиците на Ювентус. И при „бяло-черните“ от Торино Пипо е

безпощаден реализатор и страшилище за противниковите вратари

За четири години в 120 мача вкарва 57 гола. През 1998 г. става шампион на Италия и играе на финала в Шампионската лига, загубен с 0:1 от мадридския Реал в Амстердам. И от Ювентус Пипо Индзаги се преселва в Милан, където изкарва цели 11 сезона и този период е най-успешният в кариерата му. Изиграва 288 мача и бележи 126 гола. Става шампион през 2004 и 2011 г., както и носител на купата през 2003 г. През същата 2003 г. прегръща трофея в Шампионската лига, като по ирония на съдбата на финала Милан надделява над бившия му тим Ювентус след дузпи при нулево равенство в редовното време и продълженията. По-късно добавя в колекцията си и Суперкупата на Европа.     

През 2005 г. Индзаги отново протяга ръка към шампионската купа на Европа, но Фортуна му обръща гръб. На финала в Истанбул Милан води на полувремето с 3:0 срещу Ливърпул, но англичаните възкръсват, за да доведат резултата до 3:3. А при дузпите се оказват и с по-точен мерник и тази загуба винаги ще бъде с горчив вкус за тези, които обичат „червено-черните“ от Милано. Бърз и напорист, Пипо винаги намира изгодна позиция за стрелба, като

действа в типичен стил по острието на бръснача, или на ръба засадата.

Често остава зад гърба на защитата, но в повечето случаи съумява да се измъкне от капана на бранителите и да порази целта. Във време, когато все още няма ВАР, той плува в свои води и е постоянна заплаха за противниковите вратари. Именно този негов маниер на игра е предизвикал репликата на Фъргюсън.

Две години по-късно обаче Пипо Индзаги е на върха на славата, макар и вече 34-годишен. През 2007 г. прави „голям шлем“, печелейки Шампионската лига, Суперкупата на Европа и ставайки световен клубен шампион. Той е голямата звезда на шампионския финал в Атина срещу Ливърпул, който е и едно отмъщение за фиаското в Истанбул. Индзаги бележи и двата гола за победата с 2:1 и купата е най-сладката награда за него. Общо в евротурнирите Пипо има 70 гола в своя актив, като 50 от тях са в шампионския турнир – абсолютен рекорд за Италия.

Неговото реализаторско майсторство се проявява и в националния отбор на Италия, където има 57 мача и 25 гола. Дебютира в „скуадра адзура“ на 8 юни 1997 г. в Париж при равенството 3:3 срещу Бразилия, а за последно облича синята фланелка десет години по-късно – на 8 септември 2007 г. при нулево равенство срещу Франция. Участва на световните първенства през 1998 г. (четвъртфинал), 2002 г. (осминафинал) и 2006 г., когато Италия става за четвърти път световен шампион. На „Евро-2000“ е на крачка да прегърне и европейската купа, но на финала в Ротердам „петлите“ попарват надеждите му за нов трофей.

След края на кариерата си и той като брат си се насочва към треньорството. И тук ставаме свидетели на поредното потвърждение, че далеч

невинаги големите футболисти стават добри треньори

и обратното. Докато Симоне се доказа като треньор и в Лацио, а сега и в Интер, Пипо така и не може да успее като наставник. Беше начело на Милан, Болоня, Беневенто, Бреша и Реджина. Единствено помогна на Венеция да влезе в Серия „Б“ през 2017 г. след 12-годишна пауза.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ