Репутацията на Сър Алекс върви няколко метра пред него. Съвсем нормално и заслужено. Роден е в Гован, работническо градче край Глазгоу. “Гован бе град, който се издържаше от корабостроене, имаше три корабостроителници. Мисля, че преди Войната населението на града бе около 147 хиляди души. Площта му е доста голяма, но сега живеят само около 20 хиляди. Преди районът бе център за корабостроене, автомобилна индустрия, но напоследък обедня значително”, започва разказа си пред “Таймс” Сър Алекс.

“През нощта трябваше да се справяме със силния шум от удари на тежките чукове на работниците. Сега дори ми е по-трудно да спя, когато живея в тихите покрайнини на Манчестър. Никога не сме имали много пари, но никога не сме били бедняци. Винаги сме имали храна на масата, никога не сме пропускали училището, бяхме чисти и подредени. Нямахме баня, но имахме голяма цинкова вана, в която се къпехме веднъж в седмицата”, спомня си още мениджърът на “червените дяволи”. “Всички семейства бяха бедни, всички имаха по много деца. Спомням си, че г-жа Лоу имаше 18 деца и всички живееха в апартамент, като нас. Спомням си един от братята Джо, който се върна от войната от Корея. Беше фантастично, живеехме на едно място чичовци, лели, братовчеди, братя, почти всички бяхме роднини. Всички съседи си помагахме, а в днешно време не е така, сега аз дори не познавам половината си съседи”, споделя още Сър Алекс.

“По това време хората се женеха млади, още в тийнейджърска възраст. Културата и начинът ни на мислене бяха различни, жените не работеха. Те трябваше да се грижат за дома и децата, да приготвят вечерята и да чакат съпруга си да се прибере. Винаги ще си спомням, когато бях на 25 или на 26 години и майка ми дойде при мен и ми каза: “Ще гласуваш ли?, а аз и отвърнах: “Не знам как се гласува”. Тогава тя допълни: “Как така, просто отиваш в училището и пускаш своя глас, иначе баща ти какво ще каже?” Майка ми работеше като продавач на пластмаси в Хилингтън. Тя имаше голямо влияние върху мен и баща ми, който също работеше като продавач. И аз работех същото, дори бях водач на стачка през 1961 година. Когато бях по-млад, бях импулсивен и решителен”, казва още шотландецът. За себе си разказва още: “Винаги съм бил уверен в себе си. Бях властен още като малък. И досега не съм се променил, все същия съм – решителен и устремен напред, понякога дори агресивен. Агресията бе част от моя живот, от моето поколение.”

Фъргюсън има сходно минало с трима велики футболисти Джок Стейн, Бил Шенкли и Сър Мат Бъзби. Те всички са оцелели в мизерията на покрайнините: “Това са различни общества. В тях хората разчитат един на друг. Това винаги ни е водило в живота. Шенкс остана лоялен на Ливърпул, Стейн – на Селтик, а Бъзби на Манчестър Юнайтед. Това не бе случайност, а резултат от това, какви хора сме.”

1986 г. е паметна за феновете на Манчестър Юнайтед – Сър Алекс отива в Манчестър Юнайтед. Тежкото детство и препятствията по пътя са оформили силния му характер. “Живеехме в мизерни помещения и прекарвах повечето си време навън. Животът ми бе битка с банди и игра на футбол. Другата ни любима игра бе да прескачаме диги. В града имаше много, а по-опасните имаха имена – краля, кралицата, диаманта. Обикаляхме града и се предизвиквахме в прескачане, бе много опасно. Като дете нямаш страх. Ловяхме гълъби и се казвахме по покрива на църквата, по мостове, без да ни е страх. Сега като съм на 20-ия етаж в хотел и погледна надолу ми се завива свят, но тогава нищо не ме притесняваше”, разказва спомените си треньорът.

67-годишният Фъргюсън е помъдрял. Единственото му притеснение сега е дали Кристиано Роналдо ще напусне и дали да задържи Карлос Тевес. “Винаги казвам на момчетата, че най-трудното нещо е да работиш упорито през целия си живот. Не мисля, че това е лесно. Питам ги дали съм се променил. Не съм, все още съм жаден за успехи, така както бях преди 10 години, когато те бяха само деца. Много хора се оттеглят на 50 или 55 години и какво правят след това? Седят си вкъщи и четат вестници и се чудят какво да правят, докато светът ги чака да работят. Страхотно е да ставаш рано, така имаш цял ден, на който да се наслаждаваш. Опитвам се да убедя моите играчи, че да работиш упорито е положително качество”, завършва треньорът на Манчестър Юнайтед./БЛИЦ