Хърватия и Сърбия днес oт 19:00 часа се изправят в мач от Група “А” на квалификациите за Мондиал 2014. Това не само е една от най-интересните срещи в днешната програма, но и двубоят е първи между двата тима, откакто сърбите са самостоятелна държава. Противопоставянето на двата националния отбора не е само футболно, то е политическо, културно, исторически и винаги ще бъде свързвано с войната между двете държави.
 
Билетите за мача са продадени за часове и се очаква 34 000 зрители да напълнят загребския стадион “Максимир”. Въпреки че за този двубой и реванша в Белград има забрана за присъствие на гостуващи фенове, има големи опасенията за инциденти свързани със сигурността. Все пак между 1991 и 1995 г. хървати и сърби участваха във война помежду си, която не само отне 20 000 живота, но и добави допълнителна мотивация за бъдещите им срещи на различно ниво, дори спортно.
 
boban.jpgПоводът за войната е хърватската декларация за независимост от юни 1991 г. За мнозина обаче истинското начало на конфликта е на 13 май 1990 г., когато Цървена звезда гостува на Динамо (Загреб) на “Максимир”. Тогава избухва сбиване между двете агитки, което прераства в сблъсък между местните фенове и контролираната от сърбите югославска полиция. По време на сбиването халфът на Динамо (Загреб) Звонимир Бобан се превръща в герой за хърватските националисти, когато с каратистки скок напада полицай, който бие привърженик на Динамо с палка.
 
Засилени мерки за сигурност няма да има само в Загреб. Властите ще обърнат сериозно внимание и на Вуковар – град до границата със Сърбия, където се очаква напрежение. Вуковар беше известен с тежките сражения по време на 7-годишната сръбска окупация. Градът беше върнат на Хърватия през 1998 г. Населението все още е смесено. Сърбите са близо 1/3 от жителите, но двете етнически групи живеят разделено. В последно време в града има нов повод за противопоставяне, тъй като сърбите искат уличните табели да бъдат изписани не само на латиница, но и на кирилица.
 
Един от най-известните сърби, родени във Вуковар, е селекционерът на сръбския национален отбор Синиша Михайлович. Майка му е хърватка, а баща му е сърбин. Той напуска града през 1991 г. и повече никога не се е връщал там. Наскоро Михайлович даде интервю за италианска медия, в която разкри собствената си гледна точка за трагедията във Вуковар: “Видях много сръбски приятели, които бяха убити. Болниците, училищата и цивилните сгради бяха бомбардирани. Най-добрият ми приятел срина до земята моя дом. Когато родителите ми напуснаха Вуковар, моят вуйчо, който е хърватин и брат на майка ми, се обади по телефона и й каза: “Защо напуснахте? Трябваше да останете тук. Тогава щях да убия твоя съпруг, това мръсно сръбско л...но.”
 
Михайлович обяви преди мача, че срещата трябва да се изиграе като между приятели. Изказването на 44-годишният специалист изглежда помирително, но всички си задават въпроса: Как той ще преодолее личната си вражда с хърватския селекционер Игор Щимац?
 
sti.jpgИсторията на тяхната битка започва през 1991 г. по време на мач за Купата на Югославия между Цървена звезда, където играе Михайлович, и Хайдук (Сплит), в който е Щимац. Двубоят се играе на стадион “Югославска народна армия” в Белград, а сплитчани печелят с 1:0 след гол на Ален Бокшич. Войната между двете държави е близо, а Щимац заявява на Михайлович, че се надява семейството му да бъде избито в конфликта. След няколко груби нарушения един срещу друг и двамата получават червени картони. Щимац отрича, че е изричал въпросните думи. Това обаче не прекратява враждата между двамата през всички тези години. Неведнъж Михайлович е казвал за Игор Щимац: “Това е единственият човек на планетата, който ще удуша с голи ръце.”
 
Михайлович игра в Загреб през 1999 г., когато Югославия гостува на Хърватия в евроквалификация. Той почти предизвика сбиване, когато се прекръсти пред плакат, на който беше изписано “Вуковар 1991”. Мачът тогава завърши при равен резултата.
 
Двамата селекционери са под огромно напрежение от страна на УЕФА и ФИФА. Тяхната цел е да успокоят напрежението сред феновете. Това обаче едва ли ще бъде лесно. Самият Игор Щимац през ноември посети град Ткон, родният град на генерал Анте Готовина. Хърватският селекционер беше там, за да отпразнува освобождаването на военния от затвора в Хага, след като арбитражният трибунален съд за югославските войни го обяви за невинен по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Щимац изрази желание Готовина да излезе на терена на “Максимир” и да ритне символично топката преди началото на мача със Сърбия. Предложението му естествено беше отхвърлено.
 
За младите хървати и сърби войната е забравена. Сръбските артисти и поп-фолк звезди гостуват в Загреб, а много хърватски студенти прекартват уикендите си в Белград. За мнозина от тях обаче омразата не е много дълбоко заровена. Песни като “Убий сърбина” и “Готов на всичко за родината” бяха забранени за мача. Те са свързвани с Усташите, хърватското фашистко движение по време на Втората световна война. Няма да е изненада обаче, ако тези рефрени бъдат чути на “Максимир” тази вечер. Полицията обяви, че при тяхно изпълнение ще прекрати мача и заплаши, че ако на стадиона въпреки забраната присъстват сръбски фенове – те ще бъдат осъдени на 30 дни затвор.
 
От гледна точка на всички проблеми едно равенство тази вечер би било прекрасен изход, тъй като има най-малка вероятност да избухне напрежение. Победата обаче е еднакво важна за двата отбора в квалификациите. Хърватите са на второ място в групата с 10 точки, зад Белгия само по голова разлика. Сърбия е на трета позиция с 4 точки. Успех днес ще даде огромно предимство на Хърватия в борбата за класиране на Мондиал 2014, докато победа за тима на Синиша Михайлович ще върне сърбите в борбата за място на световното първенство в Бразилия.
 
ВЕРОЯТНИ СЪСТАВИ
Хърватия – Сърбия
 
Днес от 19:00 часа
Загреб, “Максимир”
Съдия: Джюнейт Чакър (Турция)
 
Хърватия: Стипе Плетикоса, Дарио Сърна, Ведран Чорлука, Йосип Шимунич, Иван Стринич, Иван Ракитич, Огниен Вукоевич, Лука Модрич, Нико Кранчар, Марио Манджукич, Ивица Олич
 

 
Сърбия: Владимир Стойкович, Бранислав Иванович, Невен Суботич, Матия Настасич, Александар Коларов, Александар Игньовски, Здравко Кузманович, Зоран Тошич, Филип Джуричич, Душан Тадич, Филип Джорджевич