На 9 септември българският национален отбор гостува на Италия в мач от квалификационна Група 8 за световното първенство в ЮАР през 2010 г. Срещата ще се играе на „Стадио Олимпико” в Торино. За „Скуадра Адзура” това ще бъде първият мач на това съоръжение (поне с това му име) и първият в града от 15 ноември 2000 г., когато на „Стадио Деле Алпи” побеждава Англия с 1:0 в контрола с гол на Дженаро Гатузо в 58-ата минута.
Стадионът, на който ще излязат играчите на Станимир Стоилов, започва своята история през 1932 г., когато е взето решение за построяването му във връзка със Световните студентски игри. През септември същата година започва строежът, а откриването е извършено от секретаря на управляващата по това време фашистка партия Акиле Стараче на 14 май 1933 г. Стадионът е кръстен „Бенито Мусолини”, а първият официален футболен мач, изигран на него, е победата на Ювентус с 6:2 над унгарския Уйпещ в мач за купа Митропа (купата на Централна Европа) на 29 юни 1933 г. На 11 февруари през следващата година е и първият мач на националния отбор на Италия на стадиона – загубата с 2:4 от Австрия. През същата година на стадиона се провеждат два двубоя от световното първенство, на което „Скуадра Адзура” печели първата си световна титла.
От 1934 г. съоръжението става домашно за Ювентус, докато другият градски тим Торино ползва собствения си стадион „Филаделфия”. Това продължава до 40-те години, когато и „биковете” се местят на „Стадио Бенито Мусолини”. След Втората световна война стадионът е преименуван на „Стадио Комунале”, а на 11 май 1947 г. е домакин на исторически за националния отбор на Италия двубой. „Скуадра Адзура” приема и побеждава Унгария с 3:2, но любопитното в този двубой е фактът, че всички полеви играчи са футболисти на Торино, който по това време е абсолютен доминатор в италианското първенство и е наричан Гранде Торино (две години по-късно почти целият този тим на „биковете” загива при самолетната трагедия на Суперга). Единственият друг играч на Италия, който не е част от великия тим на „гранатовите” е вратарят Сантименти IV, който играе за Ювентус. В такъв смисъл в този ден националният тим на Италия е представен от играещи за торинските грандове футболисти. През 1980 г. към названието „Стадио Комунале” е добавено и името на Виторио Поцо, легендарният треньор извел Италия до световните титли през 1934 и 1938 г.
„Стадио Комунале Виторио Поцо” остава представителният стадион на град Торино до 1990 г., когато във връзка със световното първенство е построен и открит „Стадио Деле Алпи”. И Ювентус и Торино се местят да играят домакинските си мачове на новото съоръжение. „Стадио Комунале” остава в забрава, а последният изигран на него мач от националния отбор на Италия датира от 14 ноември 1981 г., когато Гърция измъква 1:1 в европейска квалификация. Бруно Конти дава аванс на „адзурите” в 61-ата минута, но три минути преди края Куис носи точката на елините.
Заради ХХ Зимни олимпийски игри през 2006 г., на които домакин е Торино, „Стадио Комунале” е ремонтиран, сложена е козирка на всичките трибуни, и съоръжението е преименувано на „Стадио Олимпико”. Първият официален мач на обновения стадион е на 10 септември 2006 г., когато в мач от 1 кръг на Серия „А” Торино прави 1:1 с Парма. От българските национали най-добре този стадион познава Валери Божинов, който през сезон 2006/07 игра за Ювентус в Серия „Б” докато „Старата госпожа” изтърпяваше наказание заради скандала „Калчополи”. Рекордна посещаемост по време на футболен мач „Стадио Олимпико” отчете на 10 март тази година, когато Юве и Челси направиха 2:2 пред 27 419 зрители.
През 2011 г. се очаква да завърши реконструкцията на „Деле Алпи”, който да се превърне в собствен стадион на Ювентус. Тогава „Стадио Олимпико” ще стане домашен стадион на Торино и ще бъде преименуван на „Стадио Гранде Торино” в чест на великия отбор на „биковете” от 40-те години на ХХ век.
Веселин Русинов/БЛИЦ
