ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Световният вицешампион от Мондиал`94 Дино Баджо даде преди дни интервю пред „Гадзета дело Спорт“, в което намекна, че починалите в края на 2022 г. от онкологични заболявания Синиша Михайлович и Джанлука Виали може да са станали жертва на системната употреба на допинг в Италия през миналия век.

Winbet - победата е емоция! (18+)

Неговите думи провокираха дискусия в Италия относно употребата на допинг в местния футбол през 90-те. Припомниха се твърденията на знаменития чешки треньор Зденек Земан, с дълга кариера в отбори от Серия „А“, че клубовете в първенството дават стимулиращи препарати на футболистите.

„Към определения момент не сме взимали допинг, тъй като минавахме на проверка и резултатите бяха отрицателни. Учените обаче трябва да кажат дали приеманите от нас добавки могат да окажат негативно влияние върху телата ни в годините след това. Всички тези въпроси, които си задавам са свързани със смъртта на Михайлович и Виали. Прекалено много бивши футболисти починаха млади. Трябва да се проучат всички фармакологични продукти, които сме взимали в онзи период. Може и да няма връзка, но е по-добре да знаем“, заяви Баджо в интервюто си.

Селекционерът на националния отбор на Италия Роберто Манчини опита да успокои топката. През кариерата си той е съотборник с Джанлука Виали в Сампдория и националния отбор. Синиша Михайлович първо му е съотборник в Лацио, а след това и асистент по време на треньорския престой в Интер.

„Трябва да сме много внимателни с тези твърдения. Такива заболявания, за съжаление, са все по-често срещани. Те засягат не само бивши футболисти, а и обикновени хора“, заяви Манчини.

Това обаче не спря дискусиите. Бившият футболист Валтер Сабатини, който след края на кариерата си работи като директор в няколко италиански и чуждестранни клубове, включително Лацио и Рома, също разказа за употреба на медикаменти по време на кариерата си. Той припомни и за някои съмнителни медицински практики през 70-те години.

„През 70-те взимахме масово „Неокроматон“ (лекарство за анемия) и „Микорен“ (лекарство за астма). Те ни действаха много подсилващо. Ако се чувствах отпаднал, отивах при масажиста и му казах да ми даде „Неокроматон“. Биеха ни и инжекции. Преди мач са ми поставяли по две и аз никога не съм се замислял какво има в тях. Тогава това беше нормална практика. Имаше обаче други съмнителни медицински решения. Помня случай с Бруно Беатриче, който през 1985 г. се разболя от остра лимфобластна левкемия и година след това почина. През 1976 г., като футболист на Фиорентина, лекуваха хроничните му болки в слабините с радиотерапия и рентгенови лъчи. Други негови съотборници от „виолетовите“ също починаха доста рано. Това накара прокуратурата във Флоренция да заведе дело за убийство по непредпазливост срещу треньора на отбора Карло Мацоне. Прокуратурата обаче го оправда“, припомни 67-годишният Сабатини.

Думите му за употреба на лекарства за астма бяха потвърдени от бившият защитник на Торино и настоящ телевизионен коментатор Масимо Брамбати. Той разказа за взимане на медикаменти в промишлени размери по време на кариерата си.

„Взимах „Микорен“, което не беше забранено. Гълтах хапчетата като бонбонки. Имаше свръхупотреба на тези медикаменти. Даваха ни и някакви капки, които не знам какво съдържаха. Взимахме и нещо, наречено „Анимина“. Даваха ни ги, защото не бяха в списъка със забранените вещества. Само две години по-късно ги класифицираха като супермощни допинг средства“, заяви 56-годишният Брамбати.

Разкритията на всички накараха феновете не само в Италия да си задават въпроси: Защо заради смъртта на Синиша и Виали се стигна до тези разкрития? Защо никой не изплю камъчето преди това? Дали наистина футболът и спортът като цяло отдавна не се е превърнал във фармацевтична  лаборатория за създаването на свръх човеци? Забеляхте ли - още през 70-те години се е случвало всичко това. И дали наистина навлязлата в съблекалнята на спортистите химия не ги убива...