Невинаги е нужно да блестиш на терена, за да имаш трайно влияние върху клуба. Един от забравените таланти Алию Дати научи това по трудния начин.

Златната ера, период на изключителен успех за един клуб, обикновено се свързва с имена, познати на всички футболни фенове. Годините на Меси в Барселона или успешният престой на Юрген Клоп като треньор в Дортмунд, а по-късно и като мениджър на Ливърпул, са само два примера сред многото. Но историята на Милан е различна: докато изключително успешният му период малко след началото на хилядолетието често се свързва с Кака, спечелването на шампионската титла през 1999 година не би било възможно без един играч, почти непознат днес -  Алию Дати.

Дати е слаб и доста нисък нападател от Нигерия, който пристига в Италия през 1997 г. на 15-годишна възраст. Там той впечатлява ръководството на клуба от Серия Б Падуа, който също се интересува и от сънародника на Дати Хашиму Гарба. Проблемът за Падуа: поради ограниченията по това време, на клуба е позволено да подпише само с още един играч извън ЕС. „И двамата бяха добри, но ние можехме да подпишем само с един“, спомня си по-късно бившият президент на Падуа Чезаре Вигано. „Така че теглихме жребий на вечеря – и това беше Алию.“

Дати впечатли в Падуа, а също и в Равена в Серия Б – дотолкова, че могъщият Милан го забеляза и привлече в началото на 1999 г. На 24 януари Дати дебютира на 16-годишна възраст като резерва в мача от първенството срещу Болоня – спечели пряк свободен удар при победата с 3:2, който Бруно Н'Готи реализира за решаващия гол.

Въпреки запомнящия се дебют, следващата изява на Дати в първенството се състоя едва след 15 месеца. Това щеше да бъде последната му проява за Милан. Вълнението около мача утихна и нигериецът беше даден под наем първо на Монца, а след това на Сиена. Технически надареният нападател избледня в неизвестност на „Сан Сиро”, но въпреки това играеше важна роля за „росонерите“. Точно както в първия си клуб в Падуа, той заемаше едно от редките места за играчи извън ЕС в състава на Милан.

И през 2003 г. ръководството на „росонерите“ реши, че талантът му не оправдава тази ситуация. В края на краищата, босовете бяха открили талантлив млад играч в Сао Пауло, когото отчаяно искаха да заеме мястото на Дати: Кака. Така те продадоха нигериеца на Стандарт Лиеж и в замяна придобиха за 8,5 милиона евро човека, който, наред с други постижения, доведе клуба до успех в Шампионската лига през 2007 г. и който също така стана играч на годината на ФИФА, грабвайки и последната “Златната топка” преди ерата на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, останали след него в класацията. Впоследствие все някой от тези двамата печели отличието за най-добър футболист в света до 2022 година, когато Карим Бензема нарушава доминацията им.

Напускането на Дати след 116 минути състезателна игра в три мача за Милан дава началото на златната ера на Милан. След това Кака трябваше само да довърши работата, докато Дати прекара още няколко години, играейки в Белгия. Там той завърши кариерата си в Десел Спорт, сега клуб от трета дивизия.
GOAL.COM, превод от немски Георги Красимиров Георгиев