На пръв поглед Жерар Улие има вид на кротък и добродушен паяк, свит кротичко в ъгъла. Започнеш ли обаче да бръмчиш около неговото пространство, привидно меланхоличният французин се впуска светкавично и те оплита в паяжината си. Място, където попадат ненужните. На там се е запътил и Стилиян Петров, който имаше смелостта да влезе в пререкание с мениджъра си в Астън Вила. Улие вече заплаши, че скоро Стенли няма да е капитан на елитния английски отбор и вероятно все по-рядко ще попада в стартовите единайсет. Дрязгите между Улие и Петров достигнаха връхната си точка при загуба от Манчестър Юнайтед с 1:3 на “Олд Трафорд” в първия ден от февруари. Стилиян реагира остро при смяната си в 75-ата минута и скандалът избухна с пълна сила.

Ненавистта на Улие обаче не се роди след този случай, а датира от по-рано. Прекалено наивно би било да обясним отношението на треньора към българския национал заради 17 ноември 1993 година, когато именно той беше начело на Франция при историческото 2:1 на “Парк де Пренс”. Улие със сигурност не е забравил най-инфарктната загуба в кариерата си, но оттогава изминаха повече от 17 години. Всичко се крие в неговия нрав, както и в този на Стенли. А когато два силни характера се сблъскат, печели стоящият по-високо в йерархията.

Първите търкания се появиха още през декември. Жерар настоя Петров да играе на типичния пост като дефанзивен халф, докато Стилиян предпочиташе да действа в малко по-предни позиции, с което да участва и в изграждането на атаката. Стенли имаше подобни проблеми и в националния отбор, където предприе крайна мярка - отказа се от представителния тим и обяви, че ще се завърне само когато селекционерът Христо Стоичков си тръгне. После двамата се помириха и огънят беше потушен. Във Вила поне на този етап няма изгледи за появата на пожарогасители. Напротив – огнената стихия тепърва ще се разраства.

Има две особено важни причини, накарали Жерар Улие да натисне газта. Стенли беше човек на Мартин О Нийл, под чието ръководство Астън Вила се преобрази. Особено в първите години на ирландеца в бирмингамския клуб. Стилиян се превърна в лидер, в капитан и в най-обичания от публиката футболист. А Жерар Улие никак не търпи тези, които са били приближени на предходни треньори. Както и личностите. И бърза да ги оплете в паяжината си, при положение, че има готова алтернатива за техен заместник. Ако такава липсва, французинът стиска зъби, търпи, но е в бойна готовност да нанесе своя удар. Жерар обаче намери заместник на Стилиян Петров, привличайки през зимната пауза Жан Макун. Камерунецът пристигна от Лион, където през периода 2005-07 Улие бе треньор. Показа качества и бързо се наложи в състава. Улие пускаше Макун и Стенли заедно в халфовата линия, но след като адаптацията на африканеца продължи твърде кратко, е на път да изолира българина за сметка на новото попълнение.

Едно кратко връщане на лентата ни припомня още факти от нрава на Жерар. Преди Емо Костадинов да му зашлеви двата гръмки шамара, Улие кръстоса шпаги първо с Давид Жинола, а сетне с Ерик Кантона и Марсел Десаи. През 1998 година той пое Ливърпул в тандем с Рой Евънс. Което никак не му се понрави. И още през ноември Евънс бе принуден да се оттегли. Жерар не спря с чистката. Посочи вратата на няколко футболисти, сред които легендарния Пол Инс. Тъмнокожият юноша на Уест Хям, носил успешно екипа и на Манчестър Юнайтед, бе от така наречените тежки характери, които изобщо не са по вкуса на французина. Избухналата война беше спечелена от Улие, в чиято паяжина се оплетоха още известни играчи като Роби Джоунс и Стив Макманаман.

Впоследствие Улие постигна успехи с Ливърпул – взе купата на Англия, купата на Лигата и купата на УЕФА. Но не ликува с най-важното – шампионската титла.

Ако се направи класация за мениджър, влязъл в конфликт с най-много играчи, Жерар вероятно ще е в челната тройка. А защо не и по-нагоре... Същата картинка беше и в Лион, където в рамките на един месец той се изпокара с половината отбор. Най-голяма беше разправията му с Мамаду Диара по време на тренировка, когато двамата се псуваха пред погледите на слисаните репортери.

Прави впечатление, че винаги, където е бил, Улие е триумфирал с купи. С Лион стана два пъти шампион, но както в Ливърпул, така и тук не изпълни най-важната цел. Докато на “Анфилд” бленуваха първа титла от 1990 година, във френския тим жадуваха поне за финал в Шампионската лига.

В Астън Вила Улие все още не е извършил нищо съществено на терена, но извън него скандалите са в стихията си.

Стенли не е първият, попаднал на мушката му. Жерар се изпокара преди това с още основно футболисти - Ричард Дън, Джеймс Колинс, Джон Карю и Стивън Айрлънд. Последните двама бяха натирени – тъмнокожият норвежец премина в Сток Сити, а непокорният ирландец облече екипа на Нюкасъл. Нападките между Улие и Карю не спряха и след напускането на тарана, когато мениджърът го нарече “глупак”. Французинът не предприема крайни мерки срещу Ричард Дън и Джеймс Колинс, тъй като в момента не разполага с техни достойни заместници. За разлика от случая със Стилиян, чийто дни в Астън Вила изглеждат преброени. Улие чат-пат му гласува доверие, но по всичко личи, че ще го препарира в паяжината си, посочвайки му изхода на “Вила Парк”.