Английската купа на Лигата, известна през години с различни имена, а в момента популярна като Карлинг Къп, не се радва на традицията на ФА Къп, нито има ценното значение на титлата от Висшата лига. В неделя е финалът на поредното издание на Карлинг Къп, а Ливърпул изглежда абсолютен фаворит срещу втородивизионния Кардиф Сити.
Сблъсъкът е интересен с това, че противопоставя носителя на най-много трофеи от турнира (7) и рекордьор по участия на финали за Карлинг Къп (11) – Ливърпул, и единствения неанглийски отбор, носител на ФА Къп (Кардиф печели приза през 1927 г.)
Любопитство в неделния мач предизвиква сблъсъка между двама братовчеди. Стивън Джерард е капитан и лидер на Ливърпул, а 6 години по-младият Антъни Джерард е защитник на „сините птици”. За Антъни този мач се явява и реванш за пропусната възможност преди две години, когато не игра за Кардиф Сити на „Уембли” на финалния плейоф на Чемпиъншип (спечелен от Блекпул с 3:2).
За двамата братовчеди Джерард двубоят в неделя ще бъде и връщане в миналото. Пътуване близо 20 години назад във времето, когато са ритали топка в двора на баба си и са имитирали Христо Стоичков. Стивън и Антъни Джерард били запленени от изпълненията на българина на пряк свободен удар.
„Христо Стоичков беше една от звездите на Мондиал`94. За националния отбор на България той изпълняваше онези удивителни фаулове, както го правеше и за Барселона. Със Стивън ритахме в двора на баба и крещяхме: „Аз съм Христо Стоичков!”. Често си спомняме за онези времена, за невинното детство”, разказва защитникът на Кардиф Сити.
„Другият ми много ясен спомен със Стивън е посещенията в тяхната къща в Хайтън, където слушахме „Върв”. Това беше първата музикална група, която харесвах. Все още ги слушам”, признава братовчедът на капитана на Ливърпул.
Антъни Джерард най-вероятно ще играе в неделя. Напоследък се представя много силно и заради това капитанът на Кардиф Марк Хъдсън оставаше резерва. Сега Хъдсън дори е под въпрос за мача на „Уембли” заради контузия. 26-годишният Джерард обаче е на линия. Той дори игра като титуляр в последните три мача на „сините птици” за Карлинг Къп, а тимът му не допусна гол.
„Сигурен съм, че цялата фамилия ще гледа. Всички са фенове на Ливърпул. Аз също. Когато бях малък „червените” имаха много силен отбор, но не успяха да спечелят нищо значително. В отбора бяха Стив Макманаман, Роби Фаулър, Джейсън Макатиър и Джейми Реднап”, твърди Антъни.
„Най-странното е, че нямам нито един кумир от Ливърпул. Моят любим футболист винаги е бил Паоло Малдини. Заедно с него беше и Зинедин Зидан, който според мен направи революция във футбола. Все едно имаше крила, когато беше на терена.”
Разликата между двамата братовчеди е и израстването им различни футболни школи. Докато Стивън Джерард се присъединява към Ливърпул още като дете, Антъни отива в градския съперник Евертън.
„Стигнах до Евертън по странен начин. Бях осемгодишен, но играех за тима на Уистън до 10 г. Един ден баща ми каза, че „карамелите” ме канят в своята школа. Помня, че там имаше едно момче, което беше над останалите. Това момче се казва Уейн Рууни. Стигнах до професионален договор.”
„Мислех, че се справям добре в Евертън в първата си година като професионалист. Бях капитан на резервния отбор, взимаха ме в групата на първия тим за гостуванията на „Уайт Харт Лейн” и „Стамфорд Бридж”. Всичко изглеждаше наред. В края на сезона имахме среща в мениджъра Дейвид Мойс. Всички бяхме в столовата, а аз седях до Тони Хибърт. Двамата бяхме убедени, че оставаме в отбора. Дори обмисляхме мястото, където ще празнуваме новите си договори.”
„Бях сред последните, с които мениджърът говори. Той ми каза, че няма нужда от мен. Целият ми свят се разпадна, изглеждах като глупак. Останалите момчета също не можеха да повярват.”
Удовлетворението идва с преминаването в Уолсол, където е избран за играч на сезона и изиграва важна роля при спечелването на промоция в Лига 1. Саутхемптън прави опит да купи Антъни Джерард през 2008 г., но офертата е отхвърлена. На следващата година защитникът преминава в Кардиф. След силен първи сезон за „сините птици” мениджърът Дейв Джоунс го праща под наем в Хъл Сити. При „тигрите” е избран за най-добър футболист за първенството.
„В първия ми сезон в Кардиф ситуацията изглеждаше розова. След това обаче не ме включиха за финалния плейоф, а на следващия сезон ме преотстъпиха на Хъл Сити. Реших, че не може да стане по-лошо и започнах да се наслаждавам на футбола.”
Сега Антъни Джерард е отново в състава на Кардиф. След като не игра на „Уембли” срещу Блекпул преди две години, сега той е мотивиран да излезе на терена срещу Ливърпул.
„В последните години Кардиф беше на „Уембли” три пъти, като само един път спечели мача си на този стадион. Този път се надявам да имаме успех и да спечелим нещо ценно за клуба и феновете. В неделя ще играем за хора като Кевин Макноутън, който загуби два финала на Уембли”. Това ще бъде голям ден за всички. Хората извън нашия клуб мислят, че Ливърпул ще ни победи. Ние ще отидем на „Уембли” без напрежение и ще покажем своите сили. Надявам се, че можем да поднесем изненада”, твърди Антъни Джерард.
