Филипо Индзаги си тръгна от Милан след 14 години престой. Спецът получи трогатерлно писмо на прощаване от тифозите.

„Чао Пипо,
От лятото на 2001 година досега мина доста време. В началото не се обичахме, тъй като ти пристигна от Ювентус и да те видим в нашия тим беше доста странно. Ти обаче бе изключително добър. Успя да се докажеш, да покажеш нужната смелост и упоритост, за да влезеш всяко миланиско сърце. През 2003 година вдигнахме Шампионската лига благодарение и на теб, тъй като с твоите голове ни помогна да стигнем до финала и купата.

Никога няма да можем да забравим победния гол срещу Аякс в последната секунда (тъй като за всички нас е твой) (б.а. УЕФА го дава на Йон Дал Томансон за успеха на четвъртфинала с 3:2 в 93-ата минута.) Няма как да забравим всичките ти голове в дербито, головете в Атина 2007 година, което бе повече от всяка друга, твоята вечер. Головете в Йокохама. Никой няма да си забрави твоя гол № 300, както и множеството магически европейски вечери, а не на последно място и последния ти гол и сълзата, която пусна, тъй като знаеше, че е последния ти мач за нас.

Ще остане завинаги незабравим моментът, когато се сбогува с публиката на "Сан Сиро" с фланелката на "Курва Суд" в ръката. След това започна да тренираш нашите млади таланти, първо в Баретите, после в Приваверата. Също така моментите, когато искахме да сме близо до вас във Виареджо и дербитата, няма да забравим жестът, които направи към младите играчи да дойдат да празнуват с нас.

Днес за всички, които те обичат, е много тъжен ден. Ти пристигна през юли в първия тим и с отбор, който нямаше класата, се опита да направиш всичко възможно и се раздаде, давайки твоето сърце. Ние оценихме това, винаги те подкрепяхме, докато ръководството ти обърна гръб, за да заличи своите грешки след смешната селекция и непрестанните фалшиви обещания, но за нас, ти никога няма да се промениш.

Отказаха се от теб, третирайки те по един срамен начин, като започнаха да търсят твой заместник без дори да ти споделят техните решения. Преди виждахме един Милан, който уважава своите легенди, днес виждаме един Милан, който използва една от най-големите си такива, за да се скрие. Те направиха така, но за нас няма да се промени нищо. За нас винаги ще останеш този, който крещи като луд след всеки гол и винаги си признавал важното значение на "Курва Суд".

Няма да свършат днес нашето уважение и респект към теб, ние не сме направени така. Ние не забравяме какво значиш за нас и какво си направил за нас. Когато искаш, за теб ще бъдем винаги на разположение”, гласеше писмото.

През първите 11 години Индзаги бе централен нападател в състава, записвайки 300 срещи и 126 гола и печелейки 10 трофея - Шампионската лига на два пъти, Суперкупата на Европа на два пъти, две шампионски титли в Италия, две Суперкупи на Италия, Купата на Италия и една световна клубна титла. След това две години бе треньор на дублиращия тим, а миналото лято смени Кларънс Зеедорф начело на първия отбор, който обаче записа разочароващ сезон и за втора поредна година не се класира за евротурнирите.

Филипо Индзаги бе начело на „росонерите” в 40 мача във всички турнири, регистрирайки 14 победи, 13 равенства и 13 загуби. Отборът приключи на десета позиция в Серия „А” с 52 точки.