Във футбола Давид винаги може да победи Голиат. Едно е да играеш за отбор от малък град, в който всички се познават, а друго е да си част от мегаполиса, а феновете ти да са от целия свят. Големите клубове от малките градчета са онази магическа подправка, която прави футбола толкова необикновен.

Френският Реймс през 50-те години на ХХ век е не само най-силния отбор у дома, но и цели два пъти стига до финал за КЕШ срещу Реал на Ди Стефано и Пушкаш. И сега, и тогава разликата е колосална. Реймс е малко градче на 128 км от Париж с население от 155 хиляди души, а по време на футболните подвизи - двойно по-малко. Знаменателно е, че французите повеждат в първия от двата финала с 2:0 до 10-ата минута. Излизат напред и с 3:2 с гол на великия Мишел Идалго. В края отстъпват с 3:4. На поправителния 3 години по-късно губят с 0:2. Това, което направи Реймс, бе повторено от Сент Етиен през 70-те години. “Зелените” от 150-хилядния планински град също стигнаха до финал за КЕШ.

С норвежкия Трондхайм се пренасяме съвсем близо до сегашното време. Градът е с около 150 хиляди души, но отборът Розенборг цяло десетилетие се конкурираше с най-добрите клубове в Шампионска лига. Малко са клубовете, които могат да се похвалят с 11 присъствия в групите на Шампионска лига, колкото има “Розенборг”.

Брага е град с около 200 хиляди население и опустява, когато се играе мач на изключително красивия, построен за европейското първенство стадион “Муписипал”. Бумът на “червените” започна в последните 10 години, превърнаха се в четвъртия португалски колос и само за няколко години стигнаха до групите на Шампионска лига. Върхът в историята на Брага бе през 2011 г., когато би Бенфика, но пък падна от “Порто” на финала на Лига Европа.

Към град Борисов от Беларус мнозина се отнасят с неоправдано пренебрежение. Наричат го село, но всъщност населението му е 140 хиляди души. Клубът БАТЕ е феномен. Съществува едва от 20 години, като в последните 6 постигна умопомрачителни резултати. Три участия в групите на Шампионска лига, два пъти прескочи в пролетната фаза на Лига Европа. Забележителни успехи за отбор, идващ от слабото първенство на Беларус със 100 души агитка и история, започваща с победа над "Левски”.

Споменаването на Борусия (Мьонхенгладбах) навява носталгия по красивия футбол. През 70- те години на ХХ век тимът се появява от нищото, но благодарение на звездите си става основен фактор в Бундеслигата. Играе на два европейски финала. След като кумирите си тръгват, на ст. Бьокелсберг остава само споменът. Но и днес клубът не е за ожалване. Друг немски отбор от град с население 145 000 жители стигна до финал в Шампионска лига -  Леверкузен, който е неизменна част от елита.

Италианския град Парма бе свързван с всичко друго, но не и с футбол, преди да се извърши “пармалатената” революция през 90-те години на ХХ век, припомня "Труд". Това стана възможно и благодарение на уникалния специалист Невио Скала. Парма не успя да спечели “скудетото”, но европейските подвизи на отбора се въплътиха в две престижни купи. И с привличането на актуалната “Златна топка” Христо Стоичков.

Алавес от испанския град Витория е желязното доказателство за лупингите във футбола. Малкото във всяко отношение футболно клубче стигна до европейски финал за Купата на УЕФА, където се изправи срещу Ливърпул. Знаменитият мач завърши 4:5 след продължения и златен гол остави Алавес завинаги в спомените на феновете.

В началото на 80-те години на миналия век АЗ 67 от стохилядния холандски град Алкмаар можеше и да мине и за най-големия европейски клуб. В славната за него 1981-а стигна до титла на Холандия и финал за Купата на УЕФА. Странно, но дори и компетентна аудитория би се затруднила да назове и едно име от онзи велик тим.

Точно Ипсуич от малкия югоизточен английски град спря холандците на финала за Купата на УЕФА. И имената на всеки един от тогавашните “сини” герои се помнят с точност и до наши дни от феновете. И най-вече предводителят им Боби Робсън.

Заради красотата си град Брюж е наричан Северната Венеция. Със сигурност обаче ще има много учудени от малобройността на населението му - 120 000. Истината е, че ФК Брюж е финалистът в КЕШ с най-малък градски хабитат. Но население, което препълваше стадиона и създаваше невероятна атмосфера. През 70-те години “черно-сините” бяха в Топ 5 на света на футбола.