В света на футбола името Симеоне обикновено се асоциира с твърда, безмилостна непоколебимост и желание да се играе на самия ръб на правилата. Бившият капитан на националния отбор на Аржентина Диего Симеоне беше известен с това, че едва ли не излизаше на терена с нож между зъбите.
Сега като треньор на Атлетико (Мадрид) той изисква същата отдаденост и твърда воля от своите играчи. Неговият син Джовани вече създава собствен образ в италианския футбол и той е много по-различен от стила на баща му.
21-годишният младок играе като нападател, а в неделя вкара единствения гол за Дженоа при победата с 1:0 над Болоня. Това беше второто му попадение за два мача. Вчера Джовани Симеоне изглежда загатна за истинския си потенциал и направи пробив по крилото, който напомняше повече на Лионел Меси. Единствено му липсваше късмет и при удара му топката рикошира в крака на вратаря Анджело да Коста и не влезе във вратата.
“Той е добър нападател, особено в наказателното поле, но има още да подобрява играта си. Най-вече в начина си на придвижване. Много сме доволни от Джовани. Предпочитам да говорим за него като футболист, а не като за сина на друг човек“, призна треньорът на Дженоа Иван Юрич.
Точно тези сравнения са проблем, с който Джовани Симеоне се справя от момента, в който влиза в школата на Ривър Плейт през 2008 година. По това време Диего е треньор на първия отбор на аржентинския гранд.
Джовани е роден в Мадрид на 5 юли 1995 година, когато баща му играе за Атлетико. Дебютира в професионалния футбол на през 2013 година, но след обещаващ първи сезон в Ривър Плейт не успява да се пребори за титулярно място. През сезон 2015/16 е пратен под наем в Банфилд, където вкарва 12 попадения. С националния отбор на Аржентина става топреализатор на шампионата на Южна Америка до 20 години с 9 гола.
През това лято младият нападател осъществи трансфер в Дженоа и получи шанс за титулярно място след контузията на Леонардо Паволети преди 10 дни. На 25 септември дебютира в Серия „А“ срещу Пескара и вкара за „грифоните“ при равенството 1:1.
„Гордея се с баща ми. Той постоянно ме напътства, но аз трябва сам да открия собствения си стил. Искам да бъда просто Джовани, а не сина на Диего Симеоне. Не е лесно да живееш в сянката на постоянните сравнения. Трябва сам да се докажа. Аз съм в Дженоа не заради баща си, а заради моите умения“, призна Джовани Симеоне.
