Луис ван Гаал сложи край на десетилетната си суша без трофей, след като в неделя изведе АЗ Алкмаар до шампионската титла в Холандия и дори обяви успеха за най-важния в неговата кариера.
Ван Гаал, който спечели втората си поредна титла с Барселона през сезон 1998/99, заяви днес пред медиите: “Това е най-забележителният ми успех тъй като е най-неочакваният. Много съм горд с постигнатото.”
След като напусна Барселона през 2000 г., 57-годишният специалист нямаше успехи като треньор и не успя да класира Холандия на Мондиал 2002 когато бе национален селекционер.
Между 2000 и 2003 г. той имаше кратко завръщане на “Камп Ноу”, където не записа съществени постижения. След това работи като технически директор на Аякс, клубът с който спечели три титли на Холандия между 1994 и 1996 г.
Носталгията по треньорския занаят обаче се оказа твърде силна и през 2005 г. той застана начело на АЗ Алкмаар, клубът където през 1986 г. започна кариерата му като наставник.
“Когато пристигнах в клуба все още се използваше старият осемхиляден стадион, който в повечето случаи не се напълваше”, припомни си Ван Гаал, който спечели титлата с бюджет от 20 милиона евро, шестият най-малък в Ередивизие.
“От 2008 г. имаме нов стадион за почти 20 000 фенове и от миналия сезон той е пълен за всеки домакински мач. Целта ни сега е да направим АЗ национално значим клуб и разпознаваем в Европа. Президентът иска да се направят подобрения във всички направления, а не само резултатите на терена”, допълни специалистът.
Ван Гаал, който има договор до 2011 година, е ключът към успеха на клуба, който са намира на 40 км от Амстердам и започна съществуването си през 1967 г. след обединението на Алкмаар`54 и ФК Заанстреек.
“Той е несравним като учител, заяви белгийският нападател на клуба Муса Дембеле. – При него всеки ден се научава нещо ново.”
Въпросът е колко дълго Ван Гаал, който с Аякс спечели Купата на УЕФА през 1992 г. и Шампионската лига през 1995-а, ще остане в АЗ, след като непрекъснато намеква, че иска да се върне на международната сцена.
“Ще изпълнявам договора си клуба, докато някой от топнационалните отбори не почука на вратата ми”, твърди човекът, чиято мечта е един ден на води отбор на европейско или световно първенство./БЛИЦ
