Назначението на Юрген Клоп за мениджър на Ливърпул и предстоящия му дебют начело на „червените“ (в събота срещу Тотнъм) предизвика германския журналист Ули Хесе да направи ретроспекция на работата на немските треньори в чужбина. Той достига до извода, че те рядко постигат големи успехи извън родината си. Хесе е автор на четири книги на футболна тематика и в момента работи по англоезично издание за историята на Байерн.
В момента има осем германски селекционери на чуждестранни национални отбори. От САЩ (Юрген Клинсман) до Камерун (Фолкер Финке), от Южна Корея (Ули Щилике) до Ямайка (Винфрид Шефер). Дълги години преди това немските специалисти бяха търсени в чужбина. Те често работеха това, което обикновено се нарича футболни мисионери – преподаваха основите на играта на места, където има слаба или никаква футболна инфраструктура.
Повечето от тези треньори са слабо известни
извън държавите, в които са работели
Дори повечето германци не са чували за Буркхард Папе, който води Сиера Леоне, а е след това и Уганда между 1966 и 1972 г. Или за Петер Шнитгер, който през 1968 г. извежда Кот д'Ивоар до полуфинал на Купата на африканските нации.
Някои от тях обаче стават известни. Най-популярният от тези околосветски пътешественици е Детмар Крамер (на снимката вдясно). През 1960 г. той отива в Япония като съветник за изграждането на националния отбор на страната за предстоящите олимпийски игри в Токио. Напуска след завършването на Олимпиадата, където Япония достига до 1/4-финалите след победа над Аржентина. И до днес германецът е определян като бащата на японския футбол.
След това Детмар Крамер печели слава и два пъти КЕШ начело на Байерн. Преди обаче да започне да работи с клубове, той обикаля света като треньор към ФИФА и работи в над 70 държави. Не винаги обаче става треньор на националните отбори на тези страни. Затова друг германец държи първото място в класацията за най-странстващ треньор – Руди Гутендорф.
През цялата си кариера Гутендорф е бил начело на 55 отбора в 30 държави от пет континента, като сред тях са 18 национални тима. Поне това твърдят повечето източници, но те не отбелязват, че Руди Гутендорф (на снимката вляво) е бил начело на олимпийските отбори на Иран и Китай, съответно за Олимпиадите през 1988 и 1992 г. Така, че той е бил начело на 20 национални отбора. Дори и без тези два тима германецът е записан в „Книгата с рекордите на „Гинес“.
В самото начало на 1975 г. Гутендорф отива в Испания с мисията да спаси втородивизионния Валядолид от изпадане. Той успява, като под негово ръководство за 18 мача тимът печели 23 точки (според старата система, при която се дават по две точки за победа и една за равенство). Но ръководството на клуба го освобождава в края на сезона.
Години по-късно германецът става първият чужденец, спечелил шампионската титла на Япония. Той прави това с Йомиури (сегашният Токио Верди) през 1984 г., но трябва да признаем, че Руди Гутендорф не успява да остави значима следа в голяма футболна държава. А това е валидно и за повечето германски треньори, работили в чужбина.
Немските специалисти се представят добре основно в по-слаби първенства. Отмар Хицфелд печели две шампионски титли и три национални купи в Швейцария. Георг Кеслер извежда АЗ Алкмаар до дубъл в Холандия през 1981 г. Мнозина германски треньори постигат успехи в Турция или други по-малки футболни държави, но тяхното присъствие в Англия, Италия, Испания или Франция е по-скоро разочароващо.
Малко след като Валядолид освобождава Гутендорф, неговият далеч по-известен сънародник Хенес Вайсвайлер се среща с президента на Барселона Агусти Монтал и Коста в един шикозен парижки хотел. На 28 май 1975 г. Вайсвайлер подписва договор и става
първият германски треньор, застанал
начело на истински световен гранд
който не се казва Байерн.
Престоят на Хенес Вайсвайлер (вдясно) в Барселона продължава 10 месеца. Дон Хенес, както започват да го наричат испанските и немските медии, бързо печели известност с това, че влиза в конфронтация с играчите. Или по-точно, с тези играчи, които не са съгласни с факта, че истинската звезда трябва да е треньорът.
Това обаче му носи само проблеми, тъй като Вайсвайлер не успява да се справи с топзвездата на Барса Йохан Кройф. Той обвинява холандеца, че играе само в домакинските мачове, а при гостуванията въобще не се напряга. Феновете вземат страната на Кройф и започват да носят на мачовете плакати с надпис: „Кройф - да, Вайсвайлер – не“. В началото на април 1976 г. Барселона подновява договора на Кройф, въпреки че германският треньор е твърдо против. Когато научава новината, Хенес Вайсвайлер се обажда на президента и моли за прекратяване на контракта му.
Следващият германски специалист, който опитва да постигне успех с наистина голям отбор, отново подписва с Барселона и влиза в конфликт със звездата на тима. Става дума за Удо Латек, който за разлика от Вайсвайлер дава пълна свобода на играчите. През 1981 г. 15-годишният син на Латек губи битката с левкемията. По това време той е треньор на Борусия (Дортмунд), но подава оставка и приема офертата на Барселона, тъй като решава, че трябва да напусне Германия и да отиде в чужбина, за да се справи с мъката.
За разлика от Вайсвайлер, Латек постига някакъв успех с каталунците, които години по-късно ще нарече „най-трудният клуб на света“. През 1982 г. той извежда Барселона до спечелване на КНК. Така се превръща в единствения треньор, печелил трите евротурнира с различни отбори след КЕШ с Байерн и Купата на УЕФА с Борусия (Мьонхенгладбах).
Но през това време Барселона подписва с Диего Марадона, който не се разбира с треньора. След тренировка през февруари 1983 г. Латек и играчите на тима чакат аржентинеца в клубния автобус. Германецът почувствал, че Марадона се опитва да го унизи, карайки го да чака. Треньорът нарежда на шофьора да потегли, а останалите футболисти го аплодират. Изненадата на Диего Марадона е пълна, когато отива на паркинга и вижда, че автобусът е заминал. „След това отиде при президента и заяви, че не съм способен да го мотивирам. Уволниха ме заради Диего“, разказва Латек години по-късно.
Въпреки тези истории,
Испания остава единствената държава, в която
германските треньори често получават работа в елита
Юп Хайнкес класира Атлетик (Билбао) за участие в Купата на УЕФА по време на първия си престой в клуба (1992-94), а след това печели Шампионската лига с Реал (Мадрид) през 1998 г. Той обаче завършва четвърти в Примера дивисион, а това не е прието добре на „Сантяго Бернабеу“.
„Белият балет“ се връща на европейския трон след 32-годишно чакане, но Хайнкес е уволнен само осем дни след финала на Шампионската лига. Той става първият треньор, който губи работата си, след като е спечелил най-популярния трофей в клубния футбол. Опитът на Юп Хайнкес не спира неговия сънародник Бернд Шустер да поеме Реал (Мадрид) през 2007 г. Той постига това, което Вайсвайлер, Латек и Хайнкес не успяват – печели титлата. Месеци по-късно (през декември 2008 г.) е уволнен след домакинска загуба от Севиля, която праща Кралския клуб на пето място.
Въпреки тези триумфи в Испания и шампионската титла на Франц Бекенбауер като треньор на Олимпик (Марсилия), успехите на германските специалисти в топ първенствата в чужбина не са големи. Дори Гернот Рор не успява да подобри баланса. Роденият в Манхайм специалист, който е играч на водения от Удо Латек тим на Байерн през 70-те години на ХХ век, прави сериозна кариера в Бордо. През февруари 1996 г. той поема временно „жирондинците“, които са близо до зоната на изпадащите, но имат отбор от таланти – Бишенте Лизаразу, Ричард Вичге, младия Кристоф Дюгари и още по-младия Зинедин Зидан.
Представянето на тима в първенството така и не се подобрява, но Рор извежда Бордо до впечатляващата победа над Милан в Купата на УЕФА и класира „жирондиците“ до финала на разменено гостуване в турнира срещу Байерн. Баварците печелят с общ резултат 5:1 (2:0 в Мюнхен и 3:1 на „Парк Лескюр“), но това дава фалшива представа за разликата в класите. Двубоите са много равностойни. В 30-ата минута на реванша Бордо заслужава да получи числено предимство, но беларуският съдия Вадим Жук не дава червен картон на Емил Костадинов за фаул срещу Лизаразу. По това време резултатът е 0:0, а до края на двубоя българинът ще вкара един от головете за Байерн.
Каквото и да направи Юрген Клоп в Ливърпул, очакванията са, че няма да повтори трагичния престой на Феликс Магат – първият германски треньор във Висшата лига. Магат пое Фулъм на 14 февруари 2014 г. и още в първия си сезон начело на „котиджърс“ изпадна от английския елит. На 18 септември същата година германецът е уволнен, след като лондонският клуб се озова на последно място в Чемпиъншип. УЛИ ХЕСЕ
ДРУГИ СТАТИИ ОТ УЛИ ХЕСЕ
* Комарджиите бутат Хамбургер към диктатор
* Какъв е германският модел и може ли да бъде копиран?
Внимавай, Клоп! Историята е срещу германските треньори в чужбина
Уволнения, скандали с Кройф и Марадона и малко успехи за немските специалисти в големите първенства
София, България
7567
0