Вратарят на новия шампион на Африка Замбия Кенеди Мвеене е човек с железни нерви. 27-годишният страж на южноафриканския клуб Фрий Стейт Старс изигра решаваща роля за своя тим при елиминирането на Гана след 1:0 във фазата на полуфиналите. Мвеене, който и преди турнира бе считан за един от най-добрите вратари на Черния континент, отрази страхотно изпълнение на ганаеца Асамо Гиан от пряк свободен удар, а на финала срещу Кот д’Ивоар сам реализира една от дузпите, след които “медените куршуми” взеха трофея. Той коментира в интервю пред официалния сайт на ФИФА историческата първа континентална титла на Замбия след успеха на финала в габонската столица Либревил над Кот д’Ивоар с 8:7 след изпълнение на дузпи.

- Кога за първи път повярвахте в това, че Замбия може да спечели турнира?
- Винаги съм имал предчувствие, че това ще е нашият ден. Имахме голямо самочувствие и знаехме, че имаме сили да го направим. Вложихме и необходимата решителност в този ден.

- В 68-ата минута Кот д’Ивоар получи дузпа за нарушение срещу Жервиньо. Какво ви мина през главата, когато съдията показа бялата точка и след това капитанът на Кот д’Ивоар Дидие Дрогба прати топката високо над вратата?
- Първоначално през главата ми мина мисълта, че това не е никаква дузпа. Счетох решението за много тежко. Когато Дрогба пропусна, си помислих, че нещата за нас изглеждат добре. Когато противникът пропусне дузпа, знаеш, че ще имаш добър ден и точно това се случи.

- Много хора бяха изненадани как Замбия влезе в мача и контролираше топката. Кот д’Ивоар имаше големи проблеми да намери играта си. Беше ли това планирано?
- Да, това беше нашата стратегия. Искахме да спрем устрема им с повече владеене на топката от наша страна. Искахме да ги накараме да тичат и да се изнервят от факта, че не притежават толкова често топката. По този начин те бяха по-малко концентрирани, а ние можехме да правим опасни контраатаки. Това беше нашата стратегия, която може би не изпълнихме на 100 процента.

- Особено през първото полувреме вашият отбор като че ли се забавляваше от това, че е на финал...
- Да, нямаше причина да бъдем нервни. Не бяхме под напрежение, а то натоварваше предимно Кот д’Ивоар. Нямахме нищо за губене, а преди мача треньорът ни каза да излезем на терена и да се забавляваме с нашата си игра - без значение какво ще се случи.

- Заслужаваше ли вашият отбор победата още в редовното време?
- Да, така мисля. Имахме три наистина много добри шанса, които за съжаление не успяхме да оползотворим. Накрая спечелихме с дузпи, но победата си е победа.

- Какво си помислихте, когато хванахте една от дузпите, но съдията реши, че тя трябва да бъде повторена?
- Той мислеше, че съм напуснал голлинията. Аз обаче въобще не се замислих, защото знаех, че мога хвана и други удари. Тренирахме дузпи и знаех, че мога да парирам достатъчно, когато един отбор трябва да изпълни 12 или дори 15 удара.

- Беше ли труден момент, когато трябваше да изпълните петата дузпа за тима си и в този момент знаехте, че задължително трябва да вкарате?
- Не, аз знаех, че ще вкарам и така се случи. Сложих топката на бялата точка и я вкарах във вратата.

- Какво значение има този успех за футбола в Замбия?
- Ние сме първата генерация, която можа да спечели Купата на африканските нации за Замбия. Надявам се, че това ще се удаде и на бъдещите отбори на страната. Отпразнувахме исторически победа, която всички отбори след нас могат да надградят по същия начин, както ние искахме да го направим след играчи като Калуша Бвалия, който игра финал през 1994 година. Следващата ни цел е да се класираме за Световно първенство и да отпразнуваме още много успехи.

- През изминалата седмица играчите поставиха цветя на онова място, на което през 1993 година катастрофира самолетът с националния отбор на Замбия и 18 футболисти намериха смъртта си. Колко важно беше за вас да може да отпразнувате този успех точно в Либревил – мястото на онази трагедия?
- Това определено бе много важно и е най-доброто, което можеше да се случи. Преди да отпътуваме от Замбия, хората ни казаха, че на всяка цената трябва да се опитаме да спечелим купата, за да могат жертвите на самолетната катастрофа да почиват в мир. Ние се борихме за тях и се радвам, че успяхме да постигнем целта си.