Това е Владислав Романов. Двадесет и пет годишното ляво крило пристигна от Българската „А” група в Полската Първа лига. Много се очаква от неговия трансфер. Той не успя да се включи на 100% при първи подготвителен лагер на тима заради нелепа контузия. След една от контролните срещи в Турция, след инцидент в банята, той сряза крака си и заради това пропусна почти една седмица от тренировъчния процес. Но бързо влезе във форма и в приятелския мач между Краковия и казахстанския Каспий (Актау), изигран в Турция, се появи като резерва през второто полувреме на двубоя и отбеляза своето първо попадение.
-Владислав, Краковия те „открадна” под носа на ЦСКА София?
-Така е. В края на есенния полусезон спортният директор на ЦСКА се свърза с мен по телефона и ми отправи предложение, но конкретна оферта не съм получавал. Веднага щом разбрах, че има възможност да замина за чужбина, не се поколебах и приех офертата на Краковия и избрах Полската лига
-Защо?
-В България съм играл за няколко клуба, някои от които имат финансови затруднения. Фен съм на ЦСКА и съм израснал в този клуб, но така и не получих шанс да играя за първия отбор на тима
-Защо?
-Бях прекалено млад, а тогава ЦСКА участваше в Европейски турнири (б.р. - моите колеги са печелили дори срещу Ливърпул на „Анфийлд”). Може би поради тази причина не съм получил шанс. Подписах първия си професионален договор с Локомотив София, но по-късно напуснах заради финансови неуредици. Отидох в Славия София – там имахме леки неразбирателства с треньора. Изиграх един полусезон в Ботев Враца и така се стигна до трансфера в Полша
-Какво те привлече в Краковия?
-Стилът на игра. В България има два или три отбора, които се опитват да разиграват активно топката, останалите се фокусират на защитната игра и разчитат на контраатаки, а това според мен не е градивно. Израснал съм с култа към Христо Стоичков, футболист, който винаги иска и търси атаката. Мога да кажа, че донякъде стилът на Краковия копира този на моя любим отбор Барселона. Гледал съм каталунците два пъти на живо – един път в Букурещ и веднъж в София. Любопитното е, че цялото ми семейство е било на “Камп Ноу”, а аз все още не съм нямал шанс да бъда там. Това е мечата ми.
