Вчерашният мач между Барселона и Интер много напомняше на една игра от детството. Малчуганите я наричахме цък-цък. Поради липсата на двама вратари се играеше с един, който хвърляшие топката към центъра, и от там момчетата разделени на два отбора атакуваха вратата. Е, същото се получи на “Камп Ноу” през всичките 90 минути. Вратарят на Интер мяташе или риташе топката към центъра, там тя бе спирана от колегата му Виктор Валдес, за да започне поредната атака на Барселона. И така Моуриньо спечели. Вдигна ръце и триуфмира там, където все още не може да бъде като треньор. Ясно е, че това е мечтата му, да бъде треньор, а не преводач на митичния “Камп Ноу”. Но...дали въобще в главата на Моуриньо минава мисълта, че с подобен футбол (антифутбол) след втория мач начело на каталунците ще бъде призован да си тръгне, каквито и успехи да постигне.

Защото само преди няколко дни легендарният Йохан Кройф каза нещо от рода: “Ние в Барселона винаги сме се забавлявали на терена, това е моята философия и тази на клуба. Топката трябва да ти бъде приятел, а не враг.” Така беше и вчера, топката бе постоянно в краката на играчите на Барселона. За това говори и статистиката – повече от 500 точни паса срещу само 60-ина за футболистите на Моуриньо. Те просто бяха купчина състезатели, които чакаха поредната атака и окупирали вратата, изритваха топката напред.

Барселона отпадна, няма да защитава трофея си в Мадрид. Факт неоспорим. Колкото и да говорим за положения, притежание на топката и ред други статистически данни, които са в полза на каталунците, резултатът е налице – 3:2 за Интер от двата мача. Всичко свърши, непобедимата Барса рухна. Победена от португалския специалист, за когото явно успех над Барселона е повече от всичко на света. Постигна я и сега може да бъде горд, че класира италианците на финал след 38 години чакане.

Сега идват дните на гръмките изказвания: “Моуриньо е велик тактик, нареди играчите си така, че Меси не успя да мръдне”, “Страхотен Интер удържа атаките на Барса”, “Видя се класата на машината Барселона срещу нареден отбор” и т.н. и т.н. Само че колкото и да убеждават привържениците на тази игра на Моуриньо, която в никакъв случай не е футбол, няма как да спечелят симпатии. Футболът не е игра за страхливци, а точно такива бяха момченцата на португалеца на “Камп Ноу”. Страхливи и жалки. Дори не им минаваше идеята да погледнат до центъра, те дори не видяха има ли централна линия, камо ли какво представлява наказателното поле на домакините. Ето`о и Милито играха като защитници и едва ли друг път ще участват в подобен мач. Отбранителният вал на Интер беше нещо като три реда кули, които спираха набезите на играчите в синьо-червено.

И това ако е футбол, здраве му кажи. Със сигурност никой няма да помни надмощието на Барселона в мача след една или две години. В историята остава резултатът и фактът, че Интер на Моуриньо е детронирал шампиона Барселона. За историята обаче остава и напълно нередовният гол на Милито в първия мач, който реши изхода на войната.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ