Един от най-популярните играчи в момента Лионел Меси е считан от голям брой специалисти за следващата легенда на аржентинския футбол след великия и неповторим Диего Армандо Марадона. Изявите на навършилия наскоро 24 години аржентинец с националната фланелка обаче поставят под сериозен въпрос това твърдение. След представянето на Меси в първия мач на „гаучосите” срещу Боливия (1:1) при откриването на домашната Копа Америка 2011 логично изникват въпросите: Защо Меси не показва качествата си на магьосник с топката в националния отбор? Само за Барселона ли може да се раздава на 100% аржентинецът? И може би най-важният от тях – Наистина ли Меси заслужено спечели 2 пъти поред „Златната топка”?

 

Наградата на известното френско списание „Франс футбол” бе обединена миналото лято с тази, която ФИФА ежегодно връчва на най-добрия в света футболист, който в повечето случай се състезава в някое от европейските топ първенства. Меси стана първият носител на обединения приз, а в предните 2 години печелеше неизменно анкетата на „Франс футбол”.

 

На горепосочените въпроси ще се опитаме да си отговорим след кратък анализ на личните качества на Меси и изявите и успехите му в националния отбор и на клубно равнище. Няма футболен специалист, който да отрече страхотните индивидуални качества на аржентинеца. Той е считан за невероятен дрибльор, който може да контролира топката дори и при изключително високо темпо на игра. Към това трябва да прибавим, че той играе много интелигентно и има широк поглед върху случващото се по целия терен.

 

Неговите уникални индивидуални пробиви го направиха в най-страховития играч за всички бранители в Примера дивисион. Голямата сила на Меси освен дрибъла му са неговата скорост и необикновена техника. Въпреки че е левичар, той се изявява еднакво добре по двете крила, както и в центъра на атаката. Това го прави многофункционален и не напразно наставникът на Барселона Хосеп Гуардиола му дава максимална свобода и не го поставя на точно определен пост в атаката на каталунците. Така Меси почти непрекъснато си сменя местата с другите нападатели на Барса и дори се връща в центъра на терена сам да поема топката, а това води до голямо объркване в противниковите отбрани. Меси е в състояние да се измъкне от наглед безизходни ситуации и със своя дрибъл да направи за смях наведнъж няколко противникови играчи. Точно тези качества на Меси дават основания на специалистите да го сравняват с легендата на аржентинския футбол Диего Армандо Марадона и дори да твърдят, че е много по-подвижен и бърз от него. Тук обаче трябва да се изтъкне и голямата разлика между двамата.

 

Докато Марадона бе боготворен в родината си най-вече заради изявите и успехите с националната фланелка, то Меси е по-скоро мразен, отколкото обичан в Аржентина заради ленивата и безидейна игра с екипа на „гаучосите”. За пример може да се посочи последното Световно първенство в ЮАР миналото лято, когато цяла Аржентина възлагаше огромни надежди на считания за най-добър футболист в света Лионел Меси. Всички аржентинци с нетърпение очакваха головете на Меси, с които националният тим, воден тогава от Диего Марадона, да стигне до финала и да грабне титлата. „Гаучосите” обаче катастрофираха срещу Германия (0:4) и отпаднаха безславно от турнира, а прехваленият Меси не успя да отбележи нито едно попадение в ЮАР.

 

До този момент голямата звезда има множество спечелени трофеи с Барселона в Испания и на международно равнище, но нито веднъж не е имал повод за радост с екипа на мъжкия национален тим на Аржентина, с който стига до финал на Копа Америка 2007 във Венецуела, но на него губи катастрофално от Бразилия (0:3).

 

Идва ред да си дадем отговор на въпроса защо Меси се раздава на 100% и е боготворен в Барселона, а с фланелката на Аржентина играе в повечето случаи безидейно и посредствено. Нещата изглеждат повече от прости за обяснение.

 

Най-честото обвинение е, че се влага само в мачовете на Барса, защото оттам му плащат заплатата.

Всички очакваха за 2010 година „Златната топка” да спечели някои от съотборниците му в Барселона Шави Ернандес или Андрес Иниеста, завоювали с Испания световната титла, като вторият от тях дори вкара гола за успеха над Холандия (1:0 след продължения) на финала. Шави и Иниеста обаче останаха подгласници на Меси, а именно те са в основата на гениалната игра на аржентинеца. И двамата са уникални подавачи и захранват непрекъснато Меси с извеждащи голови подавания, а той се възползва максимално от скоростта и дрибъла си. Тримата играят заедно в Барселона от години и се познават толкова добре, че могат да се намерят с пас навсякъде по терена дори със завързани очи. За разлика от аржентинския национален отбор, където на Меси му е по-трудно. Там той си партнира с различни играчи в средата на терена заради постоянната ротация в халфовата линия.

 

Шави и Иниеста дават може би отговор и на въпроса дали Меси заслужава определението за най-добър футболист в света за момента и дали наистина заслужено му бяха присъдена „Златната топка” в две поредни години. За много хора доста спорен ще си остане спечеленият приз за миналата година, през която Меси се провали с Аржентина, а с Барселона отпадна на полуфинал в Шампионската лига от бъдещия европейски клубен шампион за 2010 година - Интер.

 

Повечето аржентинци не приемат Меси като един от тях. Лео е от малкото аржентински звезди, които никога не са играли професионален футбол в родината си. Той напуска родния Росарио едва на 13 години, за да се присъедини към Барселона и израства в академията на каталунците. В същото време Марадона вече бе местна футболна икона, когато отиде на „Камп Ноу” през 1982 година. По онова време той бе на същата възраст, на която е Меси в момента.

 

Стигаме до извода, че Меси се наслаждава на играта в Испания и Европа, а в същото време страда, когато носи екипа на Аржентина. В националния отбор на родината си той губи топката много по-често и почти никога не шутира към вратата на противника, а така няма как да вкара така чаканите голове. Погледнато от тази гледна точка, става ясно защо Диего Марадона остава далеч пред Лео Меси в аржентинските сърца.