Вече 20 години Кларънс Зеедорф играе професионален футбол на високо ниво и не показва признаци на умора. За този период е спечелил 4 пъти купата от Шампионската лига (с три различни отбора), има 2 титли от Холандия, една от Испания и две в Италия. Заслужил е мястото си в Топ 100 най-добрите все още състезаващи се футболисти, има е редица други награди.
 
Зеедорф винаги е играл за едни от най-силните отбори. Започва кариерата си в Аякс, за да премине в Сампдория от  Серия “А”. Следва трансфер в Реал (Мадрид) и след това завръщане в Италия, където първо играе за Интер, а от 2002 г. насам е в Милан. Дори и на 35 години холандецът е считан за един от най-добрите халфове в съвременния футбол. Зеедорф даде интервю за insidefutbol.com.
 
- След впечатляваща победа с 4:0 над Арсенал в първия осминафинал, Милан е на път да прекъсне негативните си резултати срещу английски отбори в последно време.
- За мен това не е някаква черна серия, която трябва да бъде прекратена. Става въпрос за футболен цикъл. Милан и Арсенал са с различни състави, в сравнение с 2008 г. (б. ред. – тогава “артилеристите” отстраняват “росонерите” на осминафиналите в ШЛ с общ резултат 2:0). В момента Милан се намира в нов цикъл на своето развитие, докато Арсенал тепърва подготвя следващия си силен отбор.
 
- Може ли Милан да бъде считан като сериозен претендент за победител в Шампионската лига?
- Това е нашата цел. След като спечелихме титлата в Серия “А” през миналия сезон, ние се завърнахме на върха в италианския футбол. В Европа обаче все още сме едно стъпало под най-добрите. Още през 2011 г. си казахме, нека направим най-силния отбор в Италия и след това ще мислим за подобряване на представянето си в Европа. Мисля, че вършим добра работа.
 
- В момента Барселона все още изглежда с една глава над останалите отбори. Какво е вашето мнение?
- В Барселона има много играчи от световна класа, които в момента са най-добрите на своите постове. Както вече казах, става дума за цикъл в развитието на един отбор, а не за стил на игра. Стилът на Барселона не се е променил през последните 10 години, просто сега имат необходимите изпълнители, за да постигат успехи.
 
- Колко е голяма разликата между италианското първенство, Примера дивисион и Висшата лига?
- Не е толкова голяма, колкото си мислят хората. Ако погледнем листата на носителите на трофея от Шампионската лига, ще видим, че Милан триумфира през 2007 г., а Интер през 2010 г. Говорейки за успехи на терена, разликата не е голяма. От друга страна не може да се отрече, че италианските клубове направиха грешка в миналото, когато прекалено много разчитаха на парите на своите собственици.
 
- Говорейки за Интер, какво мислите, че се случва във вашия градски съперник?
- Напускането на Жозе Моуриньо отвори дупка, която за момента никой не може да запълни. Някои от хората в Интер все още живеят в миналото и мислят за португалския треньор. Същото се отнася и за феновете. Така обаче не може да се стигне далеч.
 
- Мислите ли, че в бъдеще Шампионската лига ще се превърне в детска площадка за отбори като Манчестър Сити, ПСЖ и Анжи (Махачкала), които хвърлят много пари за трансфери?
- Надявам се, че това няма да се случи. Състезание, в което победителите са едни и същи започва да става скучно. Големите инвестиции не означават непременно качество на отбора. С пари могат да се купят добри играчи, но това не означава, че ще имаш печеливш проект. От друга страна, отбор без големи финансови възможности може да печели, залагайки на своята креативност. Не е лесно да се направи, но не е невъзможно.
 
- Какво мислите за Анжи, който без сериозна история, се превръща във футболна сила?
- Те са типичен представил на нашето време. Глобалната икономика все повече се влияе от растящи финансови гиганти извън Западна Европа. Така е и във футбола. Анжи се стреми към Шампионската лига. Няма значение, че клубът няма история. Също беше и с Челси преди пристигането на Роман Абрамович. До неговото идване клубът не бе спечелил много трофеи и не се радваше на особен статут в Европа. Те обаче направиха много силен отбор в последните години. Разликата между Челси и Анжи е в града. Лондон е невероятен град, докато това не се отнася за Махачкала.
 
- Така е, играчите на отбора живеят в Москва. Ако тимът от Махачкала ви предложи договор, как ще реагирате?
- Не мога да коментирам, тъй като не съм получавал оферта.
 
- Вероятно е по-възможно да видим завръщането на Кларънс Зеедорф в холандския Аякс?
- Разбира се. Аякс е клуб, който винаги ще има място в сърцето ми, в него започна кариерата ми. Боли ме, когато чета за войната, която се води сред директорите. Това е тъжно. Войната в ръководството със сигурност не помага на отбора, особено във времената на финансова криза. Дали ще се върна в Аякс? Може и да се случи един ден, но първо трябва да се успокоят дрязгите в клуба.
 
- Какво ще кажете за националния отбор. Има ли шанс да играете на Евро 2012?
- Не, нямам шанс. Трябва да съм реалист. Въпреки че съм титуляр в Милан, през последните години не съм получавал обаждане от селекционера Берт ван Марвайк. Надявах се, че ще попадна в състава за Мондиал 2010, но това не се случи. Животът обикновено не се развива според нашите планове.
 
- Имате 159 мача в Шампионската лига. Пътували сте до повечето места в Европа. Кое е най-необичайното място, на което сте попадали?
- Добър въпрос, но не мога да отговоря. Когато гостуваме на някой отбор, почти нямаме възможност да разгледаме града. Обикновено виждаме летището, хотела и стадиона, а след това се връщаме.
 
- Имате 20 спечелени трофея, сред които 4 от Шампионската лига. Какво още желаете от своята кариера?
- Искам да играя още 2-3 години на високо ниво. Всеки ден работя много здраво, за да съм в перфектна форма. Не пуша, не пия и работя много с физиотерапевта. Не е нужно да прибягваме до услугите му само при контузия.
 
- Пътуване, тренировки, мачове, ден след ден. Имало ли моменти, когато сте се чувствал твърде стар за футбола?
- Не. Не обичам стереотипа, според който футболист, прехвърлил 30 години вече трябва да се откаже. Има играчи, които са на 35 години, но са по-добре подготвени от някои 22-годишни. Вижте Райън Гигс или Пол Скоулс. Тук не става дума само за опит, но и за качество и психика. Паоло Малдини игра на високо ниво до 40 години и винаги даваше най-доброто за отбора. Когато дебютирах за Аякс на 16 години, в отбора бяха Франк Рийкард, Дани Блинд и братята Де Бур. От такива хора може да се учиш на терена и извън него. Същото беше в Реал (Мадрид), където бяха Фернандо Йеро и Мануел Санчис. Играчът не бива да се оценява по рождената му дата. Съдете за него по представянето му на терена.