Най-големите човешки трагедии, свързани с футбола, остават завинаги в черната летопис. През 1964 г. в Лима загиват 320 души по време на олимпийската квалификация между Перу и Аржентина, през 1971 г. в Глазгоу 66 запалянковци са премазани по време на вечното дерби на Шотландия между Селтик и Глазгоу Рейнджърс, през 1982 г. в Москва 340 души намират смъртта си след мача между местния Спартак и холандския Хаарлем, през 1985 г. стадион „Хейзел“ в Брюксел става лобно място за 39 фена преди финала за Купата на европейските шампиони между Ювентус и Ливърпул, а през 1989 г. на стадион „Хилзбъро“ в Шефийлд преди полуфинала за Купата на футболната асоциация между Ливърпул и Нотингам губят живота си 95, после стават 96, а сега вече са и 97 души.
В края на месец юли играчите и треньорите на Ливърпул внезапно прекратиха тренировъчните си занимания в австрийския спортен център и застинаха в гробно мълчание за… 97 секунди. Защо ли? Защото стана ясно, че трагедията на стадион „Хилзбъро“ през 1989 г. е взела своята 97-а жертва. Това е 55-годишният Ендрю Дивайн, който на проклетата дата 15 април 1989 г. е само на 22 години. Тогава в масовата човешка вакханалия той получава необратими увреждания на главния мозък, превърнали го в инвалид до края на живота.
Winbet - на един клик разстояниe! (18+)
През безкрайно дългите 32 години оттогава семейството на Ендрю, неговите родители Хилари и Стенли – бивш полицейски инспектор, трите му сестри и брат му полагат всякакви грижи да го върнат към живота. Те дори го водят на инвалидна количка на домакинските мачове на Ливърпул. Когато през 2019 г. мърсисайдци спечелиха своята шеста шампионска купа на Европа, триумфалният автобус с играчите специално премина покрай дома на Ендрю, за да види той трофея с очите си.
Смъртта на Ендрю Дивайн отново постави с цялата си острота въпроса колко запалянковци, намерили смъртта си, са могли да бъдат спасени, ако отговорните фактори са успели да им окажат квалифицирана помощ и да им възвърнат дишането. Тогава загинаха 95 души, а 18-годишният Тони Бланд четири години бе на животоспасяващи системи до 1993 г., когато предаде Богу дух. А Джилиан Едуардс, която е една от оцелелите, беше пет денонощия в кома и я заплашваше пълна слепота. За късмет, по-късно зрението й се върна, макар и частично.
Кети Лонг, приятел на семейство Дивайн, споделя: „Хилзбъро“ не е само това, което се случи преди 32 години. Това е продължаваща катастрофа, която се случва всеки ден. Ужасно е да загубиш близък, но за много от хората трагедията е съчетана с липса на справедливост, за която те постоянно се борят.“ А през ноември 2019 г. ръководителят на системата за безопасност на този мач – полицейският офицер на Южен Йоркшир Дейвид Дакенфилд, бе оправдан във връзка с углавно обвинение в непредумишлено убийство по непредпазливост. Други двама бивши полицейски офицери Доналд Фентън и Алън Фостър, както и бившият полицейски адвокат Питър Метклиф, бяха официално оправдани по обвинение в извращения и процесът срещу тях бе прекратен. И друг полицай – Нормън Бетисон, също бе оправдан през 2018 г. Единственият, чиято вина бе някак си призната, остана секретарят на ФК Шефийлд Уензди Греъм Маккрел, който бе глобен с 6500 паунда.
През месец юни тази година полицията на Южен Йоркшир, обвинена за човешката трагедия в хода на разследването, се съгласи да изплати компенсация за психологическата травма, причинена на над 600 семейства в резултат на лъжите и други действия на органите, скрили истината за случилото се. Но много от тези, чиито близки загинаха, принципно се отказаха от подобна помощ, изисквайки само едно – справедливо правосъдие. А мемориалите пред стадион „Хилзбъро“ в Шефийлд и пред стадион „Анфийлд“ в Ливърпул няма да заличат спомена за една човешка трагедия. Те са едно предупреждение и апел подобен ужас да не се случва никога повече!
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
