За някои наградата "Най-добър футболист на Европа" е просто поредното отличие. За други е кулминация на сезона и цялата кариера, отличила се с постоянство. И докато едни продължават с успешната си игри и печелят клубни и индивидуални отличия, след като вземат “Златната топка”, кариерите на други избледняват. Сайтът “Goal.com” прави ретроспекция на последните десет носителя на трофея и съдбата им, след като го получават. 

“Златната топка” е зенитът в индивидуалната кариера, но не гарантира загуба на форма, липса на контузии и провал. Победителите в последното десетилетие са големи имена, но само някои от тях се насладиха на успех след вдигането на трофея. Всеки победител е бил в плен на съдбата след постижението.

Миналите десет сезона излъчиха различни победители, а сега за титлата се борят Лионел Меси, Шави и Андрес Иниеста. Победителят ще стане ясен на 1 декември (вторник).

Ривалдо: Златната година (1999)
Бразилия спечели “Копа Америка” през 1999 година, а Ривалдо вкара във всеки мач от елиминациите, игра блестящо на финала. Това бе най-добрата година в кариерата му, спечели наградата на ФИФА и бе определен за най-големия талант в света. След кратък проблясък на Световното през 2002-а, когато “селесао” вдигна трофея не без негова помощ, пътят му във футбола тръгна надолу. Трите му сезона в Олимпиакос и един в АЕК бяха успешни, но не на нивото, което се очаква от него. На 37-години Витор Борба Ферейра радва фенове на узбекистанския Будьонкор.

Луиш Фиго: Едва спечелена “Златна топка” (2000)
В последното за миналия век издание на “Златната топка” видяхме най-голямата конкуренция – Луиш Фиго срещу Зинедин Зидан. Фиго спечели с най-малката в историята на наградата разлика. Това бе неговата година, след като смени Барселона с Реал (Мадрид) и след това прегърна два пъти титлата в Примера дивисион. През 2000 година обаче не спечели клубен трофей и въпреки това взе “Златната топка” и наградата на ФИФА. След двете титли с Реал триумфира четири пъти с Интер преди да се оттегли от футбола през лятото.

Майкъл Оуен: Нереализираната надежда (2001)
Изненадващият победител през 2001 година бе нападателят на Ливърпул Майкъл Оуен, който спечели три купи с отбора си. Помогна на финалите за ФА Къп и Купата на Лигата и във финала за Купата на УЕФА с Алавес. След това кариерата му пропадна, остана златното момче, но не се превърна в златния мъж. Взриви света с представянето си на Световното през 1998 година и стана суперзвезда. На 25 години премина в Реал (Мадрид), където прекара две нещастни сезона. Оттогава го измъчват постоянни контузии. Сега може да бъде открит на резервната скамейка на Манчестър Юнайтед, където акостира със свободен трансфер от изпадналия Нюкасъл. Бори се за място в състава, който ще играе на Световното в ЮАР, но участието му е в сферата на фантастиката.

Роналдо: Отново на върха на света (2002)
Странно бе, че Роналдо взе “Златната топка” и наградата на ФИФА през 2002 година, макар че Бразилия стана световен шампион. Освен него блестяха Ривалдо и Роналдиньо. Феномена изигра 60 мача за Реал и вкара 37 гола в предишните два сезона, но през 2002-а игра малко заради контузии. На 33 години получи най-важното индивидуално отличие като признание за цялата си кариера. Тя обаче продължи да запада. Роналдо напусна Мадрид дебел и нещастен, но и в Милан контузиите не го оставиха. През тази година намери утеха в родината си и носи на гърба си Коринтианс. Според медиите в страната няма да е сензация, ако го водим догодина в ЮАР.

Павел Недвед: Закъсняла утеха (2003)
Просто през 2003 година Павел Недвед нямаше конкуренция. Той бе силата на Ювентус, спечели втора последователна титла в Италия. Освен “Златната топка” стана футболист номер 1 в Серия “А” и Шампионската лига. Големият му пропуск в сезона бе, че не игра във финала на Шампионската лига, който тимът му загуби от Милан. Недвед получи втори жълт картон в полуфинала с Реал (Мадрид) и бе съкрушен. Лоялен към Ювентус, той остана в тима дори и след изхвърлянето му в Серия “Б” и се отказва това лято след осем сезона за “Старата госпожа”.

Андрий Шевченко: Все по-надолу (2004)
“Златната топка” не означава целувка на смъртта за кариерата, но в случая с Андрий Шевченко предшества безславно падане от върха към дъното. След като изведе Милан до първа титла за десетилетието и бе голмайстор на първенството през 2004 година, всичко тръгна назад за Шева. Загубеният финал за Шампионската лига през 2005 година, когато пропусна решителната дузпа срещу Ливърпул, бе началото на края за футболиста от Динамо (Киев). Последва необмислен трансфер в Челси, от който все още не може да се възстанови. На 33 години изглежда на светлинни години от формата, която демонстрира през 2004 година. Завърши приключението си на върха на европейския футбол и се върна там, от където всичко започна. Този сезон има осем мача и три гола за Динамо.

Роналдиньо: Пътят към спасението (2005)
Въпросите около кариерата на уникалния техничар се увеличават. Свършен ли е за футбола? Мързелив ли е? Жаден ли е все още за успехи? Никой обаче не мислеше така за него през 2005-а, когато взе “Златната топка”, наградата на ФИФА за втора поредна година, втора титла с Барселона и Купата на конфедерациите с Бразилия. През 2006-а спечели Шампионската лига, а година по-късно вдигна втората си “Копа Америка”. И изведнъж се оказа, че не може да се пребори дори за място на резервната скамейка на Барса и отиде в Серия “А”. Миналият му сезон в Милан бе провал, но сега като че ли изживява своя ренесанс. Рони през 2009-а е взе още далече от този от 2005-а, но знаците са обнадеждаващи.

Фабио Канаваро: Драматичен залез (2006)
Лятото на 2006 година показа бедствието на италианския футбол. Избухна скандалът "Калчополи", но националният отбор стана световен шампион. Без съмнение Фабио бе най-добрият халф на Световното и помогна на Ювентус да ликува с титлата. След това премина в Реал (Мадрид), където продължи да вдига трофеи, но остана далеч от най-добрата си игра. При него залезът бе още по-бърз и се върна в Ювентус, а през лятото се забърка в допинг скандал.

Кака: Класата на Шампионската лига (2007)
Няма съмнение, че Кака бе най-добрият футболист през 2007 година. Класата му помогна на Милан да отмъсти на Ливърпул и да спечели Шампионската лига. Стана голмайстор на турнира с 10 попадения. ФИФА също го избра за играч на годината. Миналогодишните номер 1 и 2 Кристиано Роналдо и Меси не бяха достойни дори да избършат обувките му през 2007-а. Вярващият християнин е вече в Реал (Мадрид), където трябва да докаже, че е невероятен плеймейкър, което загатна миналото лято в турнира за Купата на конфедерациите.

Кристиано Роналдо: Осъществена съдба (2008)
Футболният свят използва само суперлативи, за да опише играта на Кристиано Роналдо миналата година, когато бе още в Манчестър Юнайтед. Португалецът вкара 42 гола за “червените дяволи”, но през 2009-а не може да стигне до същото ниво. Разочарованието на финала на Шампионската лига бе пълно, но сбъдна мечтата си да премине в Реал (Мадрид). На “Сантяго Бернабеу” все още не е намерил мястото си, страда и от чести контузии. Очаква се обаче да покаже защо е смятан за един от най-безпощадните нападатели в света и няма да е странно, ако още следващата година отново вземе “Златната топка”.

“Златната топка” за най-добрите е само стъпка по пътя към величието, но не всеки стъпва направо, след като я получава. Тя прави футболистите по-различни за една година. Сега Роналдо се очаква да бъде едва четвърти, Кака също не може да попадне сред първите трима за втора поредна година. Единствено “истинският” Роналдо дублира постижението си в последните години (вдигал е трофея и през 1997-а)./БЛИЦ