„Тези години се превърнаха в истински ад – пише в книгата си Берте. – Бьорн беше неизлечимо пристрастен към кокаина и се превърна в заплаха за околните. Докато бяхме в Милано, просто излизаше на улицата и питаше всеки минувач за наркотици. Просто не му пукаше. Нито за репутацията му, нито за последствията.
Понякога искаше от мен назаем 5000 лири (официалната валута в Италия преди въвеждането на еврото – б. р.) и ми показваше, че е купил цяла кутия с дрога. Не се промени, винаги правеше едно и също. През 1989-а опита да се самоубие, но се спаси.
И аз имам своята вина във всичко това, защото понякога играехме странни игри. Такива неща се случват между двама „луди“. Веднъж сложи пистолет в устата ми и поиска да играем на руска рулетка. Веднъж през 1991-а погълнах над 100 успокоителни.
В един момент вече нямахме какво да си кажем. Всичко беше приключило между нас. Тогава Бьорн ми каза, че трябва да опитаме да правим секс с други хора. Нае цял етаж в един хотел и го напълни с проститутки. Отвращаваше ме, когато се опитваше да ме убеди да участвам в това.
Тръгнах си, а на следващата сутрин помолих на рецепцията за лимузина, която да ме закара до летището. Отлетях за Лос Анджелис, наех стая в хотел, метнах телевизора на земята, скъсах кабела на телефона и се хвърлих в леглото с насълзени очи. Всичко беше свършило.
