Испанският футболист на Борусия (Дортмунд) Марк Бартра написа трогателно писмо от болничната стая. Там той се възстановява след атентата срещу клубния автобус преди мача от Шампионската лига срещу Монако. Бартра постреада и бе приет в болница, но сподели, че вече се възстановява.

От болницата той написа писмо, в което благодари на всички за подкрепата и обяви, че повече от всякога иска да живее отново нормален живот.

Ето думите, които накараха всички да се трогнат:

"Днес имах посещение в болницата, което ме направи най-щастливият човек. Те са моето всичко, причината да преодолявам препятствията, а това е най-лошото преживяване в живота ми, което не пожелавам на никой в света.

Болката, паниката и несигурността да не знаеш какво се случва и колко дълго ще продължи... Това бяха най-дългите и най-трудните 15 минути в живота ми.

Бих искал да споделя, че шокът от тези дни намалява и в същото време добавя още повече желание да живея, да се боря, да работя, да се смея, да плача, да чувствам, да обичам, да вярвам, да играя, да тренирам, за продължа да се радвам на любимите хора.

Искам да кажа едно нещо – нека всички да живеем в мир и да забравим войните.

Поглеждам китката си, която е наранена и боли, и знаете ли какво чувствам? Гордост. Гледам към нея с гордост и мисля, че въпреки всичко, което искаха да ни причинят във вторник, се размина само с това.

Благодаря на лекарите, на сестрите, физиотерапевтите и хората, които ми помагат да се възстановя. На хилядите, хилядите хора, медиите, организации, на Борусия Дортмунд и съотборниците ми, които ми дават подкрепата си.

Може да е малък жест, но ме изпълва със силата да продължа напред.

Имах нужда да напиша това и да се успокоя, и вече мисля само за това да се възстановя на 100% колкото може по-скоро. Поздравявам ви от сърце!".
 

 

Hoy he vuelto a recibir en el hospital la visita que más feliz me hace. Ellas son mi todo, la razón por la que lucho para superar siempre los obstáculos y este ha sido el peor de mi vida, una experiencia que no desearía a nadie en este mundo. El dolor, el pánico y la incerteza de no saber lo que estaba pasando, ni cuánto tiempo duraría... fueron los 15 minutos más largos y duros de mi vida. A todo esto os quiero decir, que creo que el shock de estos días va disminuyendo cada vez más y a la vez se suman las ganas de vivir, de luchar, de trabajar, de reír, de llorar, de sentir, de querer, de creer, de jugar, de entrenar, de seguir disfrutando de mi gente, seres queridos, compañeros, de mi pasión, de defender, de oler el césped como hago antes de que empiece el partido y motivarme. De ver las gradas llenas de personas que aman nuestra profesión, gente buena que sólo quiere que le hagamos sentir emociones para olvidarse del mundo y sobre todo de este mundo en el que vivimos, cada vez más loco. Lo único que pido, LO ÚNICO, es que vivamos TODOS en paz y dejemos atrás las guerras. Estos días cuando me miro la muñeca, hinchada y malherida, sabéis qué siento? Orgullo. La miro orgulloso pensando en que todo el daño que querían hacernos el martes, se quedó en esto. Gracias a los doctores, enfermeras, fisioterapeutas y personas que me ayudan a recuperar y que la muñeca quede perfecta. A las miles y miles de personas, medios, organizaciones de todo tipo, el BVB y compañeros, que me habéis hecho llegar vuestro apoyo y cariño. Por pequeño que sea, me ha llenado increíblemente de fuerzas para seguir SIEMPRE adelante. Necesitaba escribir y desahogarme y así zanjar todo para ya solo pensar en ponerme al 100% lo más pronto posible! Un saludo muy grande! Marc